Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Синева

Участници
  • Posts

    1,054
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

Everything posted by Синева

  1. Преди време. Преди "време" бях във времето. Намразих времето, намразих живота, но това е начин, това е верен начин. Този който прави това е на верен път. Оказва се, че всеки начин е верен. Начини безброй много и всеки е верен. Няма грешен начин, няма лош начин. Всеки е различен, всеки има различно мислене и ум, различно по същност его и колкото сме различни, толкова сме и абсолютно еднакви. Буда казва така за начинът: "Това, което работи." , а някой след него добавя и разяснява казаното: "Това, което работи, ако лъжата може да свърши работа, тя е истина, а ако истината не може да работи, тя е неистина." Не е важен метода или начина по който ще стигнеш до целта, важдно е да стигнеш там и когато стигнеш разбираш, че самият път е бил важен. Там разбираш, че дори целта не е важна, защото никога не си бил нещо отделно, никога не си напускал целта, всичко е било привидно и илюзионно, просто за кеф. Винаги е бил важен кръговрата, пътя, живота, проявата, нищо друго, просто наслада и забава - игра. Да се познае. Кой? Този който е. Не, че не се познава, познава се, просто се оглежда в Себе Си и се наслаждава на Себе Си, забавлява се. Никога не си бил нещо различно от целта. Сам по себе си ти си целта и ти си смисъла. И така: В началото си отправил поглед и си обикнал света и материалната му част. В началото всеки нормален е материалист. (първата диаграма) Това е крайност. Тук вече се вижда поглед обърнат на 180`, поглед обърнат на изток (към източника). Тук вече си отрекъл материята, отрекал си света, отрекал си материализма, станал си аскет, монах, отшелник. За теб тук съществува само "горния" свят, само Бога. Това е крайност. Това е неправилно разбиране на нещата. Поредно ограничение, но то е достатъчно за да започне процеса на "завръщане", за да поеме блудния син към Дома. Достатъчно е да не намериш смисъл и същина в материята, за да започне процеса. Достатъчно е да я "презреш". Бог не може да се ограничава, ти се ограничаваш сам с неразбирането си за същността, но не може да бъде инак. Това е част от пътя. Поглед нагоре, към Бога и постепенно този поглед дава яснота. Избистря ти се, изяснява ти се. Това е следващата диаграма, където се ражда разбирането. Това е изгубения граал - разбирането на нещата. Настъпването на светлината, осветяването на тъмнината. Появява се светило и то вече е на видно, та да свети и да осветява. Тогава вече си разбрал, че си пребивавал в крайностите, наречени от теб самия - "горе" и "долу". Тогава разбираш, че между тях не може да има разделение, че трябва да ги обичаш и двете едновременно, че не бива да се дели, защото Бог обхваща всичкото в Себе Си. Съществува една такава медитация с визуализация, един такъв прост метот - "Дори делимото е неделимо.", което е достатъчно, за да се постигне просветление. Тук си "ударен с печата" на Давид. Станал си звезда, не че не си бил, просто не си го усещал и не си го разбирал, не си го осъзнавал. Тук в тази диаграма си посрещнал собсвения си изгрев. Слънцето в теб изгрява. В тази диаграма разширяването на съзнанието продължава. Продължаваш да се учиш, продължаваш да разбираш. Укрепваш в себе си. Стабилизираш се, центрираш се. (връзките между "сефиротите" са изградени и са чисти) Тогава се появява любовта (чистата, божествената) и това и появяване е изразено с тази диаграма. Кръгът или триизмерно погледнато - сферата символизират любовта. Вече ти си любящ. Ти светиш. Слънцето грее. Преди обед е. Жарко е. Тук е показано разширяването на любовта в посока към божествения свят. Влюбил си се в Бога. Тук любовта продължава да се разширява. Вече не намираш никаква разлика между божествения свят и себе си, в любовта си. Това е, ти си съвършен - завършил си се. Любовта ти е станала всеобхватна. Намерил си истината, и си я приложил в живота, в проявата като цяло. Познал си Цялостното. За теб вече няма разделения. Разрушил си всичките си прегради и всичките си "вавилонски кули". Целият си светлина. Станал си Светец. Бог е станал едно е също нещо с цялото съществувание. Вече си в безвремието. Тук и сега. Ти си вечен миг. Време е да даде Човека плод, да се плоди. Сега вече цялото съществуване е прегръдка, наслада, възхищение, любов, влюбване, игра, импулс, пулс, живот. Материята е дала своя смисъл, а той е в изживяването и, в неяната наслада. Радост и щастие, любов и свобода. Това е да си Жив. Кеф! Бог може да прояви Себе Си само чрез материя. Духът е материя, Душата е материя, Тялото е материя, Пространството е материя. Всичката проява е материя, различаваща се в плътността си. Трите кръга са Светата Троица. Огледало - гледащия се е реален, докато образа му не е, но е обратно верен. Нищото и Всичкото - Бог, празното и пълното. В Бога всяка двойственост изчезва. Това е да победиш смъртта, защото нея я няма. Някой ми каза, че няма нужда да хвърля "бомби", за да хваща "риби". Ловец на човеци. Но, сигурно аз си падам малко "бомбаджия" и да "заложа бомба" е моята стихия. Не мога да я "нося" в себе си, защото ще "гръмне" в мен и ефекта ще е обратен. Може би всеки е бил "бомбаджия" докато не си "изгори горивото", но аз не мисля, че съществува еднообразието. Винаги съм бил за многообразието. Някои са си ползвали само въдиците. "Бомбата" не е "заложена" за да си "прибера рибата". "Бомбата" е "нискочестотна", която има за цел само да "завърти шайбата". Бог да ви благослови, Приятели, обичам ви всичките! Едно
  2. Не мисля така. Според мен тук се намира момента за избор, дали да се завърнем в центъра или да останем в периферията от милосърдие и съпричастност, от любов към Бога и към Идеята Му за игра и наслада. Това показва, че си Той. Съм. Просто съществуваш, продължаваш да съществуваш чрез собствената си идея. Лесно е да се прибереш, ала докато цикъла не е завършил е безсмислено и небожествено. Първо трябва играта да се наиграе. Първо трябва да се натрупа умора и насищане, едва тогава енергията може да се разтвори в себе си. После това следва. Две.
