Синева
-
Общо Съдържание
1054 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Синева
-
-
Твореца е разделил творението си на две части - осъзната част и неосъзната част.
Осъзнатата част е извън всякакви страдания и мъки, за нея нама нещастие.
Неосъзнатат част е извън всякакво щастие и радости, за нея няма кеф.
И двете части сами по себе си са несъвършенни и затова се допълват. Двете части не могат да съществуват самостоятелно.
Хората, търсещи щастието и отхвърлящи нещастието винаги привличат самото нещастие и страдание. Да се захванеш за нещо временно е началото на същинското ти страдание, но ако приемеш страданието като неизменна част от живота и го допуснеш като възможно за тебе, назависимо от това за какъв се мислиш и каква оценка си даваш, то щастието спира да съществува автоматично.
А сега си представете, какво би било, ако всички същества и частици от творението биват осъзнати?! Скука, невъзможност, несъвършенство. Същото е ако всички биват неосъзнати. Крайностите в Бага са невъзможи по само себе си, но ако са в съвкупност от една цялост - то това е съвършенството.
На Бог не му е нужно даже да се проявява в Творение и затова е отделил Творението от Себе Си!
-
Орнела и Томи Чинчири – „Защо”
Защо не спя и тази нощ?Защо трепти така сърцето ми?
Защо сме на света, защо, защо?
Питам аз!
Защо?
Дали не е напразен шум, и суета животът ни?
Дали не сме герои в тъжен фарс, в този миг?
Защо препускаме след слава и пари?
Защо се чувстваме така сами, така сами, така сами?
Сами!
Със безброй въпроси пълна е ноща
и в душите носи страх и болка тя, страх и болка тя.
Докосни ме в мрака с ласкава ръка,
да изчезне всяка болка и тъга!
Болка и тъга!
Защо рушим мечтите си?
Защо приятел пръв ни става враг?
Защо изпълваме душите си с не любов и мрак?
Защо пропускаме вкуса на всеки миг?
Защо се чувстваме така сами, така сами, така сами?
Сами!
-
Бог е любов. - Много наивно твърдение, с което може единствено да се ограничи това, което не познаваме.
Къде сме тръгнали и накъде вървим?
Имало път!
Тръгнали сме на път! Ха! И къде сме тръгнали, като не се отделяме дори за миг от съществуващото несъществувание? Как да тръгнем, когато няма накъде? Къде да стигнем като винаги сме били тук? Тук и там е едно и също нещо. Път няма, само една и съща цикличност от преповтарящи се мигове на въртене.
Самото познание е илюзия!
Самото просветление е илюзия!
Нищо не съществува!
Всичко е измамно, като сън и то е.
Разширяване и събиране и разширяване и събиране и разширяване....
Кондензиране и пръскане.
Идея.
Номерът е в насладата от това, което си! Всъщност ти не си, но все пак, наслаждаването е целта на това, което не си ти или на това, което си мислиш, че си ти.
Кой, кой е?
Бог е мой и аз съм негов и би ли могло да бъде инак, разликата е в осъзнаването на това. Съвършенството не е за единицата, но е за съвкупността от привидно разделени единици. Всичко е привидно и живота не е това, което изглежда нито на пръв нито на втори поглед. Живота не съществува! Живата е мит. Всичко е сън.
Как ли ще се смея на собствената си болка след "време"?
Познание, познаваемо и познаващ са истински нереални неща и в това е най голямата философия, която си остава само и единствено философия на несъществуващото.
Всичко е измама.
Да желаеш Бога е част от така нареченото грехопадение на първите - Адам и Ева. Те пожелаха да познаят!
А ти, що желаеш? Познание ли? Единение ли? Задай си въпроси! Какво точно искаш?
Край на болката ли? Край на мъката ли? Всяко твое желание е свързано с протест и ропот, с несъгласие. Това което е трябва да бъде, защото просто Е.
Желанието те вади от "Рая" и началото на "Рая" е в края на желанията.
Не желай - в това е смисъла.
Да желаеш Бог е твърде наивно. Къде ще го побереш или къде има място Той да се побере в теб?
Да прозреш, че никога не си бил отделно от Бога и никога не си отсъствал е самото осъзнаване. Иначе си неосъзнат в съзнанието, "отделен".
Да желаеш - колко наивно, като дете!
Брей, каква стана!?
Номерът е в наслаждаването на това, което си, на това, което ти се случва, на това, което те заобикаля, на това... на всичкото.
И без това те няма - ти си един миг, защо да се губи време в напразни дерзания и мъки?
Просто живей и изпитвай живота в цялата му същност!
"Даром ви си даде, даром дарявайте."
Това е щастието и когато го споделиш.... си жив.
Бъдете.... ами просто бъдете, все тя какви.
Истински свободен е този, който не върви на никъде, който няма желания и просто се наслаждава като зрител в кино, като наблюдател на живота. ? Гледа и му се радва.
Никой не твърди, че е лесно. Простото е най-сложното нещо на света.
Та... бъдете!
-
А как ще разбера, че слонът не е розов или син, според теб?
Като аз самата започна да се мисля за слон и разбера, че слонът мисли като слон, а не като аз ,която си представя, че знае.... какво е да мислиш като слон. Предполагам, че си чел поезия и проза от шизофреници - там има какво да се научи.
И така до безкрайност.
Ама, Монче, моля ти се не ставай добра, защото ще се наложи да те обичам! Силно те подозирах за това, ама....
А щом имаш за учене какво чакаш - учи.
Ако някой е седнал да се учи от друг различен от себе си, до никъде няма да я докара. Да, може да се наблюдава всеки, да, може да се чете всичко, но не може да се вярва, преди да си опитал сам за себе си, защото знанието внесено от вън не струва дори толкова, колкото струва пукната пара.
-
Не, полудявай си колкото искаш, но го спести само за себе си.
А как ще разбереш тогава че не трябва да се вярва на Луди?
-
Вие пък не позволявате на човекът да полудее!
- "Няма и няма да полудяваш!!!", ама ако ми се полудява?
Жалко, но не било писано да изоставям някого в нужда, пък после този ще каже хубав е живота, да хубав е но понякога тежи.
