bubolechka

Да Орлин , би трябвало ! Може би аз не влагам достатъчно усилия щом не се получава макар ,4е мисля че не е така.. Нека кажа с 2,3 изречения какво ми е казвал и все още ми казва. Казва ми задължително да намирам точно за какво примерно ме е страх или се тревожа.Да открия точните мисли.Да ги изследвам до колко са реални с доказателства.Да не се ограничавам да излизам ,а да се излагам на страха ,че с времето ще става все по-леко.Тези неща и аз си ги знам ... Аз не казвам че, не ми помага помага ми ама не ми е дал нито една техника ... Казах му ,че понякога като е мн силна тревожноста и страха и имам симптомите на паниката ,замайва ми се и т.н той пак ми каза да видя кой са мислите... Мен ми е пределно ясно от какво ме е страх ,но само като знам не ми помага това Помолих ви да ми препоръчате някои читав терапевт по скайп, но никой не ме отрази. Имам нужда от малко насоки по подробно аз знам ,че мога да се справя. Диди не работи ли по скайп ?

Аз нямам против да ги сънувам тези страхове , неискам да бягам от тях нека да идват винаги искам да ги приемам ,достатъчно ги отхвърлях ,че те станаха по-големи и по-страшни ! Все по-често се изправям пред тях и съм много мотивирана за промяната. Тя вече започна преди няколко месеца ,като върна лентата назад ми става кеф ИСкам да споделя нещо ,малко е глупаво но имам нужда. Та преди като незнаех какво ми е а съм имала натрапливи мисли , тъй като не спирах да се забавлявам , да контактувам с хората , да ходя по барове и т.н. имах мисли ,че аз немога да го правя не съм контактна ,немога да се забавлявам всичко обратното на това което бях.Но въпреки това с мислите си ходех ,но се борех с тях.Помня не малко случай в които... тъи като умея да танцувам много добре (да се похваля малко) и почнех ли да танцувам даже преди да почна и идваха тези мисли.Немога да танцувам ,аз съм като дърво и т.н и аз се вцепенявах и със зъби и нокти водех вътрешна борба .... само да знаех как да се справя тогава с тези мисли много усилия и лоши моменти щях да си спестя .. Имала съм случай след като почнах терапията и бях по-добре да ходя да се забавлявам ,но пак незнаех как да се справя с тези мисли и толкова силно се борех ,че съм стигала до такава степен ,че се бях вцепенила вътре в дискотеката и бях облещила очи сякаш са ми опряли пистолет на врата ,но аз исках да си докажа ,че мога но то стана точо обратното.Имаше мако хора вече помня и почти всички ме гледаха а аз бях изпаднала в едно състояние на гордост , исках да се докажа на мен и на хората ,че не съм това че мога ,а се изложих още повече стоейки така 1 час като дърво сякаш ще умря всеки момент.Питаха ме какво ти е и то не приятели а хора идваха при мен да ме питат добре ли съм и защо стоя така.Даже ми се смяха ....Доста ми е мъчно като го казвам боли ме. Кои да ми каже тогава ,че колкото повече се боря толкова по-зле става.Та във връзка с тази случка ( тя не е единичен случай ) мъчно ми е да кажа ,че избягвам да ходя по купони, дискотеки ,събирания . защото идват тези мисли и аз знам ,че пак така ще стане ще започна да се боря и ще изпадна в някакво състояние извънземно ... Все пак неискам да го избягвам това искам да си живея нормално и да не се ограничавам.Как да действам като попадна в такава ситуация и мислите ме връхлетят.Разбрах ,че немога да ги боря ,но ккак да се справя с това желание да си докажа ,че не е така ? ей това ми пречи това доказване гордост ли е ,его ли е какво е незнам ,но сякаш неискам да преглътна ,че това е истина.Да знам ще кажете то не е истина не го приемай и т.н но когато се боря с него то става истина ... тогава на момента го приемам за истина защото вече толкова пъти немога да се справя и то става истина .. Моля ви за съвет ... отивам на бар или каквото е там забавление и как постъпвам с каква нагласа да действам ???Много ми се живее ама ужасно много нямате си на идея колко много а се ограничавам.Това ми влияе на самочуствието като си ограничавам точно любимите забавления ...... И ще помоля Орлин , за тези изброени техники горе в интернет има много информация ,но незнам кое точно да чета.Може ли да ми изпратите нещо определено или книга да си закупя или каквото е . Благодаря !

