Синева
-
Общо Съдържание
1054 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Синева
-
-
Пост за душата?
Душата е в пост постоянен - тоест не може да се изяви в пълнота докато е "затворена" в илюзията. За нея не трябва пост а храна - Любов, за да стане силна и да разкъса оковите си да отвори очите/то на тялото за Истинският Свят. Горката Душа, бая пост е претърпяла в телата на материята.
Пост за душата се отнася за онази вид душа най нишата - материята. По запознатите знаят името и. На мен то не ми трябва и не съм се старал да го запомня. Пост има нужда тази душа намираща се най-далеч от центъра.
Най-гъстата материя т.е. живота в илюзионния свят.
Точно това имах пред вид с предишното си мнение - пост за тялото и неговите сетива - това е най гъстата материя, където липсва светлината.
Благодаря на Бог!
-
Човек може да твори само илюзия в илюзията докато не се роди в Любовта.
Любовта прави човека Творец след кръщението чрез вода и огън - малкият атомен, вътрешен взрив на Н2О - то. Когато това се осъществи едва тогава Човека може да бъде Творец и да претворява Илюзията, а не само да твори илюзия в Илюзията.
Както казах, още съм зелен, за да мога да обясня на някой нещо, което е още в неподредена маса в мен самият.
-
Благодаря за отговаора, Макс!
Синева, какво имаш предвид? Не схващам много-много
Разбира се, че трябва да обръщаме повече внимание към вътрешното, 
но аз си мисля, че не го усещам добре. 
Затова да започна първо от физическия пост, съчетан с духовния, а после (да се надяваме) ще разбирам повече от вътрешното си тяло 
Притяна вечер
Правилен подход - това е пътят!
И друго:
Ти жив ли си?
Кое те кара да се чувстваш жив?
Кое кара кръвта да се движи в сърцето ти?
И кое кара сърцето да бие въобще?
Като си отговориш на това ще разбереш кое истински живее тялото ти, или енергията живее чрез тялото ти в това измерение наречено от хората свят, а от
Учителите илюзия.
Поздрави Братко!
Братко означава че Енергията е една и Тя е пръснала Себе Си в цалото Битие.
В теб и в мен също.
-
В Божествения Свят липсват думи. Там има само енергия. Енергията създава вибрация. С енергията може да се разговаря единствено чрез вибрация.
В света на гъстата материя е даден език съставен от думи, които създават вибрации.
Преди години е имало език и думи, от които са се раждали вибрации за разговори с Божествения Свят. С времето на инволюцията този език е добре скрит от не готовата да го ползва раса - нашата раса.
Ние не познаваме този език, който през инволюционния период е разпръснат във всички езици по света, къде повече, къде по-малко.
Думите и езиците, дори и този език - древния, са създадени за хора все още пътуващи към Бог и Божествения Свят. От тях няма нужда Човека, умеещ да "говори" чрез светлината - любовта. Самата Любов е предпоставка за създването на същата светлинно-енергийна вибрация, която не изисква нито книга, нито перо, нито думи.
В Божествения Свят се разговаря чрез Словото - производното на Любовта.
Намерението и Любовта са творящите на Светлината, раждаща Енергията - майката на вибрациите, разделящи се на честотен спектър.
Абе, лично мнение - още е много зелено.
-
Пост е пост към илюзията!
Как разбираме "света" - чрез сетивата си.
Пост трябва да се насочва към петте сетива за де се развие шестото и чрез него да познаем Истината - Истинският Свят.
Когато спрем да се отъждествяваме с тялото на илюзионната материя, а забележим енергията, която прави тялото ни живо, ще открием Смисъла на Живота.
-
Абе хубаво е да започнем от 22, а да изберем всички една е прекрасно!
-
Ред е да определим първо дата, в която всеки може да разполага с време за това. И да се съобразим един с друг, което е най-трудното.
Също добра идея е това да се разходим из Бояна. Но мястото по лесно се определя. Трудно е с времето - да е угодно с всички.
-
Нали този разговор не произлиза от егоизтичен национализъм?
-
Заработената карма и моментното състояние на енергийния баланс отговарят на физическата красота.
С човек се случва тава, което е най-добро за него.
Никой не е по-мъдър от Бог.
-
Точно когато се научим да се разбираме и да се изразяваме без думи и да разбираме Всичкото - без думи, просто така естествено и отвътре, точно тогава ще осъзнаем думите – като ниво.
