Здравейте, вече месец се чувствам подтисната и напрегната. Омъжена съм от 16 години, имаме си детенце. Грижим се двама за него. Сами. Той е чудесен баща и съпруг. Имали сме недоразумения като всяко семейство, но сме си ги решавали. Имало е изневери, но в по ранен етап, преди появата на детето / 6 години/. И ето, че пак се повтори. и като че ли повече боли. Боли от думите, боли от предателството. Аз познавам доста добре съпруга си, винаги усещам промяната в него. Не исках да разбирам, не исках да знам. Толкова глупаво постъпи. Бяхме си двамата в къщи, и започна комуникация с другата жена/е беше подпийнал,да но това не оправдава/, така че да видя, така че да разбера всичко. Как искал да е влюбена в него, колко можел да й даде. Не ми се изпада в подробности за случката. От това боли. Това ми е в главата, въпреки разговорите с него, че ме обича, че не исакл да се разделяме. Че мъжете просто така си говорели. Това че просто искал нещо различно и това не било свързано с мен, с любовта. И, да, че може и пак да иска....единствено съжалява че съм разбрала, че ме е наранил с тази комуникация, но не и за самия секс с другата жена/и ок, кой ли мъж ще съжали?/. Имам нужда от някакъв съвет как да превъзмогна всичко това. Трябва ли да си затварям очите? Той не отрича, че ще се случи отново...как да имам доверие? За него било важно, да е спокойно в къщи, да се отнася добре с мен...това, че гледа навън? как да реагирам аз на всичко това?