Здравейте искам да споделя какво ми се случва. По принцип медитирам редовно сега от една седмица бях по нередовна и вчера преди да легна пуснах една медитация и стигнах до много дълбоко ниво беше уникално.Но нещо ми прекъсна интернета и се наложи да пусна друга, но след като се размърдах за да пусна след това неможах да се отпусна както отна4ало.Издържах още 10,15 мин видях ,че няма да стане и заспах.Цяла вечер съм сънувала възможно най-лошите сценарий на моите страхове.Беше наситено с много чувства.Провалях се по всички критерий.Беше много дълъг сън и мисля ,че до някъде беше осъзнат.Мислех си това неможе да се случи всички тези страхове да ми се сбъднат до един и то последователно бях толкова разтроена и исках всичко да свърши.Каззах си на ум ,че сънувам това не е истина ,но искам да се събудя немога да го издържа болката беше много силна.И сякаш бях в капан неможеш да се събудя и все повече лоши неща ми се случваха.Те не че са толкова лоши ,но в моята идея за провал са най-лошите.И си повтарях искам да се събудя ,искам дасе събудя ако е сън да се събудя ,но не можех да избягам.И започнах да си мисля за самоубийство и как няма смисъл да живея и няма да мога да понеса всичко това на веднъж да ми се случи просто беше прекалено много след което се събудих и ми трябваха няколко мига да се осъзная къде съм и се успокойх..... Та мисля си ... дали това е добре ,че ги сънувам тези страхове.Щом става след медитация значи се случва някакво действие там в подсъзнанието.Страховете ги събуждам и ги приканвам да излизат на вън.Но много се изплаших ,щом мислих и са самоубийство,но ме беше стрх и от това ида беше продължил съня пак нямаше да се самоубия ,защото съм си страхливка Та да ви споделя и че от няколко месеца ми се случва доста често да имам осъзнати сънища.Да този не беше такъв ,но съм имала много осъзнати.Сънувам ,но знам че сънувам и съм напълно наясно на 100% че е сън.И с пълното си съзнание , няма нищо автоматично него гледам острани , а аз контролирам съня.Става ми много интересно ,защото знам че каквото и да направя в съня той не е реалност и искам да правя много неща за които примерно нямам смелост.Там е проблема ,че като имам осъзнати сънища много лесно се събуждам.Явно съм точнона границата на съня и като започна много да мисля какво да правя сега в съна или да се стремя да не се събудя и така сънищата са кратки.Но все пак правя някакви неща и чувството е уникално.Може би след повече практика на медитацията ще успея да стоя повече време в осъзнатия сън. Какво мислите за тези сънища ,говорила съм с приятели повечето казаха ,че не им се е случвало а на мен не един път или два.

.Понякога искам да се разрева като съм сам в нас,но не мога и да рева не знам защооо... Поплачи си , тези чувства все пак трябва да излизат от някъде ...

Да ви споделя опита ми от тези два дена със справянето на мислите. Когато не им се съпротивлявах не ги борех а ги наблюдавах отначало бяха непокорни ,но после стихваха и усещах страха за тях.Гледах страха и се чувствах смела.

Разбирам ,добре.Но отначало е ясно ,че няма да мога да ги откривам всички,някой да а други ще ме излъжат.Въпроса е като ме излъже някоя какво правя? Ето вчера преди да ида на работа когато нямах силен стрес ,ясно ги отличавах ,но като отидох и беше напрегнато и не се получи и до вечера докато не се прибера не спрях да се тревожа.Бяха много настоятелни.И като все пак не успея какво мога да направя ? просто си чакам да си отмине и се тревожа ли? Така се обърквам ,че в такъв момент незнам даже какво ми се случва ,започвам да мисля после се сещам ,че не трябва да мисля и да разнищтвам , но се ядосвам че немога да ги различа и позная и още повече се притеснявам и депресирам А стреса като е по-слаб си ги виждам ясно кой са,но като е прекален немога.