Пък представяте ли си на Бога нашего какво му е?
Вечността е тежко нещо, непосилна е за гърба на който и да е.
"Имало лоши хора!" - казват някои, но покажете ми ги! Търся ги цял живот ги търся. Търся ги наляво, търся ги надясно, но да съм виждал - не съм.
Много се смее публиката на този театър, но много и плаче, защото това си е театъра "Сълза и смях". Това е живота.
Ама нали знаете, който се смее последен няма да има време да плаче!
Ще му се на кончето да е магаре ама.... конче е. Трябва да е послушно.
Ето ви урок! "Лошите" хора.
Вие сте прекрасни, във вас, в добрите(като вас) е цялото очарование на света, а за "лошите" си струва да се разделиш с живота в Рая.
"Бог ище да спаси сите человеци."
Бог да ви раздаде според сърцата ви мили приятели! Благословенни Бъдете!
То се е видяло, че театъра трябва да продължи.
Ама нали съм цапнат в устата, пък и не понасям лъжи та затова и лудея. Ама пак урок има - за добро е всичко!
Благодаря ви! Онзи, дето не са видели очите, вижда всички нас.
Благодаря ти Боже!
-
Здравейте, Приятели!
Хубаво заглавие има тази тема. Честен поглед върху себе си.
И така, трудно се започва нещо такова, за разлика от другите пъти, като всичко ми е било лесно. Лесното се оказа измамно. Жалко е, но жалкото учи.
Кой съм аз?
Вече знам, Приятели. Аз съм обикновен човек. Просто човек, нищо повече. Аз Съм съвсем обикновено и мъничко нещо, което е почти нищо. Ръцете на дявола са дълги. Трудно се открива хитрецът лукав. Ех....
Аз съм този дето ще се опита да умре щастлив, а за да умра щастлив, трябва да спазя Закона.
Закони много, навсякъде, но всички тези закони са лъжливи. Те са писани от ръка.
Но на едно местенце ръка не може да достигне, там човек или дявол не може да пише.
На това място е записан целият Закон - Истинен в цялостта си. Всичко друго е лъжа.
Библията, в първоначалният си вид е била доста по - истинна книга, но за съжаление е в човешките ръце. Хубаво е, че дявола е страхлив! Дори и той не смее да промени изцяло всичкото, така че и в Библията има останали и верни неща, за щастие.
Там също е написан Закона и само той е останал непроменен. Там никой не смее да пипа.
Закона е съставен от няколко заповеди, чрез които да можеш да бъдеш защитен от измамното изкушение.
Искрено се извинявам на всички за глупостите си които съм писал до сега тук. Всичко това е Лъжа. Една голяма и гиганска Лъжа. Дело на.....
Извинявам се и простете ми!
Доста хора съм подвел.
Хм!
Но така било писано.
Благодааря на всички ви!
Благодаря за урока.
Едно нещо имам да ви кажа само - Следвайте сърцето си, то НИКОГА НЕ ЛЪЖЕ.
И ако нещо излезе пред очите ви, или в мислите ви - попитайте сърцето си, тогава правете каквото имате за правене.
Война се води, мили хора. Войната е за вас, за сърцата ви!
Внимавайте със сърцето и там да е вниманието!
Сляп съм бил. И пак повтарям, че всичко, за което съм писал тук е Лъжа, аз се отричам от него.
Добротата, Истината и Любовта са верните неща, помнете ги!
Бог да ви Благослови!
Амин!
-
Ехоо - вегетариански ресторант или разходка в планината? Следобяд?
Аз съм за, Орле!
Предпочитанията са ми за разходка сред природата. Може би в парк?
-
Бездна тъмна бе утроба и майка.
И роди се Светлината (Светът).
Нищо не излиза извън пределите на тъмата. Тя обгражда и покрива и пази и затуля. Извян тъмата няма нищо. Самата тъма е нищото.
От нищото се роди нещото, за да се познае, себе си, за да се разбере.
Тъмнината е безкрайна, Светлината е ограничена.
Тъмнината и Светлината са две крайности на едно и също нещо.
Тъмнината е малко количество Светлина, а Светлината е малко количество Тъмнина.
Нас хората ни е страх.
Страх ни е от смъртта и затова ни е страх от Тъмнината, защото в тъмнината е непрогледно и там където не виждаме съществуват страховете на въображението ни. Ношето собствено, със собствените ни страхове.
А тъмнината е е първичното и вечното. Светлината е преходното.
Светлината има Източник и точно затова не е Вечна.
Тъмнината е вечна, защото е трайна.
Тъмнината е трудния път.
затова религиите залагат на Светлината, защото Светлината е пътя по който по-лесно се върви, пътя в който се вижда, а вижда ли човек, той спира да се страхува.
Затова се изобразява Бог като Светлина, а Смъртта е рисувана в Черно.
Нужно е по-голямо разбиране за да се "види" в Тъмнината.
Тъмнината не е страшна.
Страшен е страхът на човека. Непонятното, неизвестното.
Боге Светлина и Тъмнина.
Бог е Всичко.
Що за Бог ще е, ако го ограничим, ако му припишем само Светлината?
И алфа и омега.
Какво значи магия?
Какво значи болест?
Какво значи нещастие?
Какво значи мъка?
Какво значи страдание?
Има един въпрос, към който аз се придържам, приятели!
"Защо?" - Това е верния въпрос.
Там се крият отговори.
Защо ми се случва това или онова?
Какво пропускам? Какво незнам? Какво не разбирам?
Ако Живота е Училище, в което ние кото Живи трупаме опитност, придобиваме, оБОГатяваме се, вземаме познание, то можем ли да се наречем ученици?
Защото да си ученик не е лесно. Да, всички сме ученици, така е. Ученици в път предопределен, в път предначертан, в път утъпкан от вечно пътуващи по него, път - безброй пъти извървян от нас самите.
Но... да си ученик си остава трудно.
Учиникът, ех за да има успех ученикът трябва да приложи внимание към уроците, да има постоянна будност. Да "чете" уроците и да не пропуска "редовете".