До тогава е нужно обличане на чувствата и мислите в думи и в дела. Достатъчно е видиш в очите и в погледа на Светец , за да разбереш, какво иска да ти каже. А такива като Христос са умеели да "разговарят" със "знайни" и "незнайни" методи. Методи принадлежащи на всички нива.
Логично е да слезеш до нивото на мравката, за да може тя да те забележи и пак не се знае дали ще разбере това, което е видяла.
За всекиго по нещо. Никой не остава беден и всеки заработва печалбата си.
В пътя към Бог липсва застой, независимо кой се взима за пример. Всеки напредва според желанието си, което произлиза от Истинската Любов към Отца.
-
Да, това е раздаващия човек, истинският човек, този човек, който живее дарявайки всичките плодове от своя труд. Саможертвата на която ни учат Учителите е не да жертваш тялото, си инструмента си, а чрез този инструмент да съществуваш, за да раздаваш от себе си и себе си. И с това да станеш Богоподобен Човек. Така както Бог се е раздал на Всичкото, за да може То да съществува. Силата на Бог е в Неговата проява, идваща от Любовта Му. Това е може би - висша форма на забавление във Вечността.
Поздрави!
-
"Езикът е извор на недоразумения... Истинските неща се виждат със сърцето"
Малкият принц А.Екзюпери
Малкият Принц, "роден" от цветето. (роден - проявен)
Цветето - сърдечната чакра (всичките чакри в енергийното тяло наподобяват пъпката на цвете, разцъфнала или не)
Малкият Принц - Висшия Аз - Принцът е син на Царя - Царя е Бог.
Разтворената сърдечна чакра позволява на Аза да се изяви и Той става видим.
""Той се намираше в областта на астероиди 325, 326, 327, 328, 329 и 330. Тръгна да ги посещава, за да си намери занимание и да ги опознае.На първата живееше един крал. Облечен в пурпур и хермелин, кралят седеше на съвсем обикновен, но величествен престол.
- А! Ето един поданик - извика кралят, когато съзря малкия принц.
А малкият принц се запита:
"Как може да ме познае, щом никога не ме е виждал!"
Той не знаеше, че за кралете светът е много опростен. Всички хора са поданици.
- Приближи се, да те видя по-добре - каза му кралят, който се почувства много горд, че е крал на някого.
Малкият принц се огледа къде да седне, но цялата планета бе заета от великолепната хермелинова мантия. И остана прав, но беше уморен и се прозя.
- Да се прозяваш в присъствието на краля противоречи на етикета - каза му монархът. - Забранявам ти.
- Не мога да се спра - отговори съвсем смутен малкият принц. - Идвам след дълго пътуване и не съм спал...
- Тогава - рече кралят - ти заповядвам да се прозяваш. От години не съм виждал някой да се прозява. За мен прозевките са интересни. Хайде! Прозей се пак. Това е заповед.
- Притеснявам се... Не мога вече... - отвърна малкият принц целият зачервен.
- Хм! Хм! - каза кралят. - Тогава ти заповядвам ту да се прозяваш, ту да...
Той заговори неясно, изглеждаше обиден.
Защото кралят държеше извънредно много неговия авторитет да бъде уважаван. Не понасяше неподчинение. Беше абсолютен монарх. Но тъй като беше много добър, даваше разумни заповеди.
"Ако заповядам - казваше обикновено, - ако заповядам на един генерал да се превърне в морска птица и той не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз."
- Мога ли да седна? - попита плахо малкият принц.
- Заповядвам ти да седнеш - отговори му кралят и величествено придърпа края на хермелиновата си мантия.
Но малкият принц се чудеше. Планетата беше съвсем мъничка. Над какво можеше да властва кралят?
- Ваше величество - каза му той, - моля да ме извините, че ви питам...
- Заповядвам ти да ме попиташ - побърза да отвърне кралят.
- Ваше величество... над какво властвате?
- Над всичко - отговори съвсем простичко кралят.
- Над всичко ли?
Със скромно движение кралят посочи своята планета, другите планети и звездите.
- Над всичко това ли? - рече малкият принц.
-Над всичко това - отвърна кралят.
Защото беше не само абсолютен, но и всемирен монарх.
- И звездите подчиняват ли ви се?
- Разбира се - каза кралят. - Веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение.
Подобно могъщество смая малкия принц. Ако разполагаше с него, би могъл да присъства не на четирийсет и четири, а на седемдесет и два или на сто, дори на двеста слънчеви залеза в един и същи ден, без нито веднъж да помести стола си! И тъй като споменът за неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли кралят за едно благоволение:
- Иска ми се да видя един слънчев залез... Направете ми това удоволствие... Заповядайте на слънцето да излезе...