Благодаря ви за ммнението.Тези дни ставам от леглото с мотивация и добро настроение,това че неможе да се оправя ми идва след няколко дена лоши мисли и депресия.Не трябва да се съмнявам .че ще се оправя като от 4 години на сам от няколко месеца имах толкова хубави моменти колкото за и 4-те години събрани заедно ! Та по темата ...това че няма как да съм същия човек е така.Промених се много и даже и да нямам натрапливи мисли пак няма да съм същата от преди.Спирам да мисля как да стана предишната аз то си е невъзможно.Олекна ми, едно нещо по-малко за мислене Видях в гооглето за персоната,беше на английски , но разбрах ,че става персона означава маска. Да така е и с това съм съгласна ,че егото търси за какво да се захване страх го е да не изчезне. За психотерапевта ми ,ще изкарам още няколко сесий с него.След това ще търся друг.Ако можете да ми препоръчате някой по скайп ще съм ви благодарна!! И освен със спорт, медитаций и релаксаций с какво друго мога да си помагам сама? Спортувам редовно също и медтирам,вече ми се получава но ми беше много трудно отначало.От двете медитацията ми помага повече.

Здравейте отново! Въпроса ми е пак относно натрапливите мисли.Открих ,че тия няколко години дето съм имала мисли а не съм знаела какво е ,отначало се борих борих ставаше по-зле положението и доста мъки се отказах да се боря , но не да се предам с любов а приех ,че мислите са истина.Мислите ми бяха пълна противоположност на това което бях -а бях себе си.От момичее ,което не му пукаше от хорското мнение,казваше на всеки каквото мисли в очите,оценяваше се и вярваше в себе си се превърна в точно обратното.Спомням си как идваха тези мисли точно обратните на мойте вярвания.Това толкова ме съсипа ,че ссъс зъби и нокти при никакви положения неможех даси го представя ,че ще се случи.Това беше и е моя най-голям страх да бъда никоя,да съм по-нисша от другите ,да не вярвам в себе си и още немога да го преживея ,че само с едни мисли то стана истина.Как ме е яд ,че не ссе обърнах на време към психотерапевт.Сега ми емъчно да го кажа , но ми се струва ,че толкова време носене на този товар той стана част от гърба ми ! Казвате ,че темата на мислите няма значение аз не мисля ,че е така.Имала съм краткотрайни мисли за това как си посягам,как се самоубивам,как родителите ми умират,за остри предмети,за това че може да съм откраднала нещо на работа ,но се справях с тях ,защото знам ,че са лъжа.НЕ съм им обръщала толкова внимание и те саа си отивали. Аз приемам за провал това ,че не бях себе си и още не съм.И колкото повече се съпротивлявах на страха толкова повече провали си докарах ! и така се вкарах сама още по-навътре.Сега вече съм в депресия.Уморих се да се боря с мислите за това коя съм и вече наистина не знам коя съм .Изгубих си самоличноста.Незнам от къде да започна.То цялото ми поведение е обратно на моята истинска същност.Сякаш не живея своя живот.Правя неща ,но ей така като автоматик.Говоря но пак така от името на страха.Наскоро разбрах ,че това са били точно такива мисли.2,3 години си мислих ,че имам паник атаки.Даже първата психотерапевтка така го останови ,че са паники.Аз вътрешно усещах ,че има нещо другоо .. но незнаех как да го обесня.Защото мислите не са точно изразени в ума ми като чужди ами страха лъже и ги представя като мой ,усещах че нещо не е наред но незнаех точно какво.НЕзнам като ме разпитеваше може би аз съм виновната ,че не обесних правилно.Нищо ,че спрях да ходя при нея ,но останах с неиното мнение ,че имам пани атаки. Сега в момента съм в безисходица.Знам какво се случило с мен преди години и какво се случва.Как за бога ми кажете да бъда пак онова момиче!! В момента изпитвам хем депресия хем и вътрешно огромно желание за живот.Бях забравила коя бях ,но от както почнах терапия със сегашния ми терапевт , макар ,че пак говоря от името на окр с него понякога , но пък имам светлинки такива кратки моменти където няма мисли и товар и все повече ми се иска да бъда пак себе си.Аз знам,че съм способна на много ! И незнам егото ли ми е голямо ,че немога да си призная пред мен и пред хората ,че се провалях толкова пъти макар ,че сега знам че не е било по силите ми да се справя сама оссобено като незнаех какво ми е.