Ученикът е прилежен и упорит и такъв ученик има успех.
Не е ли такъв ученикът "зацикля", изпуска "материал", пък го върнат на поправка. За такъв има опасност да "повтори годината".
За ученикът е нужно да бъде винаги "нащрек" и да се учи от всичко което преминава покрай него, дори да не го засяга нещо пряко.
Да си ученик на Живота. В това има предизвикателство.
Защо има някой магия, или защо е болен, или пък - защо съществува страданието?
Това са все въпроси чиито отговор се крие в дълг към себе си към собственото си образование от Живота.
И всички сме длъжници и всички сме пропускали "уроци".
Но запомнете: Всеки дължи само и единствено на себе си!
Това е твоят театър, твоят сън, в който ти се учиш от самия себе си от самият си живот.
Защото как би разбрал за Любовтта ако не я преживееш? И сто човека да ти я "рисуват", ти едво ли би разбрал същността и.
Какво би разбрал за страданието ако не го преживееш? Също нищо.
Само чрез преживяване се добива познание на Живота.
Това е твоето преживяване!
Не ти ли стига? Не научи ли се? Ако урокът продължава, значи нещо си пропуснал. Дири своето си. Учи се. Наваксвай!
"От голява леност пада къщния покрив.
Бъдете в усърдието нелениви, духом пламенни."
"Не ти ли стига мъката, Господи?"
"Доста е на Денят неговото зло."
надявай се на Бога.Надеждата, която имаме
е като сърцевина на душата - безопасна и твърда.
И ще си безопасен, защото има надежда.
А надеждата не посрамя.
На всичко се надява.
А сега остават тези - вяра, надежда и любов.
Облегни се на Господа и чакай Го.
Елате при мене, всички ще се трудите
и сте обременени; и аз ще ви успокоя.
А още и плътта ми ще почива в надежда.
Под сянката на Всемогъщия
няма да се боиш през нощта
и от стрелата, която лети през деня.
Господ е покров твой отдясно тебе.
Господ ще те пази от всяко зло.
Обръща бурята в тишина
и замлъкват вълните им.
Горите ще донесат мир на хората.
Сенчестите дървета го покриват.
Там умореният ще си почине.
И ще намерите спокойствие на душите си.
Мълчи, умири се.
Моят мир ви давам.
Мир да бъде в стените ти.
Сърцето ти да пази заповедите ми;
защото те ще ти придадат дълги дни,
години на живот и мир.
Тази е почивката, с която
да успокоите отруденият.
Мирно ще легна и ще спя,
защото само Ти, Господи,
правиш да живея в безопасност.
И така, братя, радвайте се,
усъвършенствайте се, утешавайте се,
бъдете единомислени, имайте мир.
И тая е отрадата.
На зелени пасища ме успокоява.
Възвръща душата ми.
Аз съм възкресението и животът.
Възкресение от мъртвите.
Сее се в тление, възкръсва се в нетление.
И духът да се върне при Богът, който го е дал.
Во веки веков.
Амин.
...
Давайте и ще ви се даде;
мяра добре натъпкана,
стърсена и препълнена
ще ви дадат в пазвата ви.
И рече Симону: оттегли ладията в дълбочината,
хвърлете мрежите се да уловите риба.
А Симон отговори и рече му: Учителю,
цяла нощ сме се трудили и не уловихме нищо;
но по твоята реч ще хвърля мрежата.
И това като сториха, уловиха
много множество риби, че чак се късаше мрежата им.
Гладните изпълни с добрини, а богатите изпрати празни.
Търсете първо Царството Божие
и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи.
За това недейте се грижи за утре,
защото утрешният ден ще се погрижи за себе си.
Отецът ваш знае, че това ви трябва.
А Исус щом чу думата, която говореха,
каза на началника на
съборището: Не бой се, само вярвай.
Елате при мене, всички
що се трудите и сте обременени
и аз ще ви успокоя.
И докато говореха това,
сам Исус застана сред тях и
им каза: Мир вам.
Слава във вишних Богу
и на земята мир,
а на човеците благоволение.
Мир ви оставям; моят мир ви давам.
Елате сами на пусто място и си починете малко.
Това ви казах, за да имате мир в Мене.
В света скръб ще имате;
но дерзайте.
Аз победих света.
Върви подире ми.
"Обръща бурята в тишина и замлъкват вълните им." - спокоиствие на ум и мисли.
Само в със спокоен ум може да се стигне до почивка известна на изток като медитация, минаваща на пъво време през релаксация.
Тогава настъпва "мир в стените ти".
"И рече Симону: оттегли ладията в дълбочината,
хвърлете мрежите се да уловите риба.
А Симон отговори и рече му: Учителю,
цяла нощ сме се трудили и не уловихме нищо;
но по твоята реч ще хвърля мрежата.
И това като сториха, уловиха
много множество риби, че чак се късаше мрежата им."
С ладията се излиза, когато морето (подсъзнанието) е спокойно.
"Рибата" е символа на Христа и на Любовта - Висшата Любов - без изисквания към себи си и без очаквания. Горене на сърцето.
"Ладията" и символ на ума, спокойният ум, който е способен да навлезе в дълбочината си и да открие същественото на Живота.
"За това недейте се грижи за утре,
защото утрешният ден ще се погрижи за себе си.
Отецът ваш знае, че това ви трябва."
Живей без очаквания, без да градиш бъдещето си, защото страстите и очакванията за бъдещото, желанията към бъдещето раждат страданията.
Живей без минало не "засядай" в спомени, не живей в тях.
Живей сега и тук в този момент.
Не се грижи! Не Бери грижи! Бог ще се погрижи!
Само вервай!
Приемай Живота като игра и не ми се натъжавай.
Не скърби а се наслаждавай!
Силният умее да се наслади и на мика и тъга и на собственото си Нещастие.
Всичко е за опитност, за оБОГатяваня.
В крайна сметка ще се окаже, че никога не си бил болен, никога не си бил нещастен, никога не си бил пленник и роб.
Никога не си бил омагьсван.
И никога не си Бил.
Но, роден си за да Бъдеш.
Е, тогава просто Бъди.
