Елица555

Добро утро!Имам въпрос- От няколко дни усещам огромно напрежение и нервност,сякаш всичко ми трепери,усещам го в областта на сърцето и после преминава към главата.В горната част на главата усещам някакво леко стягане и затопляне и ми е много нервно имам чувството,че ще полудея и това много ме притеснява и тревожи.Въпросът ми е- това нормално ли е,това стягане в главата?Иначе ,ако изключим това,се чувствам горе-долу добре.

Здравейте на всички,искам да се похваля,че днес излизах 2 пъти и изобщо не ме беше страх -първия път ходих до центъра на града на разходка с дъщеря ми и синът ми за около 1 час на обяд и вторият път ходихме със съпругът ми да разхождаме кучетата (имаме 2 хъскита) 1 час и 30 мин продължи разходката .Много съм горда със себе си .Повечето симптоми ми изчезнаха и ето,че започвам да се справям и с агорофобията или поне така се надявам.Само ако го нямаше това напрежение и тревожността... И искам да си призная нещо-с риск,че ще ми се скарате- пих 1/4 ривотрил от 0,05 и сега не ми е тревожно и напрегнато.Съжалявам,но колкото и да се опитвам не мога да овладея това напрежение,опитах какво ли не-не става.Исках да съм максимално искрена и затова си признавам за ривотрила.Ще го пия няколко дни ако продължава да ми е така,знам,че не трябва,но просто не мога да издържа на напрежението.

Напротив-започнах да правя някои неща-чета статиите на Орлин Баев,излизам всеки ден по малко,насила,но излизам и днес излизах-ходих да платя сметките,след малко пак ще излизам,Утре ще си купя книгата на Орлин,ще се поинтересувам в кой фитнес да се запиша.. Не разбирам защо ме критикувате и пришпорвате... не знаете ли какво е ,колко е трудно..Нима мислите,че трябва по цял ден да съм по улиците ,нима мислите,че познатите,близките и приятелите ми си нямат друга работа и само с мене ще се занимават или трябва да обикалям сама без цел при температури от над 35 градуса,при положение,че не ми е добре и се уморявам ... НЯМАМ ДУМИ ... А що се отнася до терапиите- когато имам финансова възможност тогава ще отида,е и аз искам това да стане колкото може по-скоро,но...

Здравейте,искам да кажа,че прочетох някои от статиите на г-н Баев,ще продължа да чета,ще си купя и книгата,ще спотрувам,ще излизам,ще направя всичко,което е нужно,за да си помогна.Ще понеса замайването и всички други симптоми на паническото разстройство,но не мога да се справя с нервността и напрежението,сякаш на моменти ще полудея,всичко ми ''завира'' и не ми е спокойно това ме убива.Когато ми е така започвам да си мисля:''По-добре да се самоубия,защото не мога да издържам повече '' и това много ме плаши.Моля Ви,не може ли да пия някакво хапче ,което поне малко от малко да ме успокоява?Имам ривотрил,но не искам да посягам към него.Не може ли някакво хапче на билкова основа,да вземам по едно само когато се чувствам така нервна и напрегната,поне малко да ме успокои?

Здравейте,първо искам да отговоря на г-н Баев-не мисля че търся съжаление и се изкарвам жертва,просто споделям как се чувствам,какво усещам и споделям факти( за финансовото ми положение). От всичко на света най-много искам да се справя с това гадно състояние,защото така се чувствам безполезна.Искам го с цялото си сърце и душа ,но не знаех (до днес) как да се справя,просто никой не ме е научил какво и как трябва да правя,за да се измъкна от тази дупка.Днес говорих надълго и на широко за проблема си с една жена,която е имала паническо разстройство и сега е добре.Даде ми съвети как да дишам,как да медитирам и как да се изправя срещу страховете си.Също така ми каза,че ако отида при добър психолог, като Вас г-н Баев ще се оправя много по-бързо.Между другото искам да Ви благодаря за нещата,които сте писали във форума,първото нещо ,което прочетох като се регистрирах беше за това,че колкото и силно да бие сърцето няма да получим инфаркт,че каквито и натрапливи мисли да имаме-те няма да станат реалност и т.н. и това много ме успокои.

