noclle

Здравейте на всички! Както си седя току-що обляна в сълзи, заради поредната депресия, реших да направя опит да потърся помощ защото болката след всяка депресия става все по силна и изтощителна. Става въпрос за любов. Имам си приятел от 4 години. През тези 4 години съм правила всичко по силите си за да крепя връзката ни. Момчето много често сменя мислите и желанията си и това ме убива. Прощавала съм му изневери, обидни думи и действия които по никакъв начин не съм ги заслужавала. Винаги съм се стараела и съм се страхувала да не направя дори малка грешчица за да не го нараня. Той сложи края ни 4 пъти. По време на раздялата и на моментите в които не съм го търсила за да не го ядосвам и да не му преча просто бяха кошмар. непрекъснато спях за да не ме боли и да не мисля за него въпреки че редовно го сънувах. Когато решаваше да бъде добър знаех че това не е на добро и че предстои поредното незаслужено лошо спрямо мен.. но през тези моменти не се бях чувствала по щастлива и доволна. често пренебрягвам семейството ми заради него, приятелите си и като цяло неща свързани с мен. Едно от нещата които най много ми тежат са думите му.. всеки да си знае мястото, аз не съм подходяща за него, да го оставя намира и да не му се бъркам в личния живот и т,н. Аз просто му давах много много повече отколкото той заслужава не съм сигурна дали го осъзнава аега но съм сигурна че след време ще го осъзнае. Ту ти тръгва ту се връща и аз го приемам защото не мога да му откажа нищо, Имали сме прекрасни моменти и спомени заедно когато разбира се е искал да бъде добър с мен но те сякаш бледнеят пред лошите ми спомени в стаята ми затворена и скрита от всички докато плача за него и затова че не дава връзката ни да продължава. АЗ съм убедена че той ме обича и би ме изревнувал сериозно ако ме види с друг но аз нямам намерения да правя неща против волята ми за да проверявам каквото и да било аз просто знам че ме обича. само не разбирам защо ме иска и се връща щом смята само да ме наранява, боли ме не мога да слушам как ми говори че сме си само приятели а и 2мата знаем че това не е така,, какви приятели след толкова много години заедно толкова хубави спомени толкова прошки от моя страна и накрая някакво глупаво приятелство чрез което да се възползва да ме наранява и да ми показва колко е свободен и харесван от момичета, той обожава аз да страдам, а аз търпя всичко защото се надявам преди да прелее чашата от моя страна да се осъзнае и да спре навреме с това си държание защото аз много мога да търпя и да си мълча но един ден дори няма да има достъп до мен по мое желание, всичката тази болка и разочарование което ми е причинил ще му изиграе лоша шега особено в моментите когато реши да се върне при онази неговата глупавата дето винаги го чака и прощава всичко..вижте аз знам че това не е човека за мен и определено искам да го забравя, той не заслужава момиче с такава любов..проблемът ми е че мноого ми влияе все още боли ме много и не мога да го забравя не знам какво трябва да направя мисля че е крайно време да спра да се самонаранявам чрез него но не знам какво да направя,,не мога да му кажа че този път аз слагам края защото просто ме е страх да не се срина отново,,дала съм всичко от себе си а остана неоценено..мразя несправедливостта, боли ме от безчувствени хора като него..искам час по скоро да се излекувам от този човек но не мога и не зная как той е болка която ще ме държи много дълго време не мога да повярвам и се питам сериозно ли не видя на какво съм готова да направя за него само и само за да ми отвръща с любов която съм сигурна че изпитва но не иска да ми я даде на мен..мисли че ще намери по достойна за неговата любов но аз силно се съмнявам, а вие?