Всичко е игра!
"Верата, само Верата!" - Баба Ванга
-
Магия няма.
Мен ме няма.
Теб те няма.
Няма нищо.
Нищо не съществува.
Всичко е измама.
Измама в измамата.
Наблюдаване на отражение в повърхността на вода.
Дали водата не е мътна, или пък е бистра. От значение е само за оглеждащия се.
Защо?
Това е най-важния въпрос.
Живот.
Смърт.
Радост.
Скръб.
Щастие.
Мъка.
Любов.
Омраза.
Защо?
Защо има живот?
Защо няма живот?
Защо е Илюзията?
Блата от мечти, цели, стремежи, планове.
Страх.
Страх.
Страх.
Страхът довежда страх.
Ти си нищо и аз съм нищо.
А защо е страхът.
Няма магия.
Няма живот.
Няма смърт.
Няма нищо.
Някой се оглежда в повърхността на водата.
Някой е способен да си играе със светлосенки.
Велик е този, който се забавлява.
Чувства и не чувства.
Вкусва и не вкусва.
Подушва и не подушва.
Докосва и не докосва.
Заслушва се и не иска да чуе.
Съществува и не съществува.
Смее се и плаче.
Забавлява се и Тъгува.
Тъгата му идва от това, че знае за себе си - знае, че го няма.
Просто импулс.
Трептение.
Вакуум.
Нищо.
Вечно е само Нищото - то не се губи, защото го няма.
Защо?
Страст към карнавала в Рио.
Лудост в живота.
Защо?
Е, и?
Какво от това, щом то не съществува?
Няма!
Нищо няма!
Не ми благодари, защото ме няма!
Измама!
И измамата я няма.
Хубаво е да те няма.
И хубавото го няма.
И нямането го няма.
Опростено е невъобразима сложност.
Е, и?
И "защо" го няма!
Празно е.
И празното го няма.
То е там, но и го няма.
Как е?
Какво значение има всичко това всъщност... след като те няма?
Нищо не остана и дори нищото се стопи.
Безветрие в хаоса.
Без звук и вибрация и тях ги няма - изчезнаха.
Просто в сложността си!
Сложно в простотата!
Вечност!
Няма.
п.п. На нищо не вярвай, защото нищо няма, мен ме няма, това, което четеш го няма, теб самият те няма. Няма. Защо - за да няма.
Хубаво било... кое, защо, какво значение има това, след като го няма.
И запомни - Няма!
И не вярвай - Няма!
-
Робот идва от Роб.
А Исус е Раб - работник, т.е изпълнител.
ГЛАВА 5.1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
21. Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда".
22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена.
23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *.
27. Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".
28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
31. Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо".
32. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
33. Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".
34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".
39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
А ето и блаженствата според превода на Писанията побрани във фототипно издание от 1885г - т.н. Цариградска Библия:
"Блажени нищи-те духомъ; защото е тяхно царството небесно.
Блажени нажалени-те; защото те ще ся утешать.
Блажени кроткы-те; защото те ще наследятъ земья-та.
Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правда-та; защото те ще ся насытятъ.
Блажени милостиви-те; защото те помиловани ще бъдатъ.
Блажени чистосърдечни-те; защото те ще видятъ Бога.
Блажени миротворци-те; защото те сынове Божии ще ся нарекътъ.
Блажени гонени-те заради правда-та; защото е тяхно царство небесно.
Блажени сте когато вы похулятъ и вы изгонятъ, и вьрхъ васъ рекътъ на лъжа всяка зла речъ заради мене."
Свободна воля има Бог и единствено които е с Него Едно, може да сподели Свобода на воля и избор.
Всъщност Свободата винаги си остава достояние на Единството в Единният.
" Това ви казахъ, за да имате миръ въ Мене.
Въ светътъ скърбь ще имате, но дерзайте, Азъ победих светътъ.
Върви подире ми.
Източник същата тази Библия (от 1885г.) или специално подбрани от Учителя извадки събрани във великолепна книжка за упражнения, наречена
Завета на Цветните Лъчи на Светлината.
"
-
КНИГА НА ЕКЛИСИАСТА или ПРОПОВЕДНИКА
ГЛАВА 1.
1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
ГЛАВА 2.
1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!
2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?
3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;
8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.
9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -
21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
ГЛАВА 3.
1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
...
ГЛАВА 9.
1. Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2. За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3. Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6. и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7. И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8. Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9. През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13. Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14. малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15. ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16. И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18. Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
ГЛАВА 10.
1. Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
2. Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво.
3. По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
4. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
5. Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
6. невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
7. Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
8. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
9. Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
10. Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
11. Ако змия ухапе преди обайването й, то за обайника няма полза.
12. Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
13. първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие.
14. Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
15. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
16. Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
17. Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!
18. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
19. Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.
20. Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.
ГЛАВА 11.
1. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.
2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.
4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.
5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.
6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.
7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.
8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!
9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.
10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.
ГЛАВА 12.
1. И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: "няма за мене наслада в тях";
2. докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;
3. докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;
4. кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;
5. кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;
6. докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.
7. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8. Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!
9. Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва', изучва' и състави много притчи.
10. Еклисиаст гледа' да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.
11. Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.
12. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.
13. Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;
14. защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.
-
Именно, Вендор, именно!
Това е истината.
Истината е в това, да изпиташ на гърба си Истината!
Само който прегърне Смърта ще открие Живота!
Умри за да Живееш!
Това е и част от смисъла на Жертвата.
Да се жертваш но за кой?
Как би могъл да се жертваш за някого, ако те е страх от смъртта. Не! Ти би избягал в най-важния момент. Би избягал като страхливец. Би се отметнал.
Да прежалиш себе си, това значи да победиш страховете си, да надхвърлиш егото си, едва тогава от теб би станал някой подобен на Бога, някой, който има силата да се раздаде за другите, да се разпадне.
И ако твоето съзнание е слабо, как може ти да го дариш на другите за да ги повдигнеш чрез себе си?
Трябва да си силен.
В Бог всичко е едно. Той, Твореца е единство и всяко самоопределение като еденица е отделяне, бягане, откъсване. После искаме да сме близки с Бога!