  3. Хм... Тук някой пишат за изневяра към душата. Аз ще попитам с цитата: "Кой презря деня на малките работи?" И ако се гледа онази десета заповед, се гледа като цяло. А тя гласи така: Тук не пише нищо пряко за изневярата, но самия стремеж за личностно притежание те прави да изневериш на Бога или с други думи на себе си, тоест изневеряваш както на Душата си, така и на Духът си, а в същото време правиш изневяра и към Тялото си, защото него го мъките следват. Обобщено казано изневярата не може да бъде към някой друг освен към Бога, а Той си Ти, значи изневярата е само към себе си, но ако ти си само Душа, тагава разбирам. Чрез Духът се пише Битието, чрез Душата се придобива опитност, но само чрез телата може да се изпита насладата, зарад която всичкото това съществува. Винаги тялото го отнася, другите са в безветрието. Как може да си нарани някой Душата, че ми стана интересно!?? Тя да не е на нивото на ума, та ще се даде така лесно?! Все е тая за Бога. Важна е играта. Бог е Велик играч и добре се забавлява със Себе Си, ама ние нещо много на сериозно сме се взели, та чак го умуваме. Така било, онака било! Я си карай кефа, ама внимателно, не че ако е невнимателно е лошо, защото всичко е писано и внимателния и невнимателния момент. Сам по себе си единят е ограничен, от това че е сам точно. Бог може да познае Себе Си единствено в правото и обратното. Двойсвеност преплитаща са в многообразието. Та не ПОЖЕЛАВАЙ! Последното ми желание е да спра да желая. Като в онази приказка за Аладин и вълшебната лампа, дето на никой не му хрумна да пожелае възможността да желае вечно. Уж хитър крадец бил, ама се не досетил за тази тарикатщина. Добре е че съм сънародник на Бай Ганьо Балкански! Докато умните се наумуваха - лудите се налудуваха. Продължавайте да пропускате целта, то и в пропускането също има забавление! Хайде със здраве! Три
  4. Изневяра е равно на това да не си верен, да не вярваш и да не може да ти се вярва. Кой да ти вярва и на кой да си верен! Любовта. Изневяра има, когато е престъпена любовта или когато не е почетена, когато не е зачетен импулса на сърцето. Най-важно е човек да люби Бога и ако човека намира сам-себе си като частичка от Бога, следва, че трябва да бъде верен и на себе си. Може да се спуснем и по-дълбоко и да приемем, че човека намира и вижда всички като частички Божии, значи трябва да е верен на всички. Изневяра може да има само когато има любов, иначе не може да се брои като изневяра. Моногамноста е невъзможно нещо и не защото така ни се ще, за да намерим оправдание за похотта и ниското желание, а просто, защото моногамна любов не е любов, а няма ли любов не би могло да съществува никаква изневяра. Моногамната любов е фалшива и може да се сведе преко сили до обич. Моногамноста е неправилно и криво разбиране за любовта. Не напразно написах, че най-важното е любиш Бога, защото в Него е включено всичко съществуващо и ако съумееш да осъществиш тази обобщеност в сърцето, то самата изневяра се обезсмисля и обезличава. Тогава тя става невъзможно съществуваща. Тогава изневяра липсва. Изневярата е измислена от хората, за да оправдаят изкривеното си разбиране за любовта. Когато любовта стане всеобхватна, каква изневяра може да съществува? И най-важно е да си верен на Бога - тоест първо на себе си, а от там значението автоматично и едновременно с първото се прехвърля във верността към всички! Когато има такава вярност, изневярата е невъзможна! Става затворен кръг - изневярата може да съществува само като съществува любовта, а самото съществуване на любов прави съществуването на изневярата невъзможно. С други думи изневяра няма. Тя е измислица на хората, защото все криво разбираме нещата и все търсим някак си да си ги обясним. Изневярата се отнася до сърцето и това, че тя е невъзможно явление не означава, че вратите на сексуалните удоволствия са широко отворени за хората. От секса с всеки партньор се складира наследство, което дава своето отражение върху нас и върху потомството ни, както и не малка част се отразява и на всички които ни заобикалят в ежедневието ни. Помислете. из + неВяра Вяра ми дай, Боже, защото без вярата съм като празен, защото без вярата съм нищо. Познавам само една изневяра и тя е доста опасно явление, тя е синоним на изкривена любов или с други думи егоизъм и желание за притежаване.