Казвате да приемем страха да го прегърнем еми нестава хора това е ..НЕзнам къде греша.Да по-добре съм като цяло.Терапията си върви,само разнищтваме мисли кво съм си помислила и дали е така,ама усещам ,че така нищо не постигам.По точно стигнах до едно ниво в което разбрах кое бях и ,че това сега не съм аз и до там сега греда.Вече 6 месеца всяка седмица се виждаме с терапвевта.Ефекта дойде след 3 месец някъде ,но до там.Мисля ,че е способен като терапевт ,но не и с ОКР ! Чудя се да спирам ли да се виждам с него и да търся друг,но пак наново всичко ,пак да се доверявам на ново хич не е лесно пак да споделям на нов човек всички тайни и несполуки. Много ми се живее !!А мислите ми са ,че немога като преди.Немога да се забавлявам.НЕмога да контактувам с хората с непознати с много компаний, да съм асертивна всички уважаваха тва качество у мен.Всички ми казваха ,колко се гордеят с мен и как съм била много силна,борбена , истинска.. да това бях аз.Всичко давам да сиго върна. Моля ви за съвет.НАй-искрен и честен съвет.Има ли оправия моето положение. Пробвам с това да отделям мислите от мен "това не е моя мисъл и е отделям от мен" както вие препоръчате,е как да го правя това 24 часа в денонощието, като то ми е прерастнало в самото поведение.Даже няма и мисли вече.Трудно е да ги различа.Ако това го знаех преди няколко години можеше и да се спраяя.А сега незнам как и какво да направя. Къде е ключа , да си призная ,че се провалих ,че се изложих хиляда пъти , че наистина всички ме отбягнаха отблъснах ги ,да си призная ,че умирам от страх ,че така ще живея вече като никоя .. да се приема за никоя ли ? Или да се захващам със смелоста , да правя отново неща които и преди.Да излизам повече и да се предизвиквам и да си доказвам ,че аз съм онова момиче което бях? Но тука идва пак страха ,че ще се случи както преди като се борех,чуствах се като луда даже приятели и познати ми казваха ,че не съм добре.Бягам от това.НЕ се предизвиквам защото идва страха ,че няма да се справя и пак ще се изложа по някакъв начин. Дразни ме и това ,че и сега се боря с мислите ,боря се от това да съм никоя и пред хората излизам точно такава.Отчаяна с голямо его без покритие! Така изглеждам аз знам. Много бях искрена и всичко точно описах.Много искам да ми отговорите честно какво мислите без да ме жалите. Относно терапевта ми да го сменям с нов ли? И има ли тук някой от форума който да работи през скайп ? Аз съм от малък град няма специалисти. Мотивирана съм и съм готова да правя всичко което се иска от мен.Искам промяната прекалено силно просто няма на къде повече.Но ме е страх и прекалено.Ако има такъв терапевт за скайп и да има опит с натрапливите мисли нека ми кажете кой е.Диди до колкото разбрах работи по скайп или се бъркам.

Ще се науча да ги наблюдавам нали ? Добре ще ги засичам да не гадая а да разбера.

Е да няма как да го засека,но какъв е смисъла на това засичане ??

Това за първи път го чувам.Добре.Значи да не се опитвам да отпусна тялото а да чакам да отмине.Опитвам се да се разсея да мисля за нещо друго , кога ми се получава кога не.Ама като трънче се забива някоя мисъл и иска внимание.Но като опитах за първи път с резсейването като ми казахте тук с форума и се чувствах много добре.Защото аз като дойдеше някаква мисъл и съответно както ми беше казал психотетапевта започвах да я мисля и премислям и още повече задълбочавах върху нея и то ставаше по-зле.Мислих си ,че трябва много да мисля за да го "измисля" какво да правя или какво решение да намеря.Сега не влизам в размисли и страсти,когато съм на работа и усетя някакви мисли започвам да се концентрирвам върху работата или някоя песен или нещо друго. Четох тук Диди беше писала да отделим мисълта от нас "това не е моя мисъл и е отделям от мен" пробвах да го направя и ми се получи първия път,не се идентифицирах с нея "гледах я от страни" и усетих ,че това е начина ,защото се почувствах свободна.Но след това като пробвах пак и не се получи и се чудя дали ,защото просто се изисква време и умения ,че да мога да се справям постоянно така или съм навлезнала в натрапливоста чрез пробването на тази техника ...