- Ако заповядам на един генерал да хвърчи като пеперуда от цвете на цвете или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълни получената заповед, кой от двамата ще бъде виновен, той или аз?
- Вие - каза твърдо малкият принц.
- Точно така. От всекиго трябва да се изисква - продължи кралят - това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
- Е, ами моят залез? - напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше.
- Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни.
- А кога ще бъде това? - осведоми се малкият принц.
- Хм! Хм! - отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. - Хм! Хм!... Ще бъде към... към... ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват.
Малкият принц се прозя. Съжаляваше за изпуснатия залез. Освен това вече малко се отегчаваше:
- Няма какво повече да правя тук - каза той на краля. - Ще си замина.
- Не заминавай- отвърна кралят, който беше много горд, че има един поданик. - Не заминавай, назначавам те министър!
- Министър на какво?
- На... на правосъдието!
- Но тук няма кого да съдим!
- Не се знае - каза му кралят. - Още не съм обиколил кралството си. Много стар съм, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пеша.
- О- каза малкият принц, който се бе навел, за да хвърли поглед към отвъдната страна на планетата, - вече видях. Там също няма никой...
- Тогава ще съдиш сам себе си - отговори му кралят. - Това е най-трудно. Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото другите. Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.
- Аз - отвърна малкият принц - мога да съдя себе си където и да съм. Не е необходимо да живея тук.
- Хм, хм! - рече кралят. - Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш този стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го пазим, ти всеки път ще го помилваш. Един-единствен ни е.
- Аз - отговори малкият принц - не обичам да осъждам на смърт и си отивам.
- Не - каза кралят.
Но малкият принц вече бе готов и не искаше да огорчава повече стария владетел:
- Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл да ми заповяда например да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни...
И тъй като кралят не му отговори, малкият принц първо се поколеба, след това въздъхна и тръгна.
- Назначавам те за мой посланик - бързо викна подире му кралят.
Имаше много властен вид.
"Възрастните са доста странни", каза си малкият принц, докато пътуваше.""
Малкият принц
Антоан Сент Екзюпери
С пожелания за слънчев ден на всички вас, Принцове и Принцеси!
АУМММ
-
Числото 13 е синвол на невежеството.
-
Думите са за хората, които още не са се научили да разговарят чрез тишината.
И мислите и думите насят вибрации и създават. Но вибрациите от "разговора" с чувства, преодоляват прегради и измерения с лекота.
И молитвата е основното доказателство, за което ще ви напомня!
В какво се състои силата на молитвата, в думите ли?
Разни "духовници" могат да произнасят хиляди молитвени речи и с това нищо да не постигнат.
Докато "думите" от безмълвие произлизащо от сърцето създават чудеса.
Думите са илюзия, защото не оставят ярка следа.
Мечката, затова я боли сърцето повече от раната на главата, от секирата, защото е изпратено чувството облечено с думи.
И голите чувства и облечените са еднакво опасни. Голите думи са нищо.
АУМММ
-
Насилието ражда насилие.
Любовта ражда любов.
Понякога се изисква търпение.
Това, което става трябва да стане. Трябва да стане и това, което има да става.
-
И това Орлине е до болка вярно!
Ние сме в Биг Брадър.
Наблюдават как работим на нивата на живота, дали се трудим с любов, дали искаме да засеем и да отгледаме това, от чиито плод ще се почерпим.
Невежеството носи болестта и порочният кръговрат на “живот” и “смърт”. Аз си го наричам живуркане. Живуркане в сън и просъница.
Поздрави!
-
Думите са част от ИЛЮЗИЯТА! Да не им вярваме много!
Извън нея са чувството и мисълта.
Много интересен е подходът и в никакъв случай не е неправилен. Той е така да се каже възпитаващ.
За да се изчисти подсъзнанието ни е нужно да чистим постоянно съзнанието си. Затова казват - "Мълчанието е злато, а говоренето е сребро".
Добро начало е да се започне от възпитанието на езика, а още по добро е да се премълчи.
Сънищата ни са отражение на подсъзнанието и когато те станат чисти, без мърсотия, тогава може да се каже, че и ние сме чисти.
Е, друго е като споделям това с вас - колеги по чистотата.