  5. От желанието идва всичко и чрез желанието да се откъснеш от желанията си се постига непостижимото, познава се непознаваемото. Намерение и Вяра. Бог върши всичко, за което го помоли човек, защото Той е безкрайно милостив. Всичко е игра - игра на действието. В играта плодовете никога не са важни, важна е самата игра. За детето не е важен развоят на играта, а е важно да играе, да участва в нея. Родителите много добре възпитават в егоизъм децата си и те често го вкарват в своите игри. Сладостта на играта може да бъде нарушена единствено от егото, защото единствено то може да се окаже неудовлетворена от развоя или от плодовете на самата игра. Егото винаги търси своето удовлетворение и никога не го намира. Егото винаги търси за себе си. Болест или здраве, живот или смърт, щастие или нещастие - всичко е игра - игра на Духа с формата, с материята. Всичко е за оБОГатяване, за израстване, за познание, за опитност, тъй-като сме избрали да вкусим от плода на познанието, сега неизменно ще се храним с него, с опитността. В райската градина Ева и Адам пожелаха от този плод, а той се нарича Любов. Пожелаха да опитат от Живота, да познаят вкусът му. За да се познае любовта трябва да бъде развита чувствителността, а за да стане това се използва страданието. Страданието е най-прекият път към Любовта, към развиването на чувствителността. Затова страданието е необходимо за света. Любовта е свързана с материята, защото там се намират органите, който могат да я изявят. Енергията може да се изяви чрез материята. Самата енергия е материя. Изводът е, че всичко е материя различаваща се единствено по плътността си. Творението е построено, така че енергията от фината материя да се стреми към проява в грубата, а енергията намираща се в грубата материя да се движи към фината, за да може да я обхване и познае, да стане част от нея и този вечен стремеж държи Творението в кръговрат. Най-просто казано - ангелите "завиждат" на хората, а пък хората "завиждат" на ангелите. Само в материята Живота може да бъде вкусен, от него може да бъде опитано, отпито. Животът е като хубаво и гъсто вино, ако прекалиш с "чашките" ще те боли главата, ще страдаш! В твърдата материя човек може да се наслади на Живота и затова в него са намират всички точки от нивата на познание. Последната точка е самата наслада от това съществуване, последната точка е радост, последната точка е възхищение, кеф, свобода, щастие. Последната точка е завръщане в Рая, от където си и тръгнал в началото на твоето пътешествие и ако погледнем през очите на сакралната геометрия и числата от едно до десет, то тази точка съвпада с 10, която е единица 1 завръщаща се в първичността - нулата (0). В нулата в нейния център се намира първопричината за съществуването ни. След като се стигне до 10 се преминава от 1 към 0, но тук точно съществува избор и той се състой в това - пътят на единицата към двойка или към нула. Същия избор може да се направи от десятката - към нулата или към единайсетката. Бог е съвършено милостив и се съобразява с всяко наше желание, Той не би могъл да не уважи този избор. Начинът за постигане на горното се намира в разбирането на познанието. Карма. Опитността е Карма - движение и познание. Когато човек добие необходимото познание, той може да го използва, за да излезе от този цикъл. Това е упоменато в Библията - Битие. Там в средата на Рая се намира дървото на Познанието над доброто и злото и дървото на Живота. Всъщност става дума за едно и също дърво, а именно, че след като разбереш Познанието, след като добре си хапнеш от неговите плодове, след като добиеш цялостност върху Познанието, едва тогава може да разбереш що за дърво е дървото на Живота и да изядеш плода му, с който до преминеш към живот вечен. И точно тук се намира избора. Свободата на избор се намира само и единствено в началото, никъде другаде. Ти си го направила и аз съм го направил, ние сме го направили. Сега можем само да следваме пътя, да играем играта. И един ден като се завърнем в началото можем отново да избираме на къде да тръгнем, т.