Добре,а като усетя напрежение в тялото и после какво правя ?

Така е няма да му повярвам ,защото е човек не съм аз.А тези мисли си ги мисля аз и преди мислех ,че щом си ги мисля постоянно значи са истина.Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.Те идват еи така от нищото и ми казват ти не ставаш за нищо, ти не неможеш и т.н. И започвам да мисля "а какво да направя за да не се чувствам така" и почват някакви идей .... Сравнявам се с преди 1,2 години имам голяма промяна.Започнах да се обичам,започнах да правя неща за себе си.да се слагам на първо място,определено съм по-смела, правя неща дето тогава ми бяха непосилни.Позволявам си да греша ,а ако сгреша гледам да не се обвинявам.Вярвам с Бог.И много още.Промяната ми е много бавна,но сигурна така го усещам.Но все пак понякога имам мисли , но поне намаляха и като количество и като сила.Това е знак ,че вървя напред нали.Понякога когато съм под стрес мисля ,че никога няма да се справя с тези мисли,но фактите ми показват друго че напредвам и се променям всеки ден.

Имам въпрос докторе.Как трябва дасе отнасям с натрапливите мисли.Понякога се справям с тях понякога не.Забелязах когато се боря с тях те още повече се засилват.Като ги приема като свой и истина тревогата намаля и те също ,но пък се депресирам.И как същност да се отнасям към тях.. Като си кажа ,че не са мой а на моя страх и чувствам ,че трябва да ги махна щом не са мой и гледам на тях като нещо лошо.Как да гледам на тях с безразличие ли ?

Докторе ,тук от форума Диди беше писала един пост за натрапливите мисли,пишеше като открием мисълта да не е приемаме за своя и за истина после да я отделим от себе си настрани.Вярвате ли ,че тоя един ден ми беше най-истинския от последните няколко години.Тъй като мисълта ми е беше свързана с самооценката ми като е отделих и не смятах за моя се получи чудо направо.Но след това както казахте за онова момче дето е започнал по интелектуален начин да се справя с мислите и аз така започнах да правя.И имаше някакви нови мисли не помня какви бяха ,но ме саботираха ннеможах да ги отделя и да не ги развивам и пак стана сложно.Този мой страх е много умен. Натрапливата мисъл, се разминава с твоите убеждения, за това и ти инстинктивно се бориш с нея, и въпреки желанието си не може да я махнеш от съзнанието си. Иначе е точно така както сте го написали дадохте ми отговор.Аз знам ,че притежавам много качества а мислите ми са свързани с обратното и когато се боря с тия мисли и си обеснявам ,че няма защо да го мисля това след като не е вярно.А вътрешно в себе си много искам да се изявявам да бъда себе си.А тези мисли ме саботират.Казват ми ,ти неможеш, ти не си като другите и т.н.И когато ми писнеше да се боря без ефект и се примирявах ,че сигурно щом ги мисля са мой и са истина. Интересно ми е ,как ще се научи човек да се справя с тези мисли като страха е умен и винаги знае как да те надхитри.След като не трябва с терапевта да ги развиваме тия мисли как ще се справям с тях.Каква е терапията? Защо като пробвам една техника и не след дълго не работи вече? Не е изпълнявам правилно както в първия път или трябва постоянно да се опитвам да го правя докатосе получи.Но защо винаги първия път нещо се получава и хоп някоя мисъл и вече не действа.Или започвам пак да влизам в натрапливоста без да искам и затова не се получава. Като неможе по интелектуален начин ами как тогава ? Това отделяне на мисълта от мен не ми се получава ,защото трябва да тренирам ли ? Да го правя постоянно за да се науча.Но ми писва изморявам се,трудно е. Вече тичам по един час без да спирам и след това се чувствам безсмъртна Няколко часа след това всичко е различно.И да има страх го приемам и го чуствам трансформиран с някакво щастие в положителна емоция.

