hrizantema

Здравейте всички. И аз да споделя моите впечатления от хомеопатията. Вследствие на силен стрес(загуба на близък човек) и последващи усложнения в живота ми в продължение на 10 години, получих аритмия(екстрасистули) и ускорен пулс. Освен това съм депресивно предразположена, което още повече усложняваше нещата. Правени са ми много ЕКГ-та и само в единия случай хванаха екстрасистулите, ходих при двама кардиолози - и двамата ми изписваха Конкор. Пиех го, и въпреки всичко проблемът си беше на лице. А този проблем всъщност е симптома, но не и причината и няма как Конкора да ми помогне. Развих и страхова невроза(страх от пътуване), тревожност за живота на близките ми и своя собствен. Това да не ти се ходи на почивка, защото те е страх да пътуваш не е работа. Жива мъка. Благодарна съм на себе си, че нито веднъж не посегнах към антидепресанти и в най - критичните ситуации се справях сама с търпение и силата на волята. И така, четейки и търсейки информация за хомеопатията случайно попаднах на този форум и се свързах с Александър. Започнах лечение при него през месец юни 2016г. и три поредни месеца ходих на прегледи. Какво да кажа - няма вече екстрасистули(само помякога лек натиск в сърдечната област и ускорен пулс, но при някакво притеснение и безпокойство), безпричинната тревожност осезаемо намаля. На вторият месец от лечението карах по магистралата със 120 - страх нямаше, кето си е голям напредък. Е, не мога да кажа, че съм станала супер безстрашна, все пак все още ме е малко страх при усложнена пътна обстановка - зима, сняг, дъжд, мъгла и т.н., но има напредък. В такива моменти, когато човек осъзнае че нещата се подобряват и има изход от ситуацията, получава по - голяма увереност в себе си и усеща, че може да се пребори с всичко. Определено ще продължа лечението при Александър, защото за да се изкорени трайно даден проблем се изисква време, усилия, постоянство и ВЯРА!!! Само да сме живи и здрави!!!
Прави ми впечатление, че много малко хора пишат във форума, което означава че малко се лекуват с хомеопатия, а това е много жалко. Не се страхувайте - смело напред и най - важното - да случите на добър класически хомеопат и ИМАЙТЕ ВЯРА!!! Щастието е в дребните неща - това винаги ме спасява!!!
Благодаря ти Александър - твоята помощ е безценна!!!
Бъди жив и здрав!!! Ще се видим!!!  

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

Браво,браво,браво!!!!!!!