Да сме близки, ама едновременно да сме си ние - индивидуалности.
Енергията е една, Душата е една, Бог е един, Мъдростта е една, Разумън е един... за всички е едно. Завръщането към Бога става единствено с края на индивидуалността и началото на Единението, на Единството. Тогава има сливане и Възвисение. Края на индивидуалността настъпва чрез смъртта или чрез жертвата. Два пъта. Цел една.
Какво знам аз за Бог.
Незнам.
Знам малко за любовта. Знам как гори сърцето!
Знам малко и за пустотата, за празното, за нищото.
Знам малко за Свободата.
Знам малко за Истината.
Знам малко за Мъдростта.
Знам малко за Разума.
Това знам, но по малко.
Знам много за егоизма.
Това знам по много.
И Алфа и Омега.
Невъзможно е да знаеш всичко, но е възможно заедно да знаем. Знаем когато сме заедно, когато има Единение! Единни в Бога!
-
Първо ще се извиня за цитата, но тъй като мислите в ума ми отчайващо съвпадат с тези, изложени по-долу от автора, е безсмислено да повтарям, а и надали ще мога да ги изразя с такава точност.
НЯМА ПО-ГОЛЯМА ЛЪЖА ОТ СМЪРТТАЛюбими мои,
Това, което човек осъзнае, от него може да се освободи. Човек може да възтържествува само над това, което познава. За нашите неуспехи и поражения е виновно единствено невежеството. Поражението е породено от тъмнината; когато има светлина, неуспехът е невъзможен - светлината се превръща в победа.
Ето първото, което искам да ви кажа за смъртта - няма по-голяма лъжа от смъртта. И все, пак тя изглежда истина. И не само изглежда, тя изглежда най-важната истина в живота - сякаш целият живот е заобиколен от смъртта. Независимо дали забравяме за нея, или предпочитаме да не я забелязваме, тя си остава наблизо. Смъртта и по-близо до нас от собствената ни сянка.
Целият ни живот е изграден върху страха от смъртта. Именно той е създал обществото, нацията, семейството и приятелите. Той ни заставя да преследваме цели и честолюбиво да се стремим към по-високо положение. И най-удивително от всичко е, че дори нашите богове и храмове са издигнати поради страх от смъртта. Страхувайки се от смъртта, хората коленичат и се молят. Страхувайки се от смъртта, хората се молят на Бога, събрали ръце и вдигнали ги към небесата. Няма нищо по-лъжливо от смъртта. Затова какъвто и живот да създаваме, ако вярваме в истинността на смъртта, той става лъжлив.
Как да познаем лъжливата природа на смъртта?
Как да разберем, че смърт няма? Докато не узнаем това, страхът ни няма да премине. Докато не познаем лъжливостта на смъртта, животът ни ще си остане лъжлив. Докато запазваме страха си от смъртта, не може да има истински живот. Докато треперим от страх пред смъртта, няма да се мобилизираме и да изживеем истинския си живот. Могат да живеят само тези, за които сенките на смъртта са изчезнали завинаги. Как може да се живее с изплашен и треперещ ум? И ако смъртта с всяка секунда изглежда все по-близо, възможно ли е да се живее? Как можем да живеем?
Независимо колко си затваряме очите пред смъртта, в действителност никога не я забравяме напълно. Ако изнесем гробищата извън града, това нищо не променя - смъртта пак ще ни показва своето лице. Всеки ден умира един или друг човек; всеки ден някъде настъпва смъртта и разтърсва самата основа на нашия живот.
Където и да се срещнем със събитието смърт, ние винаги осъзнаваме собствената си смърт. Оплаквайки нечия смърт, ние плачем не само за неговата смърт, но и за мисълта за нашата собствена. Нашето страдание, болка и отчаяние е предизвикано не само от чуждата смърт, но и от очевидната възможност за нашата собствена смърт. Всяка смърт се явява и наша собствена. А докато сме заобиколени от смъртта, как можем да живеем? Невъзможно е да се живее така. Така не можем да разберем какво е животът - неговата радост, неговата красота, неговата благословия. И никога не стигнем до храма на Божественото, до висшата истина на живота. Храмовете, създадени поради страха от смъртта, не са храмове на Божественото. Молитвите, родени поради страх от смъртта, не са молитви към Бога. Само този, който е изпълнен с радост, достига храма на Бога. Царството Божие е изпълнено с радост и красота, но камбаните на Божия храм звънят само за тези, които са свободни от всички видове страх, за тези, които са станали безстрашни.
Ошо - "Тук и Сега"
-
Какво нещо е животът!?! Животът е Страх. Животът е винаги белязан и следван от Смъртта. Смъртта... Смъртта е Страх и неизвестност.
Никой не знае същината на Смъртта. През целия си живот избягваме, това да я признаем, че тя съществува. Тя съществува. Няма по-сигурно нещо от Смъртта в живота ни. Ние постоянно се страхуваме от Смъртта.
Този бил казал едно, онзи бил казал друго, залъгваме се с книги и учения в опит да обясним и да си отговорим за Смъртта. Да заобиколим проблема. Да не го признаем.
Страх – това е Смъртта.
Всъщност Смъртта е най-големия ни приятел. Обича всички ни и никой не ще да подмине. Всеки ще дори с ласката си.
Смъртта не е страшна. Страшен е Страхът. Страхът е този, дето ни плаши и кара да треперим. Какво е Страх? Търсим отговори, за да се справим със страховете си. Но Смъртта съществува. Тя е даже приятна. Всички бягаме от темата за Смъртта.
Умът е способен да измисли хиляди начини, за да се опита да смали Страхът, да се опита да обясни и Смъртта, но всяко обяснение е БЯГСТВО.
Страхът никога не изчезва по този начин. За да се справиш с него трябва да се изправиш очи в очи с този убиец. Да се измериш с него и да го провериш. Да изпиташ това - колко струва всъщност той.
Аз ще умра, ти ще умреш, той ще умре и всички, които сме се родили ще умрем. От това по-сигурно нещо не съм виждал.
Тази мисъл натъжава. Но тя е факт. Смъртта е факт. Страхът е факт.