Докторе имам няколко въпроса. .Плаши ги и това,че ОКР-то е хитро, точно когато са най-спокойни им пуска една мисъл и усещането е като от удар на ток, Тъй като не съм много на ясно ,искам да знам този "ток" какво е ? Това компулсията ли е ? Ето например вчера имах много тревоги на работата и вечерта се събудих в 2 часа с усещането на този ток и ужасна тревога.Възможно ли е да получавам такъв ток или каквото е без да има мисли ? Задължително ли е да предхожда мисъл и след това тревогата ? Защото понякога немога да засека мисълта или просто не е разпознавам като натраплива а има тревога. Е след "тока" имаше много мисли една след друга толкова ми се натрапиха ,че чак мислех че полудявам.Ставах, лягах не ме свърташе на едно място.Ставаше ми топло студено и треперех цялата от тревога.Е все пак това ми се случва много рядко ,от години не беше толкова силно ми се случвало.Повечето пъти е по -слабо , но пък постоянно и досадно. И също , по какво се различават обикновенните отрицателни мисли и натрапливите ? Ясно е че натрапливите са отрицателни , но кой не са мой ? Как да ги различавам като и постоянно се менят? И даже немога да определя и как да кажа ....тема на мислите. Е най-често е провал , че хората мислят зле , че изглеждам зле ..че ако не направя или кажа еди какво си нещо лошо ще стане и т.н А обикновенните отрицателни мисли те ако не са натрапливи няма да ми създават тревога ли ? Ама като са отрицателни как няма да ме разтревожат ? Друго искам да питам за моето ОКР психолог би ли ми помогнал ?? Трябва ли да е психотерапевт или може само психолог ? Тъй като съм от малък град и има само двама единия е психолог другия терапевт ,но ако нямат голям опит с тревожните разтройства ще има ли ефект ? Защо като спортувам няколко часа след това нямам симптоми , няма мисли няма нищо.. И да има мисли си минават като транзит .Мине ли известно време и айде пак тревоги и лудорий.

Здравейте ,ето го и моя проблем.Когато бях ученичка започнах да пуша трева и от там се появи първата ми паник атака.Атаката се случи пред много хора,които бяха авторитети за мен.От тогава започна страха да не се изложа,проваля пред хората.След време и това се случи имах две случки с които се изложих , даже ме е срам да ги споделя,стреса беше много голям.И всичкия този стрес и страх аз ги подтиснах.Първо отричах пред себе си ,че се е случило така години наред аз отричах и неисках да приема тези мой провали.Започнах да стискам контрола още повече да не би да стане нещо и пак да се изложа.Започнах дасе правя на силна ,на твърда , а от вътре бях скапана.Започнах да не се чувствах добре и физически и психически.Междувременно имах и други стресови моменти.Скарах се с мой приятелки , по-точно аз направих пак грешка , а те решиха да ми отмъщават да се опитват да ме злепоставят пред хората.Нямах вяра на никой.Мислех ,че всеки иска да ми стори нещо лошо,всеки иска да ми се подиграва ,да ме унижава.. След дълготоподтискане настраха започнаха и натрапливи мисли.Вече нямаше паника а само много силна ежедневна тревога.Усещам всичко в тялотоо си.Всички си е вътре в мен.Искам да го изкарам.Искам да ме е страх ,а да не ме мъчи страха като сянка и все да е по петите ми.Започнах терапия преди 3 месеца,но си говорим единствено за мислите.Какво съм си помислила как съм се почувствала ,доказателства против и за..Това ми е ясно помага ми често , но при положение ,,че мислите са ми натрапливи какъв е смисъла да дълбая в тях и да ги разнищвам ?Когато му казах ,че имам много мисли и немога да ги контролирам и ме мъчат ,той каза да ги приема като част от мен.Каза ,че не е възможно да ги контролирам.Тук вие в форума пишете ,че трябва да ги осъзная и да ги отделя от себе си ,не да ги приемам като мой ? Е аз ли не съм разбрала правилно или моя терапевт не разбира ?? Кажете ми какво да правя.Започнах да медитирам трудно ми е ,но след 20 мин се отпускам.Понякога ми се получава много добре след това съм спокойна няколко часа , понякога не успявам да се отпусна толкова.Как да ги изкарам тия страхове.С доказателства за мислите няма как да стане.Ако медитирам всеки ден и слушам хипноза ще има ли ефект?Ходила съм на холотропно дишане един път , плакох през цялото време ,почувствах се освободена някак си лека и пречистена , но само за 1,2 часа след дишането после пак както преди.Сякаш ме преследва някаква сянка и незнам как да е приема какво да е направя.И отделно контола и провала как да го преодолея моля ви за съвети.Срам ме е от провалите си и неискам да се случва отново това ли ме държи под напрежение ?И само с говорене за мислите как ще се науча да пускам контрола.Писна ми да съм на нокти където и да ида. Моля ви засъвет !