е. да тръгнем или да се центрираме, да се завърнем в центъра. А до тогава просто игра на наслада, ала който умее да и се наслади. За да стигнем да това умение, трябва да победим страхът си от смъртта и да познаем любовта. Има два пътя. Единия път е на отричане или отрицание - Пътя на Буда. Другия път е пътя на приемане или на предаване - пътя на Исус (Христос) и Кришна. Буда е отрекъл живота и така е съумял да победи смъртта. Щом живота не съществува какво би могла да отнеме смъртта? Христос е приел смъртта, прегърнал я е, съгласил се е с нея: "Боже в твоите ръце предавам духът си." Исус се е предал на Бога, съгласил се е с волята на Отца, приел е смъртта и по този начин е приел и живота - спечелил го е. Само който прегърне смъртта или я отрече ще познае живота, защото когото няма страх от смърт има истинска наслада от живота. Тогава целият живот се превръща в благодарност, в медитация, в благословия, в светлина, в радост, в хваление, в любов. Това е да се изпита живота. Двата пътят са двата начина - мъжкия и женския. Това са двата вида ум. Въпросът е всеки да познае умът си и да поеме по необходимият му път. Всъщност път няма, всичко се случва Тук и Сега. Бог се размества и после отново се намества в центъра си. Движение от центъра към периферията и от периферията към центъра. Вечен кръговрат на забава. Бъдете Себе Си - тоест Бог или поне Негови частички! Всъщност отделни частички няма. Всъщност нищо отделно не можге да има след като има само едно. Да не забравяме, че единицата тръгва от нулата, а нулата е нищо, следователно съществува само нищото. Какво може да представлява нещо производно от нищото - отново нищо. Бъдете себе си! П.П. Всичкото това писане от моя страна е висша, едва доловима форма на его. Разкрито е, остава да го отхвърля или приема, а то е едно и също нещо.
  6. Днес ще се опитам да бъда по-внимателен от вчера. Днес ще се опитам да бъда по-разумен от вчера Днес ще се опитам да бъда по-любящ от вчера. Днес ще се опитам да Бъда повече от вчера! Това ще се опитам и към това ще се стремя.
  7. Хубаво е, че "Портала" не е гнездо за уморени птици! Хубаво е, че "Портала" не е кошер дето се раждат и израстват там пчели! Хубаво е, че е разграден двор, вертеп, дом на блудници, където нямат място угнетените. Хубаво е, че "децата", които ще пристигат в този дом, ще са като сираци с мащехата си. Хубаво е нож да вади син срещу баща си и баща срещу сина, брат - брата да не зачита и майка детето да продава! Хубаво е, че войни не спират! Хубаво нещо са природните бедствия! Хубаво е, че Земята скоро ще се оттърси от нас, както звяр от въшките си! Радвам се, че съм свидетел на всичко това! Хубаво е! Наскоро един си замина от нас - Стефан, а друг намери сили и смисъл да остане и да продължи - Ася. Хора ще продължават да идват тук и след мен и след вас. Какво ще открият - нещо обикновенно ли? Нещо нормално, нещо с което сме свикнали до болка, нещо което ни заобикаля постоянно с идеята да ни превземе, да ни приобщи, да ни вербува, да ни завладее! Знам за себе си, че лесно няма да се дам! Аз ще продължавам да се боря, ще продължавам да живея, ще продължавам да обичам и дано Бог ми даде сили да правя точно това! Нека бъде Волята на Отца! Ей такива хубави неща. Към модераторите: Ако сметнете за необходимо можете да изтриете това, както и всичките ми досегашни мнения. Каквото и да правите, аз ви вярвам! За мен е чест, че съм бил част от това тук, от Портала, от Вас! Благодаря! Поклон.
  8. Когато някой установи "тръни" в "очите" си и предприеме вадене и край на болката са му нужни няколко неща сега се сещам за някои от тях: - инструменти за вадене на тръни - тръне-вадачи - огледало - остър поглед и засилена наблюдателност Иначе "тръните" са си тръни, "очите" са си "очи", ама тебе те боли и тебе те дразни. Зависи да кога човек може да изтърпява собственото си безразличие към себе си.
  9. Важно е да не те боде надълбоко! Намери си пинсетите за вежди, с тях става ваденето на тръни сполучливо. Колкото до грешките - писах ти не ми пука!
  10. Когато някой се оглежда в някого, не е най-важното какво вижда. Най-важното е какво не вижда! А за това което вижда може да каже: „МММ.... много интересно! Браво!” С това и започнах „нашия разговор”! Само спестих „Браво-то” , за да мога да те задържа по дълго в полезрението си и така по-добре да се огледам в теб! Да се промениш, значи да се "движиш"! Щом съм се променил значи съм добре. По-малко добре е ако се опитам да вляза в застой! Застой несъществува. Всичко е в кръговрат. Ако някой ще се почувства по-добре от мойте извинения - приемете ги сега. ИЗВИНЯВАМ СЕ!
  11. Просто се оглеждам в теб. Въждам се какъв съм!