Незнам вече какво да правя.Плача и пиша ,събудих се от напрежение и нервност,веднага пуснах компа да видя дали някой ми е отговорил.Благодаря на всички ,които са ми отговорили.Днес ще ходя на психотерапия отново,при друг психолог.Разбирам,че Орлин Баев е много добър психолог,много хора ми го казаха,но разберете ме хора,НЯМАМ финансовата възможност да отида при него.В това състояние не мога да започна работа,на една заплата сме 4 членно семейство,на квартира,сметки...Просто няма как да стане...

Здравейте,искам да споделя,че пак ме е страх и то много.Преди 2-дни говорих с една позната(детска учителка),та като си поговорихме тя ми каза,че е учила психология и че тези психически състояния никога не вървели по едно,ВИНАГИ БИЛИ ПО 2,че аз всъщност имам паническо разстройство,но не е само това,а задължително имам и още нещо от този род.Ужас направо.Така се изплаших,че... И сякаш не ми стига това,ми днес си писах с един психолог,познат на мой познат и той ми каза,че паническото разстройство НЕ СЕ ЛЕКУВА,че цял живот ще бъда така-ту добре,ту зле.Нямам думи просто...Моля Ви,кажете ми дали това е истина!

Здравейте отново,бих искала да помоля някой да ми препоръча наистина добър психолог,защото вече наистина трябва да започна психотерапия,просто това ми състояние вече не се търпи.Аз съм от Пазарджик,затова по-удобно ще ми бъде да ходя на психотерапия в Пловдив,но може и в София.Единственото ми условие е психологът да е ДОБЪР.

Здравейте,реших пак да пиша,въпреки ,че няма да кажа нищо ново .Не се чувствам добре,нямам сили .Когато се чувствам малко по-добре-излизам с племенницата ми и снаха ми на разходка ,но никога сама..Не мога сама,страх ме е . Вече започвам да си мисля,че ми има нещо наистина сериозно .Писна ми да съм като парцал.Психолозите ще ме съветват да направя усилие и да започна да спортувам,да излизам-сигурно точно това трябва да направя,но когато не ми е добре (като днес ) не мога да правя каквото и да било.Опитвам се ,но май не ми се получава,защото вече 3-4 седмици излизам( преди не мърдах от къщи),но не мисля,че се справям с проблема.Излизам и през цялото време си мисля,кога ще се прибера.Миналата седмица бях на рожден ден на една приятелка и през цялото време си мислех как ще ми стане лошо ,едва дочаках да свърши всичко и да се прибера вкъщи.НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ С ТОВА СЪСТОЯНИЕ .Отчаяна съм.Не мога да започна работа,защото не ми е добре и няма да се справя,не виждам смисъл да живея,аз съм безполезна...

Здравейте,искам да кажа,че психоложката е много младо момиче и наистина няма опит както изглежда,но и наистина ме изплаши като каза,че паническото разстройство е болест.Незнам с кои нейни колеги ще се консултира,а когато и поисках визитка,каза,че са и свършили и не ми даде никакъв телефонен номер,каза,че тя ще ми се обади(което така и не направи и до днес).Искам да кажа и друго-влязох при нея в 13:20 ,след няколко минути и звънна телефона ,извини се и проведе някакъв разговор,в който каза,че след малко ще се прибере и ще нахрани някого.След това тя извади едни цветни хартийки и ме накара 3 пъти да избера цветове(аз избрах :зелен,оранжев...),каза,че всеки път ще правим този тест,след което стана и започна да си стяга багажа.Аз естествено станах също ,попитах колко и дължа,тя каза 25 лв. ,казахме си чао и си тръгнахме.Когато бях вече навън часът беше 13:50.