А... ти нали не класифицираше думите на добри и лоши и защо виждаш нещо лошо в думите - болка, вина, грешка, съд, оценка? Бягаш от съд и оценка, ама сама ги изпълняваш.
-
Щом не се сещаш нещо, значи няма нищо
Съгласен съм.
-
Грешно ли схващам, че се тълкува като страх утвърждението, че няма грешки и вина?
Всъщност е обратното: Когато тези понятия владеят съзнанието ни, неизменно водят за ръка страха и старанието да бъдат предвидени и предотвратени или признати и изкупени някакви грешки.
Понятието "грешка" води до смисловия "грозд - кластер" - вина, наказание, изкупление, както и до опозицията -правилно. (Думите с негативни значения са "злоупотреба със словото".)
Когато тези понятия са вклинени в съзнанието ни, умът ни рано или късно, явно или скрито от нас, започва да ги търси и намира не само у себе си, но най-вече у другите.
Според мен не страхът, а Любовта (безусловната) е тази, която трансформира понятието "грешка" в "опитност и урок".
И сега си мисля за темата - ами не е ли самозаблуда, ако наречем някоя своя опитност - грешка? Та нали и тя ни е от Бог "осигурена" и за нея благодарим повече отколкото за покоя...
Няма нищо (никакво тълкование), защото всичко е илюзионна действителност.
Да тълкуваш илюзията като урок, грешка, опитност и вина, е нашата детска наивност.
"Не" знам защо, ама почти винаги реагираш като "попарена", като чуеш за болка, вина, грешка, съд, оценка и ги заместваш с по-"меки" думи.
А всичките думи и всичката "наша действителност" е илюзия.
Така че - споко.
-
То страхът си е голямо шубе!
Както и с мен, Донче, както и за мен.
Ами аз започвам да проглеждам, ама още премрежвам, защото инак ще ослепея.
Има такива, Донке, има.
Ако си сгрешила какво от това?
Ако си виновна какво е това?
Всичко това е илюзия. Защо е тоя страх?
-
Да руснаците са известни със своята смелост, често граничеща с глупостта.
Страхът е нужен в малки количества, за да се пази животът. Самосъхранение!
"Който е срещу живота, той е срещу Мене.”
Наистина има хора, които се учат и от чуждите грешки, а има и хора, които са спрели да грешат.
Поздрави!
-
Предположенията са тясно свързани с опитността.
Предположенията са неизбежни, докато човек не "стъпи здраво" в Духа.
Добиването на Ясната Истина слага край на всички предположения.
"Истината ще ви направи свободни"
"Аз Съм Пътят, Истината и Животът"
-
Някой задавал ли си е въпроса: защо в църквите няма икона на Бог Отец? В моята душа най-голямото преклонение, обич и т. н. е към Него!! Защо? Себе си не мога да разбера - не знам.1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
...
Кой може да изрази по какъвто и да е начин Този, който обхваща всичко.
Той е всичкото!
Всеки опит за описание на Бог е ограничение. Творецът е извън и над всякакви ограничения и рамки.
Поздрави!
-
Живял съм 4 години В обществото на Харе Кришна и още толкова бях 100 % одаден на каузата, но излиза че тук в България изглежда за да те приемат в обществото, трявба да отидеш предварително замърсен с много карма
когато отидеш неопетнен с чиста вяра явно това предизвиква някаква завист и гледат да те премахнат за да не си конкуренция, колкото ид а е странно колкото и хубави да са книгите и философията 8-те години прекарани в тези среди ми съсипаха живота и разбрах че тези хора не са по различни от една нарко комуна или друго материалистично общество
всички те носят своите чували с материализъм и всъщото време проповядват духовност, резултата етествено е слаб при тякова поведение аудиторията която привличат е луди, слаби, отчаяни от живота хора.......
Учението на ведите е хубвао нещо, но няма да го видите реализирано както трябва в обществото на кришна съзнание обществото което е под Шапката на ИСКОН
поздрави на всикчи и мислете преди да се хвърляте в подобен култ......
Добре дошъл, Приятелю
Що е Истина?
в Философия
Добавено
Свободата е Илюзия в този вид, в който я познаваме.
Няма Свобода, докато сме в Илюзията! Няма.
Истинската Свобода е извън Илюзията и събуждането в Бога.
А до тогава сме роби на Илюзионното изображение на Истината.
Роби! Робуваме на собствената си слабост.
Това разбрах днес и то истински!
Нека Любовта не спира да работи във вас!
Поздрави!
Модераторска бележка: мнението е преместено в тази тема от тук.