drumandbass1234

Ами пробвал съм сам да правя нещата...по точно с духовни методи...но и тоя път има трънаци...наистина е бавно и трудно...ти приемаш ли нови хора?

Не знам дали е много уместно да го вметна в тази тема,но се опитвам да навляза в алфа ниво.Вкъщи имам книга на Метода Силва,знам,че активирането на дясното полукълбо е лечебно и то разполага с много отговори

много благодаря

Господин Тодор Първанов благодаря за отговора,макар да се наплаших още повече

Здравейте.Имам големи мъки с жените.Не знам какво да правя със една жена.Те ме харесват много имам някаква визия,но само до там.После като ме опознаят и като видят за кво става въпрос следва една лицемерна усмивка,че сме си само приятели,но на повърхностно ниво.Тяхната интуиция е много силна и усещат,че не съм себе си се крия зад маски.Аз съм много неуверен и комплексиран,нямам никаква вътре6на стабилност.Като изляза с жена и почвам да гледам настрани и забивам и се панирам.И на този етап съм се отказал от комуникация със жените,защото почва да се повтаря едно и също нещо...просто имам чувството,че са им като приятелка за добра компания и не намират нищо мъжко в мене...а и няма какво да предложа насреща,тя жената търси стабилност в мъжете,мъжко поведение....И отделно съм свръхчувствителен,за най-малкото нещо се тормозя сяка критика я приемам като лична атака,дори да е градивна аз го намразвам човека и повече не искам да го виждам дори и родителите ми и тях ги намразвам за най-малката критика.Кажеш ли ми нещо и се затварям в себе си и живея в параноя,и на моменти си лягам депресиран да спа по няколко дена...няква такава пасивна агресия,мухлясвам вътрешно.Тази депресия ме изяжда много...И се чувствам жертва и като видя камък го свързвам с нападение над мене.Представям си как ми е счупен черепа като диня и умирам.Или как чупят черепа на майка ми или баща ми.Черни мисли как са наръгани с нож или убити....И съм много,много злопаметен,не мога да прощавам,но това ме трови много....И нямам никакви социални контакти това ме мъчи много....Страх ме е от трудностите и предизвикателствата на живота...Иначе имам по голяма сестра с 5 години.Тя като навлезе в пубертета почна да обвинява,че с мене се отнасят по добре и,че е по малко обичаната...и до ден днешен смята,че е по малко-обичаната...смисъл майка ми обвинява...Сестра ми е признавала,че има стаен гняв към майка ми,ама и тя има право според мене...Макар да съм отгледан с лубов,майка ми е доминантен човек....Сестра ми като беше на 13 години я попита дали може да отиде на плаж и майка ми каза не и сестра ми каза окей отивам да играя в махлата и майка ми ок...Отиваме в морската и засичаме сестра ми с приятелките си връщат се от плаж и майка ми...как може аз още не мога да и простя на майка ми...ок сестра ми е излъгала...почна пред приятелките и да и бие шамари мъжката до разплакване и аз насран и паниран а сестра ми реве се прибрахме подтиснати вкъщи...Винаги съм изпитвал някакво подчинение към майка ми някво страхопочитание....Майка ми е много консервативна и догматична...Лубимото и оръжие е да ти насява вина и го умеее много добре...97-ма година почнаха да се карат с баща ми,да почват да се развеждат,абе типично женски номера....А баща ми си е пич...Те са почнали да се карат,защото тя е почнала да му се прави на много знаеща да го съветва как да живее,какво да прави с бизнеса и баща ми окей аре като говориш толкова изкарай един лев и майка ми почва ама ти си много еди си какъв това ти липсвало не знам си какво....И тя до ден днешен не работи баща ми я издържа...Баща ми и трупаше пасивна агресия,от 97-ма почнаха да охладняват отношенията ми...Аз си въобразявах,че ще се разведат и ще остана без един родител...2001- съвсем охладняха отношенията им,а 2004 се разведоха,че майка ми почна и да му държи сметка защо е с друга жена...И пак баща ми окей разведохме се ми децата ко ще правят...и е казвал дали смята нещо да работи как я мисли така...и тя пак ти си еди си какъв и баща ми търпи...Баща ми в един момент носеше много напрежение личеше си,че като идваше вкъщи,беще много напрегнат като вулкан и отделно изтормозен от работа....Гледаше много да не общува с нея тя се държеше много хладно и делово с него...Виждал съм го сам в банята да издивява да казва ще я убия тая мърша проста жена много проста жена дрисла смотана маоумна...Внимавай много мойто момче каква жена си намираш...Майка ми живее в някакъв си неин свят от 2001-ва почна да се самоизолира от съседи и роднини...Се някой и е виновен цял живот...Една грешка не може да си признае....Навънка насрана като заек,а пред нас много силна и смята,че на нея духовните същества и позволяват да не работи и е със специална мисия..Сега малко кротна преди две години,защото ние със сестра ми поотраснахме и почнахме да и казваме директно нещата,а и малко е на години тя...Тя обича да ми насажда вина като и кажа няква истина,о аз ти дадох това гледах те като писано яйце....