  12. Аз греша, но другите не. Ако съм видял други да сгрешат, значи съм видял себе си в тях. Всеки си намира някой в който да се огледа. "Който не е грешен, нека пръв да хвърли камъка." Ако не грешеше някой нямаше да е тук, нямаше да съществува в този вид. Само който не е раждан, той не е грешил. Знам, че Ева сгреши, за да познае, а Адам я последва. За да се стигне до познанието се върви през грешките. Много време може да мине и много стрели може да изхаби стрелеца, докато се научи да стреля точно. Често и аз не позволявам да стрелците да стрелят, но проблема си е в мен, защото се мотая около мишената. Туко виж съм отнесъл някоя стрела в дупето! Да се греши е поучително. Поне според мен.
  13. Да, така е и според мен страстите е = страдание. Страстите са пристрастяване, зависимост и кагото някой е пристрастен към нещо той ще страда, защото е зависим от него. Същесвуването ни е такъв свят в който е известно, че всичко си има своето начало и своят край. Пристрастеният и винаги губещ. Пристрастения е обречен на страданието. Точно затова човека трябва да се издигне над собствените си страсти, т.е. да не се пристрастява. Който е пристрастен, той е изгубен. Който не е пристрастен, който не е обвързан - той се е намерил. Всички молко или повече сме пристрастени.
  14. Интересен е филма - "Страстите Христови". За точност на заглавието може много да се спори, но за мен то си е "Страстите Исусови". И Исус живееше в страстите си, докато не се установи и над тях. Да се установиш над тях не означава да спреш да ги изпитваш. Не. Според мен означава да ги изпитваш осъзнато, съзнателно. Хем да ги изпитваш, хем да си над тях - да знаеш, че те, страстите, не си ти. Всичко е за наслада, ама насладата е истинска, когато е осъзната. Живееш хем в света външен, хем в света вътрешен, а на всичкото от горе си се центрирал извън двата свята и ги наблюдаваш, като че ли от горе, наблядаваш себе си, като все ено си отстрани. И като погледнете триъгълника, който символизира Триединството, ще видите точно това. Нарисувайте си точка и от точката отправете в двете напърно противоположни посоки -прави, тава е навътре и навън. После намерете трета точка, някъде извън правата и свържете, направете продължения от двата края на правата към третата точка. Оформя се триъгълник. Бог, Отец; Син; Светия Дух или Наблюдаващия, Вечния; Вътрешния; Външния. И да знаеш, че си и трите едновременно и еднакво разделен в присъствието в тристранство. Бъдете здрави, скъпи Приятели!
  15. Здравей, Максим! Хич не ми пука как пиша! Нито пък, под кой вол - теле се търси, то спорове много може да се измислят, ума е голям немрник и по гръб трудно пада и който е наясно с неговата игра - знае. А да се оправдавам не ми е в природата, аз съм от тези, които се предават на Истината обаче, на нищо друго. Има много възвишени овчари! Едни от тях са онези тримата дето посетиха младенеца! А и за да получим царството на Онзи трябвало да станем като децата пък те не са много грамотни, погледнато от към такъв стандарт. Да се изясни термина "Духовен" е от полза, не че има нещо дето не е от полза, но... Примери за неграмотни, но истински Духовни хора, е дала много историята, ако се държите и за нея. Също е написано ясно какво да се търси - "...Царството Божие и Правдата Негова и всичко останало ще ви се ...." Стремящия към съвършенство никога не ще го постигне. Това от опит знам! Стремящия към това да зареже стремежите си - постига Всичко. Цената е в това да се отдадеш, а не да придобиеш. Щото от времето Адамово, човека все придобива, ама до къде я докара!? Хайде аман от придобивки. Настанало е време на раздаване. "Там където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." Много от мненията си не съм птодложил дори и на повърхностна проверка. А дали има правописни грешки или не за мен си остава без значение и отнасям това само да грешните представи на ума, който винаги се срутват някога и падането им никога не е малко. Езика винаги е бил многозначен и измамен, лъжовен и това не би могло да бъде друго след като принадлежи на хората и света. Но вижте езика на природата! Поздрави!
  16. Ама и вие сте едни сладурани!!! Ето това пък за мен е най-важното. Всичко друго е от относително значение, а това е центъра. Бих захвърлил цялото си образование в замяна на това да мога да изпитвам Любов!