Здравейте,преди седмица ходих на психотерапия,психоложката беше младо момиче на около 25 години,каза ми да не чета нищо в интернет,каза,че според нея нямам паническо разтройство,а някаква депресия(при симптоми : замайване,сърцебиене,плач без причина,сухота в гърлото,лесна умора,страх ме е да излизам от къщи,страх ме е да не полудея,натрапчиви мисли,нервно ми е...).Също така каза,че ще се консултира с колеги и ще ми се обади на 7 май да ми каже кога ще бъде следващата ни среща.ОБЪРКАНА съм още повече.Мисля,че ми има нещо наистина сериозно,за да се чъвствам постоянно зле и постоянно да ми е замаяно... Вече нямам надежда,че ще се оправя,че ще бъда нормален човек.Чувствам се безполезна.Незнам при кого и къде да отида,незнам какво да направя...

Здравейте,преди няколко дни беше първата ми среща с психолог.Психоложката е младо момиче на около 25 години,много усмихната и лъчезарна.Психотерапията продължи 1 час и през повечето време говорих аз.Казах ,че съм ходила на хомеопат и пия лекарства,казах,че хомеопата е казал,че имам паническо разтройство,а психологът каза,че според нея това не е паническо разтройство.Казах и че съм чела доста неща в интернет за паническото разтройство,а тя ми отговори да не чета нищо в интернет .Също така каза,че паническото разтройство си е болест,а не е състояние.Накрая завърши с думите:''Ще се консултирам с колеги и на 7 май ще ти се обадя по телефона да ти кажа,кога ще бъде следващата ни среща.''Е,сега аз съм още по-объркана-не знам какво ми е,тази терапия не ме окуражи,не ме успокои,не ми даде надежда .Сиптомите ми са:сърцебиене и задушаване,страх да не полудея,натрапчиви мисли,нещо ми пречи в гърлото,усещане за нереалност,страх ме е ,че ще ми стане лошо и ме е страх да излизам от къщи,нямам сили и се чувствам уморена,нервно ми е,плача за най-малкото нещо или без причина,тъжна съм... Чувствам се безполезна,не мога да започна работа,защото постоянно не ми е добре Моля Ви,помогнете ми,посъветвайте ме какво да направя,искам да съм си пак нормален и пълноценен човек.

Здравейте г-н Баев,искам да се похваля,че днес ходих на първата си психотерапия .Психоложката е младо момиче,което каза,че ви познава .Разказах и за себе си,как се чувствам,какво изпитвам,какво усещам,какво мисля,но тя каза,че според нея нямам паническо разстройство,макар,че аз и моята хомеопатка решихме,че е точно това.Незнам вече на кого да вярвам.Много ви моля ,ако може да ми обърнете малко внимание-да ви кажа какви са симптомите ми и Вие ,ако е възможно да ми кажете какво мислите,че ми е.БЛАГОДАРЯ!

Здравейте,писала съм и преди във форума,много хора ми отговориха и ми дадоха надежда,съветваха ме да отида при психотерапевт.Е,тук в Пазарджик се оказа,че няма такъв,а аз просто не мога да си позволя да ходя другаде.Незнам какво да правя не мога сама да се справя с това състояние .В момента пия хомеопатични лекарства и съм малко по-добре,МАЛКО, някои от симптомите ПОЧТИ изчезнаха (натрапчиви мисли,замаяност,страха да излизам от къщи),не са изчезнали напълно,просто са как да го нарека,по слаби...Но не се чувствам нормално,като другите хора,не ми е добре . НЕЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ МИСЛЯ СИ,ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СИ БЪДА НОРМАЛНА КАКТО ПРЕДИ

Благодаря Ви,че ми писахте.Психотерапевта,който намерих в интернет не работи вече и незнам към кого да се обърна.Знам само,че имам нужда от помощ.

Здравейте,искам отново да благодрая на всички,които ми писаха и ми дадоха съвети за това какво да правя,за да се справя със състоянието,в което се намирам.Искам също така да споделя как се чувствам от вчера-ИЗПИТВАМ СТРАХ.Тази нощ спах много неспокойно,нервно и напрегнато ми е.Вчера една приятелка ми беше на гости и говорихме много,разказах и как се чувствам и до известна степен ми олекна.По време на разговора ни тя ме попита дали пък не ми е направена магия.Аз казах,че не вярвам в такива неща,тя също,обаче ми разказа за нейна приятелка,която имала голям син,който бил много зле и майката казала,че му е направена магия.Казала:''В синът ми сякаш се е вселил дявола,погледът му гори и очите му стават тъмни''.ТЕЗИ ДУМИ МИ СЕ НАБИХА В ГЛАВАТА И НЕ МИ ДАВАТ МИРА .Знам,че звучи глупаво,осъзнавам,че това са просто думи,разказ,обаче незнам защо много ме е страх. Незнам какво да правя.Потърсих в интернет преди малко добър психотерапевт в Пазарджик-излезе само един.Мисля да отида още днес и дано да ми помогне,защото вече нямам сили .

