StefanSt

Именно, искам да спра с това човече. Живота не е само аху, ихи. Пробвах да си намеря работа в IT сектора, но изискванията са им високи.

Здравейте, Държа да отбележа, че се имам за доста умен и може би затова стигнах до тук. Не, че форума ви е лош или нещо. Ситуацията е такава. Излизам с една жена, вече около 2 години. 1вото нещо което е добре да спомена е, че вече имаме син. Радвам се разбира се и много се забавлявам с него. Гледането е трудно, но придава доста смисъл на ежедневието ми. Извън всичко това, пиша ви поради някои неща които върша. Жена ми макар и официално да не сме женени и най-вероятно няма да се оженим е по възрастна от мен с 11години. Аз съм на 29, тя е на 40, улегнала жена и доста зряла, има работа и семейство. И аз имам разбира се, но често за да мога да спя нощно време си лягам с други, жени понякога и мъже. Не ме разбирайте погрешно, обичам жена си и сина си. Задоволявам си нагона които ме тресе често. Но това което ме притеснява е, че е по-добре някъде да му сложа края на това, но не знам как. Не взимам наркотици и не пия алкохол. Отворен съм за всякакви предложения.

Искам да съм максимално искрен с вас хора и не знам какво да правя. Аз имам много тежки психически проблеми, взимал съм наркотици, преди години, но съм чист от доста време поне 4 години вече. Ще се опитам да бъда искрен с вас, не казвам, че съм добър човек, но не съм и някой изрод надявам се. Имам големи проблеми с егото си на моменти, ако ли нечти постоянно също така да се изразявам правилно. Бил съм в психиатрична клиника поради проблеми с агресия, и се лекувам от доства време, пия хапчета - zyprexa. Бях и на терапия в ТО Феникс и когато излязох от там преди 2 години и половина, живота ми протичаше нормално, успях да оправя взаимоотношенията си със семейството ми и да се върна в университета да уча. Вече съм 2ри курс, учех и френски език на курсове, които завърших успешно, и макар и да вървя бавно се справям. Не съм отличник и никога не съм бил, много ми се иска някой път да хвана стипендия, но явно не е по силите ми. Преди г/д една година срещнах Елена, гаджето ми. Тя е с 10 години по голяма от мен, но е страшно интелигентна жена, работи като археолог и работи много. На последак се караме доста, макар и да сме заедно, не мога да кажа че е взискателна, живота и се гради на прости принципи, а и е доста освободена жена, няма задръжки в секса, не обича простотии и е много добър събеседник. На няколко пъти се опитах да е целуна последно време, но тя не иска и това много ме вкарва в странни състояния. Преди 2 дена на път се скарахме, защото седнах да се храня сам и не я попиах дали е гладна, а тя ми, чете конско, че човек с добро възпитание е добре да попита човека до себе си, дали не е гладен. Не казвам, че не е права, но не знаех как да и обясня защо не съм е поканил, а истината е, че си мислих нещо важно за мен. А днес след пътя ми каза, че е добре да не се виждаме 2-3 дни. Исках да правим секс, но усещах, че ще ме отхвърли както за целувките. А когато съм сам се онасям в мислите ми и се самонавивам, че искам да не сме заедно, а е харесвам много. Това е едното, ще ви пиша и за другите неща които ме притесняват, когато разбера как да се изразя и да ви раскажа. Благодаря предварително.