Здравейте,аз съм на 26 години и страдам от ПР.
Ще се опитам да бъда възможно най-кратка.
Моята история е следната преди 5-6 години получих своята първа ПА (тогава все още не осъзнавах и не знаех какво е),в този период от живота си имах доста проблеми в семейството,с тогавашният ми приятел,финансови и за връх физическа преумора.Та след тази ПА се започнаха ходенето по лекари в продължение на една година.Изпих един куп лекарства,но дари и аз самата не знам за какво,защото всички изследвания които ми бяха направени бях в норми.През тази година се влошавах с всеки ден,затворих се в къщи беше ме страх да излизам сама на вън,имах и куп от познатите вече симптоми като виене на свят,страх от припадане,смърт,задушаване и т.н.
Един ден получих втора ПА,но вече в къщи и така дойде пълният ужас,започнах да се чувствам зле и в къщи.Стана ясно,че е всичко това е на психическа основа.
Отидох на психотерапевт и психиатър,определено тогава нямаше някаква кой знае каква терапия,просто заедно съгласуваха и започнах да пия антидепресанти на които не си спомням името.Пих ги 6 месец след това постепенно ги спрях.Не зная с тяхна помощ или сама реших,че това не може да продължава така и започнах работа.Всеки ден се борех с демоните в мен които ме караха да се чувствам зле,но аз не се отказвах,да имаше и дни кога бях към в къщи,но те бяха много малко.
И така 4 години в преодоляване на себе си,честно казано в по-големия период от това времето си чувствах притесненията най-вече,че припадам,може би и с леки ПА,но аз така и не се затвори пак в къщи.В ужас,в състояние на тотална парализа от страх от самия страх продължавах.Имах и периоди в които се чувствах доста добре,мислех,че всичко това е вече зад гърба ми.
В този период на тези 4-5 години смених всичко около себе си,партньора,повечето приятели,професията в последствие и държавата(това не беше с цел да избягат ПА).
До скоро си мислех,че проблема е в моят бивш приятел,който се опитваше да ме тормози психически и физически.Аз събрах всичките си сила да му докажа,че не може,въпреки големият страх,които изпитвах да не ме нарани.Мислех,че всичко е за почнала заради това,че някой така нагла се опитва да ме нарани и за това,че нямаше кой да ме защити.Във всички тези години съм мислила,че това е проблема,мразех този човек,прощавах му,страдах за преживяното...само и само да спра моите мъки или ПА.Но в последно време мисля,че проблема е в мен или в това,че в даден момент от живота си имах доста проблеми на куп.
Но не мога или не искам да приема,че от там са моите ПА,та всички имаме проблеми,дори смятам,че се справих с тях.Не искам да повярвам,защото в бъдеще при някой малък или какъвто и да е проблем ще е последвам с ПА.
Искам да кажа също,че ходих при няколко още психотерапевти и психолози,но не чувствах обратната връзка,залагаха само на лекарствата като Ривотрил и подобни.
Което за мен не ок,не искам да пия хапчета,изгубих вяра в тях още от първата година от моите ПА.
Сега мога да кажа,че живота ми се подреди в положителна насока.Омъжена съм,здрава съм...
Но преди 10 дена на път за работа получих много,много силна ПА.Дойде ми като гръм от ясно небе.Сега пак съм почти в старото положение да не кажа и по-лошо,защото сега знам какво става и не мога да проумея как не мога да се овладея.Сега не само като излизам се чувствам зле,но и в къщи не ми ок,имам една гадна сънливост почти през целия ден,и този ужас,че ще припадна не ме напуска.Колкото и да не ми се искаше стигнах до там,че пия по една много малка част успокоително.
Напуснах работа,защото ми е невъзможно да ходя.Излизам по-малко,но наистина колкото повече се отдалечавам от вкъщи,става по-лошо.По принцип съм борбена характер,енергична съм и с весела с чувство за хумор,но съм и доста импулсивна и сприхава.Но сега съм уплашена и изморена,изтощена да се боря с това.
Какво ли не опитах отдадох се на плач,след това се отпусках и си казвах:да става както ще става или пък да не ми пука.Или гледам да се смея повече...или и аз не знам вече.Старая се когато ми призлее да дишам спокойно.Имам моменти в които си мисля,че ще полудея от ужас и страх и така ще си остана стресната.
За съжаление нивото ми на език тук не е на добро и няма как тук да посещавам психотерапевт и съм в малък град няма български психотерапевт тук.
Знам,че бях доста разточителна с това писмо,но за толкова време изживях много неща,но това е най-общо казано.Исках просто да добиете дори и бегла представа за мен и преживяванията ми и да Ви помоля за съвет за начин по който да си помогна,защото наистина се чувствам изтощена от това ми състояние и аз вече не знам ПА или ПР и агорафобия или всичко.Чувствам се ограбена.Та това са ми годините за развитие и веселие,а аз ги изкарах в притеснения и анализи.
Имам нужда от помощ,съвет,дори не знам как да Ви задам точен въпрос.Надявам се все пак да ме разберете и да ми отговорите.
Въпреки всичко вярвам,че има излизане от тази ситуация просто ми трябва вярната посока.Надявам се да ми помогнете да я открия.
Благодаря Ви предварително
Хубав ден