Jump to content
Порталът към съзнателен живот

MagnumOpus

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

MagnumOpus's Achievements

  1. Бихте ли могли да ми препоръчате конкретни статии или книги по въпроса с добиване на увереност в себе си и превъзмогване на страховете? Няма да бъде проблем, ако са на английски.
  2. Описанието беше и въпроса ми. Дали така наредената фактология и оплакванията са в следствие на хипохондрия, за да търся психолог/психиатър, наче невролог. Какво мога да приложа в домашния условия? Старая се да игнорирам натрапчивите мисли, само че не винаги се получава. Слушам релаксираща музика, разхождам се сумарно повече от 1ч. на ден.
  3. Здравейте, ще се представя като Недялко, въпреки че това не ми е истинското име. Аз съм мъж на 24 години. Всичко започна при мен преди няколко години, когато при най-малката болка или неразположение започнах да си мисля за болести. Не съм обръщал достатъчно внимание на това докато не започнах да имам по-сериозни проблеми. Претърпях травма на гръбнака от която ме болеше доста месеци всекидневно. Първите два месеца ми минаваха, какви ли не мисли през главата докато не открият истинската прична за болката. Нещата се поуспокоиха. В началото на миналия месец на мой роднина откриха рак в последен статий - терминален. Аз от преди имах шум в ушите с неизяснен произход. Една седмица след ужасяващата новина шума се усили много. Няколко дена подред получавах замайвания, в смисъл вървя си нормално, усещам, разсъждавам, но ми е замаяно, високо кръвно. Започнах да пия бетасерк и тебокан. С помощта на първото шума намалява, но се връща след известен период. От тебокана, обаче влявата част на черепа започнах да изпитвам неприятно усещане, не е болка, нещо като парене, трудно ми е да го определя. И старт на Хипохондрията! Повярвах си, че ми има нещо в мозъка и не ми остава много живот. Сега се появява неприятното чувство без да съм пил лекарството от време на време. Неприятните мисли нахълтват. Опитвам се със здрав разум да си обесня, че нямам типичните симптоми за такова заболяване, че съм поддържал качествен начин на живот и не съм бил излагал на радиация, за да има предпоставки. Не съм сигурен, какъв да бъде следващия ми ход.
×
×
  • Добави...