mimitta89

Много често поставям задача на клиентите си да ме обидят.Давам им даже седмица - две за да обмислят, как да го направят, заплашвам ги и със санкции, ако не го постигнат и те горките се стараят, но никой не е успял да го направи.Няма как това да стане, защото избора да се обидя и разстроя е мой, не техен.
Ще ти дам пример-преди 3-4 години жена писа във форума на Пулс, как аз съм я бил стресирал обяснявайки и колко трудно е човек да спре антидепресантите след като ги е пил няколко години.Беше писала още някакви неща против мен,  които не помня.Тогава дъщеря ми ме попита, няма ли да се защитя.Обясних и, че аз уважавам себе си и всички други хора.В знак на уважение към тях, им давам право да мислят, говорят и пишат каквото си искат за мен и това,че аз не избирам да се засегна и обиждам от каквито и да е техни мнения е израз на това ми уважение. За това и , когато след година същата жена ме помоли ,да и помогна и започна психотерапия с нея, аз не и отказах и ние заедно постигнахме големи успехи. След като ме опозна, тя пусна във форума друг пост в който опровергаваше първото си впечатление, той в никакъв случай не промени моето отношение към нея, а то е само едно-уважение.
Мисля, че ме разбираш, израз на уважение и обич към самият мен е, да давам на хората право да си мислят каквото искат за персоната ми, без да се разстройвам от каквито и да е мнения, изразени където и да е.
И тъй, като основното на което уча пациентите  си е, колкото се може повече да се обичат, не мога да си позволя такива прояви на необич към мен, като сърдене и обиждане. Ако го правя , какъв пример ще съм им?
 

"Всички са едни такива лоши, лоши,
а само аз съм си един такъв тих, кротичък, добричък, стоя си в танка и си стрелям ли стрелям...." 

 
Та... Ето ти отговори по твоите въпроси:
-Да, полицията няма да ти помогне. След един побой (без значение кой върху кого) ще минете през една дълга неприятна процедура, ще ви разпитват отегчени, незаинтересовани дознатели или прокурори, които искат да сложат преписката в раздел приключени, а не да установят кой е прав и кой не е, кой кого е "размазал" първи. Едно такова дело пък от своя страна ще доведе до една сигурна дългогодишна вражда между вас и след време дори няма да помните как е започнало всичко. 
-Отмъщението е проява на слабост.
-Да, почти всички хора, когато са подложени на някакъв вид тормоз, не се чувстват добре и Това нарушава психическия им комфорт. Всички тук сме били или ще бъдем по-слабите в дадена ситуация. Ето това е концепцията за несправедливост в света. Но повечето хора се съхраняват като просто я приемат. 
Понеже това е форум за психотерапия он-лайн, затова и отговорите бяха насочени към това как можеш ти да си помогнеш с различен модел на мислене и поведение. Отговорите никак не бяха по периферията, а само по същността на проблема ти. Даде ти се един вариант за решение, в който евентуално би избегнал физическа саморазправа и чувството за самосъжаление. Но от постовете ти личи, че ти си приел само варианта за директен физически сблъсък и тук е вече въпрос на отмъщение, едва ли в това можем да помогнем. Затова, уговорете си среща направо и пробвайте да решите проблема с бой. Може и пък да проработи. Но използването на физическа сила е най-слабият аргумент в един спор.
Много бих искала да ти помогна, да помогна на теб, на себе си, на най-милите ми същества, които също страдат онеправдано, но съм безсилна! Приемам го, защото безсилието в едно, ми дава сила и разум в друго. Успех!

Колкото повече такива "несправедливи" ситуации преживяваш, толкова по-малко влияние върху теб те ще имат. При мен е имало ситуации, при които не съм се побирала в кожата си и дори адвокатът ми е казвал, че съм се справяла изключително овладяно и мъдро със ситуация, изцяло несправедлива към мен. Ядосвала съм се на момента, няма как, но съм се въздържала, защото знам, че просто СЕГА съм афектирана и по-късно ще мисля по друг начин, но този афект би усложнил и засилил несправедливостта, ако се прояви. Важното е след това, за да обработиш този гняв, да не забравяш най-важното: никога не се олицетворявай с това, в което другите биха искали да те превърнат, мюхльото, който да унижават. Защото, ако го приемеш, ти неминуемо ще се държиш като такъв и ще привличаш още и още агресори. Просто приеми, че не е слабост, а мъдрост да не отвръщаш на агресията с агресия. Знай кой си и няма да се объркваш и приемаш тежко един такъв сблъсък-недоразумение. В крайна сметка, ако не ти харесва държанието на някой човек вече, просто преустанови контактите с него, без много шум.
Според мен, сега можеш да постъпиш зряло, да се извиниш за твоята реакция, без значение дали тези момчета ще поемат отговорност за своите реакции. Поне ти ще свалиш товар от плещите си. Ако не отидеш с подвита опашка, а като мъж, който осъзнава постъпките си и решава проблемите, просто няма да има какво повече да подхранва агресията на тези момчета. 
 