zdraveite ,eto i moq problem.Kogato bqh u4eni4ka zapo4nah da pusha treva i ot tam se se poqvi purvata mi panik ataka.Atakata se sluchi pred mnogo hora koito bqha avtoriteti za men. Ot togava zapochna straha da ne se izloja provalq pred horata.Sled vreme i tova s sluchi imah dve slu4ki koito sum se izlagala daje me e sram da gi spodelq ,stresa beshe mnogo golqm.I vsichkiq tozi stres i strah az go podtisnah.Purvo otrichah pred sebe si che se e sluchilo tova koeto stana ,taka godini nared az otri4ah i neiskah da priema tezi moi provali.Zapochnah da stiskam kontrola oshte pove4e da ne bi da stane neshto pak ida se izloja.Zapo4nah da se pravq na silna na tvurda a ot vutre bqh skapana.Sled nqkolko godini podtiskane zapo4nah da se razbolqvam.Az imam artrit i toi se aktivira pri stres (taka sum zabelqzala).Zapochnah da boleduvam da ne se chuastvam dobre.Poluchavah paniki ,techeshe mi kruv ot nosa tolkova stiskah tozi kontrol.Nqmah vqra na jivota na horata.Mejduvremenno imah i drugi stresovi momenti ,skarah se s moi priqtelki po tochno az napravih pak greshka a te reshiha da mi otmushtavat da se opitvat da me zleposstavqt pred horata i t.n. Sled dulgoto podtiskane na straha zapo4naha i natraplivi mislli.Za da polu4a panika neznam kakvo trqbva da se slu4i. Tolkova sum podtisnala vsi4koi go useshtam po tqloto si.Vsi4ko e vutre v men i sega go osuznavam.Iskam da izkaram vsi4ko..Zapochnah terapiq ve4e 3 mesec ,no kato 4eli terapevta ne e tolkova dobur.Pomaga mi da no samo govorim za mislite mi.KAkvo mislq dokazatelstva za protiv izkrivqvaniqta i t.n.Tova mie qsno pomaga mi no tezi strahove kak da gi otkliucha da izleznat.Dokolkoto razbrah meditaciq i hipnoza.Nqma da spiram terapiqta , no kakvo da pravq za da moga da izkaram tezi strahove da gi osuznaq da moje da gi priema i da gi preobrazuvam.Mislq si 4e nikoga nqma da moga da se opravq.Samo s govorene za mislite ne se polu4ava..Molq vi kajete mi kakto da pravq,Ako meditiram vseki den i pravq yoga nidra dali shte moga da izkaram tezi strahove ? Hodila sum na holotropno dishane vednuj plakoh prez cqloto vreme na dishaneto ,po4ustvah oblek4enie no samo 2 chasa sled tova posle pak obichainoto sustoqnie.Sqnkata me presledva iskam dae priema i obikna.I otdelno za kontrola i provala kak da go preodoleq molq vi za suveti.Sram me e ot provalite si i neiskam da mi se slu4va otnovo tova li me durji pod naprejenie neprekusnatiq kontrol ? I samo s govorene za mislite mi kak 6te se nau4a da puskam kontrola ? V takova sustoqnie sum che sum vinagi na nokti kudeto da idem kakvoto ida prvim se pazq da ne se izloja i ne puskam kontrola.PRedi kato pieh se otpuskah sega i kato piq nestava.Nemoga da se zabavlqvam , nemoga da se otpusna da si kaje ne mi puka da stava kvoto shte ,a bqh syvsem druga.