  17. Вярвам ти, и още как! Да си признае човек! Защото, ако си признаеш, ако признаеш пред себе си, значи си си простил, значи, че си се обикнал. И как да спазиш иначе онези заповеди по-надолу? Как да обичаш другите, след като не си успял да обикнеш себе си, след като сам не себе си не си съумял да си простиш? Да, можеш да опиташ да обикнеш ближните, но целият ти опит ще се окаже фалшив. Ти самия също ще си фалшив, не истински, с изкуствена любов, не любов. Не може да обикнеш истински ближните си, ако преди това не си обикнал себе си, ако преди това не си си простил, ако преди това не си признал за тъмнината що е в теб. Затова е казано, че светлината що е в теб, ако е като тъма, то колко ще е по големина тъмнината ти. Никъде не пише, че тъмнината липсва. Не, тя е там при светлината. Всъщност те са едно и също Нещо. Как да обикнеш Бога, око не си обикнал чедата Му? Това е невъзможно, това е изкуствено. Първо трябва да признаеш на себе си, това, че в теб съществува тъмнина. Да си признаеш и да си простиш. Да си простиш, защото иначе не би могло да бъде друго. Ти си това и това е това. Човек трябва да признае пред себе си първо. Едва когато си признае може да се познае. След като познае себе си ще може да познае и ближните си, както и всичко, което го заобикаля. Едва когато обикне себе си, ще може да обикне и ближните си, защото тогава ще ги разбира. Чак тогава ще може да обикне и Бога, защото негови са всички! Двама Сина, две страни! Единят е от дясно, а другия от ляво. Светлината и Тъмнината. И единят съществува, за да бъде „видян” и открит другия. Светлината се хвърля вътре в Тъмнината и иска да я освети. Тъмнината обгражда Светлината в опит да я затъмни. Вечен кръговрат! Е, с кратки почивки от мигове на Божествени въздишки, в които се извършва свиване и разширяване. Единно Тяло. На дневен ред е въпросът колко тела са и дали си взаимодействат. Има ли друго оттатък това?
  18. Да хапнах я с голям апетит, понеже и така ми звучи добре! За мен не значи почти нищо това и никога не ми е пречило да чета "изядени" текстове и мнения, дори ги "гледам" от към между редовете. Ей сега ще ти я пратя, да си я добавиш! Заповядай - я! И когато искам, да правя, каквото искам! Когато обичам - да обичам и когато мразя - да мразя, когато съм безчувствен - да не чувствам! Свободен и без насилствен! Естествен и непринуден! Признаващ! Разбиращ! Този, който съм! Не мога да не призная и тъмната си страна, ако не призная тъмнината в мен, значи да отрека себе си, а от там и Бога! Във всяка светлина съществува и минимално количество мрак. Във всяка тъмнина има и малко светлина. Няма ги само там, където не съществуват и двете. Не бива да отричаме това. Когато гледам небето - това виждам. Светлината е малко количество тъмнина, а тъмнината и малко количество светлина. Същността е една и съща, разделила се на две, за по интересно. Когато видиш в себе си двете в едно си познал онова, което си ти всъщност, което е и Той, намиращ се във Всичкото! Един Бог с две страни - двама Сина! Благодарение съществуването на единя, познаваш другия. И в единя съществува малко и от другия. Цялата Вселена това "говори".
  19. Много интересно! Ще напиша нещо от филма "Време разделно”: „ - С това по-добър човек ли станах или по-лош?" В недопускането на правописни грешки и разкрасяването на "езика" + вмъкването на чуждици има голяма доза горделивост или егоцентризъм. Самия стремеж към познанието води през такива опасности, затова на човек му е необходима бдителност над себе си. Добре, че не сме съвременници на Светите братя Кирил и Методи и на Светите Седмочисленици. Може с "нашето" писане да си изкараме и шамаросване зад врата. Присъствието на грешки малко или много говори за отсъствие на ум и логическо мислене, за отсъствие на его. Но да се греши умишлено е отново гордост. Преди време с приятел си говорихме за цензурата, която сам човек налага на себе си! А защо? Питай, де! Умът е онази "многострадалница", която все изисква за себе си, все се лакоми, все не и достига нещо, мърмори. Добре е човек да приложи ума в разумност, а не в безсмислени въртележки, в които самият ум ни вкарва. Порочен кръговрат. Е, и като правя грешки, по-лош човек ли ставам? Не. Оставам си същия, но твоето мнение за мен се изменя, защото ме слагаш на "съд", на собствената си везна, с която измерваш себе си и света около теб. А казано е да не съдим, защото, с какъвто аршин (мерка) съдим - с такава ще ни съдят и с каквото измерваме, със същото ще ни премерят. И да греша и да не греша аз си оставам един и същ, не се изменям, но се променяш ти - ставаш съдия. Променя се единствено твоето отношение към мен. А с отношението си се променяш и самата ти, защото си се вкопчила здраво в него. Всичко това са ограничаващи рамки, които някога ще бъдат разрушени от нови - по-широки, после тези ще преминат и на тяхно място ще се изградят още по-широки и така, докато не станеш всеобхватен. Децата. Децата не премерват, те просто наблюдават и се учудват с радост на всичко. Децата живеят, докато не започне в тях да бъде тренирано егото, докато "възрастните" не започнат да ги въвличат в порочния си и ограничен свят. Свят обречен на разруха. После имало страдание. Ами