Натъжава, защото се страхуваме. С този страх е свързана и Самотата.
Кой от нас е способен да прегърне смъртта, без страх, сега, на мига. Кой? Има ли смели? Нали сте смели?! Кой е готов да спре да съществува? Точно сега!
Кой е способен да се изправи срещу Демон, да погледне Смъртта в очите?
Ще ви разкажа една приказка:
Живял някога в една господарство млад и красив монарх. Красива било царството и красива била земята му.
Но нещастието властвало над него. Царството на младия монарх робувало на Демоните. Роби били на Сенките (Демоните). Роби били всички царства, за които Владетеля знаел.
Светът бил в робство.
Робството измъчвало доброто сърцето на царя още от дете.
Светът постоянно плащал наложения данък от Демоните. Пот и кръв се леела от труда на хората. И Демоните оковавали хората в окови и тъмнина се ширела над света им.
Робството тегнело на царе и царици, на принцове и принцеси. Роби на Сенките. Тъмнината властвала над света.
Всички били нещастни.
Над цялата тази тъма, която покривала царствата, проблясвала една единствена искра.
Искрата се наричала Любов. Едва с нея се откривало щастието. Любовта била светлият лъч в тъмната бездна. Но трудно било някой да я улови.
Светлия лъч бил ограничен от тъмнината.
Желаел царят да познае Любовта. Навсякъде търсел искрата, лъчът.
Но тъй като царят не познавал Любовта, имал твърде грешни разбирания за нея. Представял си я така, както тя въобще не изглеждала. С годините и търсенето той все повече и повече се отчайвал.
Постоянно виждал искрата, но тя била много далеч от сърцето му.
Резултати липсвали, но владетелят бил твърдо решен да намери Любовта и да се потопи в нея.
Търсил я сред много царици, търсел сред принцеси... търсил и гледал зорко, да не би някой да я крие в ръката си.
Пред портите на двореца му заставали не една и две царици, желаещи съюз. Някои от тях носели искрата в себе си, но царят бил зает да търси навън и въобще не забелязвал какво се крие вътре.
Минали години, когато ненадейно във владетеля се родила искрата. Той обикнал. Той познал Любовта.
Тогава истината се явила.
Той разбрал Щастието и Любовта. Разбрал, че те се получават не от вън, а от вътре. Разбрал, че хиляди искри, внесени отвън, не могат да донесат щастието, ако не позволиш, ако не се отпуснеш и не дадеш да бъдеш подпален отвътре.
Разбрал, че Любовта е нежна мекота, нямаща нищо общо с насилието и е обратно на него.
Разбрал, че Любовта внесена отвън е безсилна да те разшири, но с Любов внесена от вътре навън, е възможно добиването на онези гигантски размери, способни да осветят едно цяло кралство и да го освободят от силите на тъмнината, от Сенки и от Демони.
Царят станал силен. Любовта направила от Царят юнак.
Решен бил да се изправи на война с Тъмнината, на война със Сенките.
Наближавало времето, в което щял да се изправи срещу силите на Тъмата с цялото си Великолепие и Сила, с цялата си Смелост.
Щял да се изправи и да влезе в бой, защото искрата му донесла Смелостта, присъща на герои.
За героя нямало значение изходът на битката, от значение била самата битка.
Царят тръгнал към Сенки и към Демони, решен да ги победи. Очи в Очи. Без страх.
Колко са силни Демоните, колко са силни Сенките (Страховете).
Без значение е, дали героят всъщност ще се окаже глупец.
Смелост или Лудост.
Независимо от всичко краят бил сигурен. Краят на Живота или краят на Смъртта.
Все тя.
Истината е в края на Страха.
И не е ли едно и също нещо Светлината и Тъмнината?
Да това е едно и също нещо. Тъмнината е малко по размери Светлина, а Светлината е малко по размери Тъмнина. И ако за теб Тъмнината е Тъмнина, то за друг би била Виделина, а за трети си е чиста Светлина.
И Светът не е това, което изглежда на пръв поглед.
Дали има някой, който би могъл да ти обясни Света, ако не сам ти, на себе си?
Единствено, когато царят се изправи срещу Сенките, на които робува царството му, очи в очи, едва тогава може да спечели. Да, да спечели!
И той ще е спечелил, дори преди битката да е приключила.
Без Битка няма Победа!
Без Битка си оставаш Роб.
„Да не се смущава сърцето ви.”„И дните на сетованието ти ще се свършат.”
„Бъдете крепки.”
„Не бойте се.”
„Бъдете крепки и дръзновени.”
„Нито да се страхувате, бъдете крепки и мъжествени, така ще преуспеете.”
„Не бой се, нито се страхувай.”
„И утвърден да бъдеш, и няма да се боиш.”
„Бъдете като мъже.”
„ Но благодарение Богу, който ни даде победата.”
„Де ти, аде, Победата?”
„Погълната би смъртта с Победа.”
източник: "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" - Учителя Беинса Дуно
-
Нищо не ми трябва!
Нито ми трябва разбиране, не ми трябва да съм някой, не ми трябва да съм мъдрец, нито пък лечител, нито пророк, нито богаташ, не ми трябва да съм големец.
Не ми трябва.
Единствено което ми трябва е да съм едно с Бога, с Цялото, с вас, с всичко, но тъй като това или иначе е така, следователно нищо не ми трябва.
Нищо не ми е необходимо.
Какво друго ти е необходимо, освен да имаш възможността да Обичаш?
А какво ти пречи?
Отстрани пречките и Люби.
Там е смисъла.
Нищо не ми трябва, нито познание над Кабала, нито познание над Номерологи, Астрология, Магия, Тарот, Веди,....
Трябва ми единствено това, да мога да обичам.
Дано да имам винаги тази възможност!
Това да мога и това да знам!
Дай Боже!
Амин
Бъдете здрави, Близки и "далечни"!
"Аз в Тях и Ти в Мене."
"Кротък и смирен на сърце."
"Бяло камиче със Седим Очи."
...
"Седем Духове
Седем Лъча
Седем Съзвучия
В пълнота на Божието Единство."