Майка ми смята,че хората и смучат енергията и като сме били малки ни е водила на тихи места далече от хора,където да е на защитено място...Сещам се 97-ма година като бях на 3-4 години майка ми като ме къпеше почна яката да ме шамари по дупето и да ме гледа със злоба да си го изкарва и крещеше"баща ти е един лицемер".И като му го казах това на баща ми преди няколко месеца и той "а лицемер ше и кажа аз.Аз бачкам като вол и щото трябваше да търпя всичко и да и мълча,иначе ставаше непоносима,ако си честен с нея".И след боя с банята на другия ден се едно нищо не е станало как си моето момче,абе майка ми е нестабилна...Един път обичам те друг път,остави ме трябва да съм сама,друг път мъчно ми е за тебе,друг път смесено вече съм тотално объркан за да я преценя каква е....Иначе баща ми вече след 56-тата година се е помирил,спря да се тормози посмири се и си живее с другата жена с майка ми само за малко се виждат,но е притръпнал да си хаби нервите с нея...Майка ми винаги нейното мнение е вярното,твоето мнение не се зачита...Винаги тя е правата,с привилегий ние сме тъпите простосмъртни...Трябва с нея да говориш по определен начин с добри думи...И в пубертета почна да ми крещи,че искала по улиците да вървя със самочувствие,да съм перфектен във всичко,да ги видя другите деца какви са били,а от мене нищо не станало...Аз много тежко го изживявах и си харчех парите за бира да се успокоявам.и пушех много цигари и в гимназията момичетата не ме харесваха,ходеха при мъжкарчетата,а мене също ме уважаваха,но не ги привличах много...Изолирах се бягах от училище,бях много неуверен и комплексиран,давах фалшиви бележки,викаха баща ми той много почваше да ми вика и караше майка ми да ходи за да не се излага постояно ми крещеше излагаш ме излагаш ме майка ти да отиде...С баща ми имам 40 години разлика,и аз като израствах сякаш попих по пасивна роля от него...той обичаше като е вкъщи да е пред телевизора и да чете вестник...Като малък например като сме били на село ми е казвал спокойно мойто момче играй си не се натоварвай...Сякаш май не успях да взема много мъжки пример...И сега нещо в мене казва "Олигофрен родителите ти всичко ти дадоха,а сега те са ти виновни за всички нещастия не те е ли е срам лайно неблагодарно".Майка ми преди 3 години дойде в кварталната градинка и пред приятелите ми почна "Вие знаете ли,че Данаил е много злобен и неуравновесен знаете ли"? и ме изложи много гадно аз се прибрах в нас и почна "Лайно дрислио виж ги другите какви хубави момчета са трезвомислещи,не като тебе нестабилен виж ги,а те сигурно нямат твоите условия".Баща ми е мъжки човек,но в него има и някаква женстеност и чувствителност и малко обича да глези :)...Сестра ми като беше в пубертета майка ми и държеше сметка за гаджетата и сестра ми е споделяла,че баща ми е бил като майка тя е говорила с него на женски теми и е взимала съвети....Майка ми не се разбира и с роднините от страна на баща ми изпитва презрение към тях,че са прости хора,който мислят само за стомасите си тъпи консуматори...И аз като отида при роднините изпитвам вина и срам.Срам ме е,че имам такава майка...И сестра ми се е сблъсквала със същия проблем като е ходила при родителите на гаджетата си и като я попитат родителите и майка ти с какво се занимава...Майка ми си живее в някакъв фантазен свят,асоциална много и се занимава с творчество рисува...И тя се караше и с майка си и сестра си,защото я били смятали за луда и,че сме и земни същества.Тя им крещеше надменнно..Като канех приятели вкъщи не контактуваше с тях беше на дистанция...Има някакви затруднения,които не ги споделя с нас.И навънка като сме си слага една каменна маска,която още повече я издава,че крие нещо...Майка ми е и много злопаметна и дори да съм много добре облечен едно петънце да имам на дрехата си,пак е крива.....И винаги слуша мнението на чуждите хора за мене...моето мнение не го зачита,то не е правилнооо...Имам много пасивна агресия към майка си...Навънка постояно съм стреснат и ме е страх от хората смятам,че ме следят и ще ме набият имам някакви паранои...Не мога да почна работа,страх ме е от хората нямам им доверие...Липсват ми и жените...От 2 години нямам и силен апетит...Имам черни мисли как ми набучват нож в гръхляна...Или как като вървя покраи дунерите и газовата бутилка се взривява и ставам на парчета...Или,ако се запозная с нови хора,ще се окажат агресори и ще направят нещо на родителите ми...Имам страхове за родителите си не ми дават мира...Или,че ще изнасилят сестра ми....Или като видя пергела вкъщи в шкафа си представям как ми е набучен и умирам от болка,или че ми чупят капачките с бухалка...Понякога искам да се разрева като съм сам в нас,но не мога и да рева не знам защооо...Най-ми е хубаво в нас далече от рискове и опасни хора....Другия ми страх,е че ще ми изкарат пушка или ще ми забият шурикен в главата...

Здравейте има морета от информация за психолози,но искам да избера надежден психолог.Бихте ли ми препоръчали такъв в София? .Благодаря ви