Благодаря на всички,които ми писаха,имах нужда някой да ми обърне внимание и да ми даде съвет какво да правя.Както споменах ,никой не ми е поставил диагноза Паническо разстройство,просто аз наблюдавайки симптомите си ,реших,че страдам от това.МНОГО МИ Е ТРУДНО!Имам чувството,че никога няма да се оправя.Изчетох доста неща и теми и някои от симптомите ми почти изчезнаха или най-малкото се появяват по-рядко.Остана само това,че постоянно ме е страх,че ще ми стане лошо,не смея да излизам от къщи и всяка сутрин се събуждам към 6:00 часа с ужасно напрежение и нервност.Опитвам се,наистина се опитвам да мисля за хубави неща,но сякаш не ми се получава... Чувствам се самотна,въпреки,че имам съпруг и 2 големи деца.Отдавна спрях да говоря за проблемите си с близки и приятели,защото на тях им омръзна от моите оплаквания и вече не ми обръщат внимание,а аз не искам да им досаждам. Имам нужда да споделям,имам нужда някой да ме окуражава..За психотерапията-ходих веднъж в Пловдив на психотерапия и ми стана още по-напрегнато.На кратко ще опиша как протече -вкараха ме в една тъмна стаичка ,легнах,сложиха ми някакви неща на главата,загасиха всички лампи и ми пуснаха на слушалки някакви птички и поточета и някакъв глас ми говореше нещо,което не си спомням,а психотерапевката ми каза да лежа и да слушам и ако ми се доспи да заспивам.Стана ми страшно и напрегнато,почувствах се още по -зле,едва изтърпях всичко да свърши и си тръгнах.Върнах се при психиатъра,който ме изпрати на тази психотерапия и му казах,че повече не искам да ходя(между другото психотерапевката,при която ме изпрати беше неговата съпруга).Така,че ако това е психотерапия-силно се съмнявам,че ще ми помогне .

Здравейте,реших и аз да напиша за моя проблем.От 3-4 години не се чувствам добре.Първо ходих на невролог,който ме изпрати на ендокринолог.Ендокриноложката извика в кабинета си 5 човека(включително и мен) и на всички започна да обяснява как не са добре,колко им се е влошило здравето и т.н.Дойде и моят ред ,тя започна да ме преглежда и каза,че имам симптоми на заболяване,което не назова.Назначи ми изследвания,направих ги ,погледнах резултатите и видях,че са в нормите,но когато и ги показах на нея тя сякаш остана разочарована ,погледна ме и каза''Не си добре,да знаеш.''Отидох на друг ендокринолог-тя ме прегледа и каза,че ми няма нищо.Попитах дали да направя изследвания-каза не било нужно.И така тръгнах по психиатри.Няма да навлизам в подробности,защото всички сме наясно как ти задават 5-6 въпроса и изписват антидепресанти.3 години пих Анафранил и Ривотрил ,с прекъсване,защото се чувствах добре,после пак се повтаряше.Диагнозата ми беше депресия.Сега отново не се чувствам добре-на първо място ми е замаяно постоянно,напрегнато ми е,нервно,плача,сърцебиене,на моменти имам чувството,че ще полудея и ще нараня децата си,нищо не ме радва,страх ме е да изляза от къщи,за да не ми стане лошо... Доста неща изчетох в нета и тук във форума и според мен симптомите са ми за паническо разстройство.Преди 3 седмици ходих вече от чудо на хомеопат и в момента пия хомеопатични лекарства,от които понякога се чувствам по-добре,но някои дни (като днес) изобщо не съм добре .Моля ви посъветвайте ме какво да правя!Много бих искала да поговоря с човек със същите симптоми.