"Отчистени Седем Пъти."
"Възлюбени сега сми Чеда Божии."
"Причастници на Божественото Естество."
-
Да само в интерес на егото, на логическата половина на мозъка, на ума е да има разделяне, съревнование и сравнение.
Това е поради това че егото е комплексирано и не подозира истинската си стойност. То е с постоянна нужда от признание.
Лесно се приема от него нещо, едва когото бъде разделено и индивидуализирано.
Да се съревноваваш, състезаваш, самоопределяш, да оценяваш и да раздаваш "правосъдие" е най-голямата наивност на егото.
Този бил такъв, онзи бил онакъв!
Какво значение има това за теб самия.
Има значение само когато се сравняваш за да се самоопределиш, когато не знаеш цената си.
Единственото значение за човек е тай самия какъв е. Значението е в това да опознаеш вътрешния си свят.
Размисли и страсти.
Да ги опознаеш за да се отделиш, да спреш да им робуваш.
Ти си роб и аз съм роб.
Роби на собствените си Страсти и Желания, роби на невежеството.
Не познаваме най важното - себе си.
Бягаме като дявол от тамян, самозалъгваме си и се заблуждаваме.
Това е трикът на Лукавия.
А лукавият е никой друг освен собствения ни ум. Страсти и Желания.
Затова и сме нещастни - самотници, скитници - пустинници.
И единствено в пустинята можеш да Извикаш на Лукавия и да го победиш, но за целта трябва да се полуташ Жаден, да ти се привиждат Миражи на Оазиси.
Трябва да ожаднееш хубаво за да потърсиш здраво Извор.
Защото, ако не си жаден и се разхождаш в планината, не ще забелязваш изворите покрай които минаваш. Само като ожаднееш можеш да ги потърсиш и да ги намериш. Тогава се пие с Наслада, защото на мига оценяваш това, което задоволява жаждата ти. Наситения на може да оцени храната, и затова често плюе върху нея, но гладния и от хляба е щастлив.
Затова сме хвърлени в света, за да ожаднеем и да потърсим извора и смисъла не е в самия извор, а в Насладата от погасяването на жаждата.
Защото тогава разбираш че извор си и ти самия. Че изворът които представляваш е част от река, която е част от море, което пък е част от океан, които всички съставляват цялата съвкупност от вода.
Добре дошли в пустинята!
Да си пустинник е благодат, поне знаеш че си нищо, че си жаден.
защото - : "Бедния изпълни с добрини, а богатия отпрати празен."
никой не твърди че в пустинята е леко.
Жажда те гори, отчаян си, търсиш, защото от това зависи живота ти, привиждат ти се миражи, страдаш и си нищо повече от "глас в Пустиня".
Миражите може да се разкрият единствено когато ги достигнеш - опознаеш, приближиш.
Накрая се оказва, че никога не си бил жаден и че самата пустиня е измама.
Начин за наслада.
Разделението е нищо повече от работа на егото.
Всичко е едно - аз ти, той, тя, ние, вие, те, то.
Един гигантски организъм, една гигантска проява, служеща за Самопознание с ЦЕЛ НАСЛАДА.
Бог се Наслаждава Сам на Себе Си.
Какво всъщност съм Аз - Това Съм - Аз съм Прекрасен, Аз съм Красив, Аз съм Съвършен, Аз съм Бог.
Когато наскърбим или нараним някого, това означава че сме срещу Цялото, срещу Себе Си, защото Всичко е Едно и Също Нещо.
Противопоставилите се на Цялото подлежат на лечение, а лечението е с пет елемента, то е стихийно.
Огън те гори и земя те мачка, вода те дави, вятър те брули, пространство те притиска.
Организма има мъдростта и разума за да се справи и за да поддържа собственото си здраве.
-
Така е Венци, да!
И това е по-скоро розаво, отколкото виолетово, ама на всеки според окото му.
За точност при логиката не може да се твърди след като е субективна!
Да разбирам за какво пишеш - така е, но не всички го свеждат до този вид логика, позната като Разумност, Разбиране на Мъдростта.
Познание на Знанието.
Знанието е "скрито" в дясната половина на мозъка, която не е активната половина. Активната е лявата, тази на размишлението и логиката и на егото.
Това са десния и левия Сефирот - Десния е Съвършенна Мъдрост, а левия е Безграничен Разум.
Разума Разумява, т.е. Разбира Знанието, което е "закодирано" или "скрито" от зли помисли и намерения в дясното полукълбо.
Идва когото си чист от злите си надслойки, тогава би могло да се отвори вратичка, през която да черпиш Знание и да превръщаш в Познание.
Лявото полукълбо е аналитичното.
Хубаво е човек да се намери, да намери сам себе си, да разбере цената си.
Всички сме диаманти!
Верно е, че някои сме обвити в скални шлаки, но това не ни обезценява.
Еднакво ценни и еднакво значими!
Това е.
Скалните шлаки са символ на собсвеното ни твърдогловие и разбирания. Слой от нечиста материя.
Има моменти в които ми се иска всички ви да прегърна.
За жалост нямам още широчина на обхвата и сърцето ми е слабо от към Любене.
Какво съм аз без Бога - Нищо и не бих могъл да бъда нещо без Него.
Без Него си като празен, като скърбящ самотник.
Бог да ви Благослови и да придаде Мир на сърцата ви.
Амин
-
Мона си е като Манна!
Беше ми приятно, че побъбрихме, но за съжаление Морфей ме вика и там отказ не може да съществува!
Пък и Духът се спуска като гълъб и носи със себе си Истината, която дарява РАЗУМЕНИЕ, отварящо вратите на нава по вид и неизмерема по мащаб Любов.
Да за едни е болезнена, защоте не знаят как да я вземат и се опитват да я изтръгнат с насилие.
А Бог е извън всякакво насилие....
Лека нощ!
-
Е, моите душевни катаклизми пък какво биха могли да зясягат другите.
Все пак съм поласкан, че съм обект на вниманието ти!
-
А длъжен ли съм ти?
И още нещо личните въпроси - на лични съобщения!
А пък и въпрос не виждам.