да! Ще страдаме като сме индивидуалисти, като търсим за себе си материални облаги, като сме се вързали за личностното ни усещане, за ума си. Науки разни, умници мнозина, но разумни малцина. А защо всичко това? За да има контраст ясен. За да има разграничение и урок. Самия живот е урок. Самия живот е Бог. Животът с всичките си съставни части. Грешки има, когато няма ум и его. И когато чуваш нещо, ти си се така заслушал, че въобще не обръщаш внимание на такива твърде маловажни неща. Повече слушаш, вниманието ти е в слушането. После идва момента за цензурата ти и дали въобще да си я налагаш, ако намериш някакъв смисъл - може. Все пак цензурата си остава твърде маловажна. Ама хората сме си били винаги дребнави, затова и Кайн уби Авела, а Кайна имаше всичко на разположение, за да стане като Авел - мил на Бога , ама не съзна. Бъдете себе си, а не временните си разбирания и рамки. Бъдете оттатък на това. Няма да се представям, защото имам привързаностти и очаквания към илюзията. Доста от вас знаят по нещо за мен, има и някои, които знаят по повече. Напоследък си мисля за форума и за участието ни в него. Всеки разкрасява това място, като оставя част от себе си. Много е приятно да наблюдаваш и участваш в нещо такова и то сред приятели. Не трябва никой да си помисля, че някой учителства над другите. Не, не е така. Това е място за споделяне на лични откровения, място дето всеки учи най вече от себе си и после от другите. И ако някой пише приятно и поучително, то такъв не трябва да бъде вкарван в графа учители, защото самият този учи наравно с другите от това, което пише. Понякога при мен се случва да напиша нещо, чието идване до мен дори не подозирам за възможно. Често после препрочитам и размислям над него. Уча се. Обобщено казано ми е повече от приятно участието сред такива като вас, който сте "солта на земята". Е, чат-пат имам своите изблици. Радвам се че ме разбирате и подкрепяте. Ако вас ви няма, къде ще съм, нали сме едно цяло! Цялото винаги остава неделимо, независимо от това колко настрани се разтегля от собствения си център. Днес съм този, утре може да съм друг и в това се състои цялата забава, не че постоянно съм от възхитените, но...
  20. Ами сигурно, Силви, е че има, пък били те мъртовци, мъртевци, мъртувци, мъртявци, мъртювци... или пък мъртви трупи. Ама нали се държим все за думите, а уж искаме да излезем "навън" от илюзията!? То си става като бай Ганьо, когато тичаше подир влака, барабар със `се килимчето. А`м, че, Илиянке, какво можеш да дадеш, когато не ти се иска нищо? Може би трябва да не ти се иска, защото поправката е невъзможна и не бива, ама ние да си дадем... Голема грешка понякога правя и то честичко, че искам да спасявам света. Ама то в искането е грехът не в друго. Така "едно време" Ева си пожелала нещо за себе си. Спираш да искаш и спираш да грешиш. Няма желание - няма грешки. Тогава разбираш, че светът си е добре и никога не е имал нужда от твоята помощ. Единствено от нужда и нужди си се нуждаел ти самия. Всеки си мисли, че света е крив. Да, ама не. Света си е прав, кривият си ти и за да се изправиш е нужно просто внимание - засилено внимание. Когато няма желание не може да има омраза. Само тогава си естествен - този, който си. Думите, ех... думите! "Гледам и не вярвам на ушите си!" Добре, че съществуваме в психотрилър, защото без него би се изгубило Всичкото. Най-голямото разбирателство се намира в мълчанието на тишината. Ние хората все бърборим. Той умът е хитър, все гледа да е от полза, все си създава задачи. Иска да е първенец. Поради заетостта на ума и "неговото" величие сме спрели да чувстваме, защото постоянно анализираме дори и леко проявилото се чувство. Когато чувстваш - разбираш. Когато мислиш - разделяш и отхвърляш. Омразата е в това, в ума. В чувстването няма омраза. И когато двама се почувстват те са се разбрали. Ако обаче разчитат на думите все ще се разминават, ще остават винаги далечни, а всички се стремим да станем близки един с друг, ама има думи между нас. Няма място за съжаление. Съвкупното Цяло си е добре, индивидуалното се е изкривило точно защото се опитва да се отдръпне от Множественото Единство. И ако вземете една права и насочите някоя от нейните части в нова посока, посока различна от посоката на правата, то в областта на въпросната част ще се оформи крива. Отделното винаги криви. Е не се впрягайте, де! Истината е, че едвам завърших средното си школо. И не знам защо, ама постоянно чувам нещо в мен да ми "нашепва": "Не се занимавай, остави се. Внимавай да не изпуснеш същественото!" Къде е същественото? Със сигурност не е само в омразата, но е и там. Като в онази реклама на бира...... - "Това ли е най-важното?.... Всичко е от значение, но ето това е най-важното!" На всеки "ето това" му е различно. Номера е да си внимателен докато мразиш, да си внимателенвинаги и с всичко - чувства, мисли... Живот. Засилено внимание на ума. Да се самонаблюдаваш, себе си и живота, защото ти си живота, но и смъртта. Да наблюдаваш собствения си ум, означава да си отвъд него. И сега ще ви кажа: Благодаря ви за омразата, защото който ме мрази, значи се опитва да ме промени, а щом се опитва да ме промени, значи ме обича. Благодаря ви!