-
За първи път чувам термина - "окултна логика"
Окултното идва от Интуицията, която бива обяснена от разума.
Логиката е обратното на Интуицията и на окултното.
Логиката е от ума - егото.
Е, признавам, че ме разсмя!
-
Синева запознат съм с много начини за тълкуване на схемата на Дървото на живота.Всеки от тях е правилен що се отнася до субективния поглед на изследователя.Но твоя начин за тълкуване силно ме смущава.Ако може да кажеш от каде взимаш размишленията си.
Искам да ти кажа няколка думи за Даат.Тя се появява като сефира при разширеното Дърво на живота и там заема позицията на Йесод на по горния свят.както сигурно знаеш световете са Асия,Йецира,Берия,Ацилут.Асия формира тялото.С Тифарет на Асия(Централната нервна система)започва и Малкут на Йецира,а Кетер на Асия заема позицията на Тифарет на Йецира.Йесод на Йецира се пода в Даат на Асия или Даат е разбирането(буквалния превод)което трябва да имаме за да преминем от света на егото към света на Аз-а.
Ако това те интересува можеш да прочетеш книгите на Зев Бен Шимон Халеви
"Пътят на Кабала"
"Кабалистична вселена"
Здрасти, Вендор!
Е... щом си запознат!
Аз не съм запознат.
Мен ме запознаха.
Въобще не съм имал намерението да се запознавам!
В къщи се намират две книги за кабала, които "тънеха в прах". Винаги ги прескачах и считах за неразбираеми, крайно усложнени и объркани. Както ти се изрази - "Миш - Маш".
Отворих ги за да търся друго... и стана това, което стана, след няма и няколко реда започна разбиране без дори да е желано.
Ние хората желаем доста нещо, но нещата, който желаем са далеч от възможностите ни за "поносимост на товар". Аз желая Нещо, което ми се дава на хапки, и част от хапките е Кабала.
Информация не черпя, почерпен съм!
Да взимам, не мога точно за това, защото нямам вярна мярка и ако ми се разреши да взема, според мярката ми, ще да се окаже, че съм взел повече от това, което е във възможностите ми да нося. Затова на нас хората се дава.
Това ми е дадено и това давам. Човек може да даде само това, което има.
Познанието не се крепи върху цитати и чужди разбирания и преживявания, а върху собствените ти. И дори да си изчел стотици автори, познанието ще си остане далечно за теб, ако ти самия не го преживееш и изпиташ.
Затова е казано - "Изпитвайте Писанията".
Когато преживееш и изпиташ ти вече не ще бъдещ някой, който цитира или се "подпира" на знанието на друг. Самият ти ще станеш непоклатим стълб. Самият ти ще Бъдеш откривател и пионер. Ще Бъдеш актуален и неподправен. Ще Бъдеш ти - себе си. Ще станеш оригинал и ще спреш да бъдеш
"kopy - paste". Да се копира друг е страшно. Колкото за самото Дърво:
Дървото си е дърво. При някой е младо, при други се намира в есен, при трети е още семе, при четвърти цъфти, при пети се разлиства, при следващите се опрашва, при седми дава плод.
Никой от Сефиротите не заема мястото на друг. Всеки си стои на своето.
Малкут, Йезод, Тиферет, Даат и Кетер са точно на еднакво разстояние един от друг. Те са върхове на четири различни Свята, като Кетер е връх и на цялото Дърво - върхът на проявата - началото и края.
А ти мислиш ли че разбираш нещата за които пишеш?
Хората не разбират себе си, път тръгнали да разберат Света. Та той Светът започва отвътре навън. Ние сме малки Слънчеви системи. Ако разберем себе си ще можем да разберем и Света и Бог. Тогава се появява Даат, когато има разбиране. До тогава ще е загубена работа.
Хубаво е да се преживяват Сефиротите на чувствено ниво в нас самите, да се усещат. Едва когато ги усетиш ще можеш да ги изучиш и опознаеш, а от там ще дойде и разбирането ти за тях. До скоро, до броени дни нищо не знаех за Кабала или почти нищо. Да субективно е и точно затова е субективно, защото се отнася към субект, което отнасяне в очите на другите изглежда смущаващо.
Това, към което се придържам и което желая да дам на някой, е силата и вярата в себе си, в собствените възможности, за една изследователска дейност във вътрешен и външен план. Увереност и насоченост, нищо друго не му е необходима на човек, за да започне приближаване. Тези неща са дадености от този, който изживяваме, този, на който сме част, този, на когото принадлежим и този, към който се движим. Та дори не се движим в някакво вид физическо или ментално движение. Движим се разширявайки се във всички посоки. Разширяване на Съзнанието.
Има физическо, ментално и емоционално насочване, но не се отчита движение. Отчита се разширение, а разширението започва да обхваща все повече и повече от заобикалящото ни, видимо или невидимо. Накрая се оказва че сме добили онези размири и широта, която е присъща само на Отца ни.
Бъди здрав и добър, защото едното е свързано с другото.
Твой приятел.
-
Това е ресунката на Звездата, която още не се е "разгоряла напълно".
А това според мен е Дървото на Живота в съвършеният Му вид, като двуизмерен образ, валиден за работа в третото измерение, целящо да се премине към четвъртото, където се явяват още много Чудни Неща.
Трите кубчета:
Как да излекуваме омразата
в Общуването
Добавено
Кучетата си лаят, а керванът си върви!
Бау-Бау
Понякога омразата може да се сведе и до Любов, ама крива, криворазбрана.
Когато губиш - тогава си спечелил. А какво може да изгуби човек? Само това, което притежава!
Въпросът е в това, какво точно притежава някой.
Относително и субективно е всичко, ама някои се мислят за....
Всъщност нищо не притежаваме и това, което си мислим, че е наше, е вече мъртво.
Този, който се бунтува ще умре.
Няма по-сигурно нещо от това, че ще си мъртъв.
Вече си мъртвец ама още не знаеш това, май!
Ама то си е суета.
К`во да пра`иш, щом им се ще, значи им е необходимо...
Ех... суета на суетите...
По добре е да познаеш собственото си сърце, отколкото каквото и да е друго.