  21. Чували ли сте - "Нямат нужда от лекар здравите, но болните..." или "Болен здрав носи". Много ми е интересно до кога може някой да продължава това - да се храни като краде от чуждото? Не знае ли, че само като хапваш от своето не чувстваш глад, иначе си все гладен, колкото и да ядеш! Ама хитреци много пък и маски носят. Мислят се за невидими. На мен ми приличат на кумици. Баш са си на мястото - в трагикомедията. Най голямата лъжа е, че съществуват! Самите тях ги няма, вече са мъртви! Пълно е с мъртавци.
  22. Май, на към една отива. Любовта - едно нещо с два края в безкрайността. Двата края са навътре и навън. В това е вписано триединството. Омразата не е точно обратното на Любовта. Омразата е нещо, което произлиза от Любовта. Омразата не е дело на сърцето, тя е дело на ума. Сърцето може да прави единствено Любов, нищо друго, но умът е този, който го притиска и измъчва. Умът не дава шанс на сърцето за проява. Гордост и Его са нещата, поради които Любовта не може да се изяви. Та, Омразата и Любовта са много близки. В дълбочината на Омразата е Любовта. Човек мрази накой друг, защото иска да го промени и в това се намира самото изкривяване на разбирането за Любов. Хмм! Та обратното на сърдечния плод - Любовта, това е Безразличието или Безчувствеността. Това вече е страшно и празно, но не и нещо, което не може да бъде преодоляно. Омразата не е толкова страшна. Омразата е лесно да бъде победена. Победата над Омразата става чрез Любовта. Влюбеният не умее да мрази. За него не съществува нищо по-важно от обекта на Любовта му. Другото е без особено значение. Докато Безразличието може да се преодолее единствено чрез сттраданието. А страданието е болка за ума, туширане на гордоста, свличане в прахта,... Това развива сърцето и го отпушва, създава пространство, разширява. Осигурява възможност. И така нататък. Лека нощ, любовници!
  23. ?#8221;а така е Ина! Ама не се подвеждай, че има "водачи", дето си мислят, че може да водят хора за носовете, ама аз едни тояги съм си приготвил... само да порасна малко! "Пази, Боже слепо да прогледне!" А иначе в е Истината!
  24. Обич без любов. Пък преди време един мой приятел изпя песента - "Ледена кралица". Омраза - Мразя - Мраз - Студ - Студенина - Леден - Безчувствен... Обичам те Кралице "моя"! С цялата си омраза те обичам! Обич наедно с Любов и това е то - магия! Ще те обичам винаги!!! Знаете ли, приятели, ябълката символизира Любовта. Много ябълки съм си хапнал и познайте - нито една не си прилича с другите по цвят, вкус и аромат. Всички се различни, както при оргазма. Интересно е кой изиграва ролята на змията в Битие? И защо Бог се направи на недочуващ и недовиждащ, ако не бе дал право на познание, право на движение в посока нова от центрираната точка? Движението на змията и вертикално до тогава, тя символизира мъдростта, но и възможностите, които мъдростта предоставя. После изведнъж змията се оказва проклета и започва движение в хоризонтала. Пълзи по "земята" и яде "пръст". Адам и Ева са "напъдени" от Рая и всичко това преминава от ръцете на Свободата, като избор и в ръцете на Закона. Да не си помисли някой, че Твореца би допуснал да Си "оцапа ръцете"! Не. За тази работа има създаден Закон, чрез който Отец се запазва чист. Горката Ева, голяма ненаситница се оказа, та взе и подмами наивният и добро верен Адам. Ама нали змията е виновна, дето пълзи там, където и е отредено от... Бога. Тя е на дървото. Дървото на Познанието и Дървото на Живота, у средата на Рая. Сега, ако някой ми каже що за плод опитаха търсещите познание... Какво представлява плодът на Познанието? Защо Ева и Адам го предпочетоха пред Рая? Та... да се върна към ябълките. Различни са на вкус. Има доста сладки, но има и горчиви, има и кисели, въпреки че всичките са зрели. Това е Любовта - различна е на цвят, вкус и аромат. На това се гради Живота и Смисъла на Творението. познай сърцето си и ще забележиш близостта на Омразата и Любовта. В дъното на Омразата е Любовта, със своето присъствие или отсъствие! Хайде да сте ми честити и Любящи, а и да не сте, пак принадлежите на Живота, който има работа да ви научи на точно това. Както и мен разбира се, е дано де!
×
×
  • Create New...