Здравейте, Найден!
 
Завършвате писмото си с апел за помощ за друг човек. Допускате да мислите, че Вашето лично щастие и пълноценност са в пряка връзка със здравата личност на Вашата сестра. Считате ли действително, че Вашето лично щастие зависи от другите и тяхното поведение, или бихте искали да носите отговорност за себе си като мисли, емоции, чувства и поведение, за да тръгнете по пътя на промяната?! Направили сте известни стъпки в посока „бягство от проблема”, живеейки далеч от тях, но както сам сте разбрал – където и да отидем по Света, носим себе си навсякъде. По-съществената част от Вашето писмо е, как се чувствате Вие и как го преживявате. Споделяте за житейски трудности, пред които сте изправен. Един човек би могъл да бъде адекватна опора на друг, само когато той е стабилизиран. В противен случай, Найден, ще се клатите и ще се завличате взаимно. Помислете върху това! Всеки един от нас е част от дадено семейство със своите специфики, житейски истории и ситуации, но и всеки от това семейство е индивидуалност. Идва момент, когато всеки от нас поема отговорност за собственото си развитие, действия и житейски избори. Хабите ценна енергия, време и мисли да преминавате в неравностойна битка с човек, който все пак е с шизофрения, очаквайки твърде много от него и ядосвайки му се. Успели сте дори да присвоите част от битката на сестра Ви с това състояние като своя, а дълбоката истина е, че това не е Ваша битка. Да подкрепяме семейството си, да сме загрижени и да бъдем опора, не означава да се изгубим в това, да се заличим или да се удавим в трудностите. Помислете в посока на самосъхранението си, както и в това да се повиши самооценката и самочувствието Ви. Не е необходимо, да не казвам, че дори не Ви е нужно, да присвоявате за себе си и етикетите, мислите и чувствата на останалите хора спрямо Вас. Въпросът е Вие постепенно да повярвате в силите и възможностите си, да спрете да давате сам на себе си тази оценка, която чувате от другите, и да я приемате за своя. Обикновено се срещаме или привличаме хора, които много добре успяват да ни резонират и да ни върнат обратна връзка за това, как самите ние се чувстваме насаме със себе си. Найден, приемете, че понякога се срещаме и с хора, които не са нашите хора. Те могат да очакват твърде много, за да запълвате Вие техните дефицити. Не е нужно да се променяте заради някого и неговите очаквания. Ако имате проблем или дискомфорт със себе си, поработете и направете постъпления за промяна, но заради себе си. Не е лесна ситуацията в семейството Ви и разбирам напълно, че това Ви се е отразило. Разбирам и загрижеността Ви, но е време да помислите за себе си. Човек може да помага на другите, само ако има какво да даде от себе си. Първо дайте на себе си това, от което имате нужда, и после отдавайте смело. Хубаво е да сте запознат и с границите си на себеотдаване, за да не се почувствате изморен, изчерпан и изнервен. Ще се появи и подходящия за Вас човек, когато самочувствието Ви се подобри. Седенето в самота като защитен механизъм, за да не се преживява отново и отново усещането за отхвърляне, няма да Ви свърши добра работа. Не забивайте в това направление, там е улица без изход. Пожелавам Ви успех, Найден!
 
P.s. „Нямам нужда от някой да ми натяква че съм скучен, схванат и т.н. какво пък не може всички да сме вискоки, яки, забавни и най- най. Може и проблемите със сестрата да са дали отражение, чувство за вина, стрес в работа и др.Сега съм си сам, сякаш най- добре успявам да отпочина, да понеже и често пъти се чувствам преуморен, работата ми е предимно с документи, а аз съм ел. инженер обичам да поправям нещо, пък и колегите са ,,комунистически кадри" така да се каже все гледат да прехвърлят работа ако може да не работят най- добре. Мисля и за смяна на работата,  нещо което ще ми е по сърце, не смятам че съм некадърен. Сам да почувствам че имам развитие да ходя със желание на работа. Шефовете ми гласуват доверие защото съм честен и се старая да си върша работата, и аз ценя корекното отношение, но не смятам, че то е най важно за да се задържиш някъде макар и да е криза за работа.”
Никой не може да ни вменява чувства, мисли и емоции, ако ние не го позволяваме или ако тайничко не го мислим същото за себе си. Когато хората говорят, Найден, слушайте ги внимателно. Често те споменават за това как усещат себе си и какво мислят за себе си, но го запращат вербално с 200 км/час, за да се удари челно в другия, защото е по-лесно да го изнесеш от себе си, обвинявайки друг. Някои хора така живеят по-лесно. Хубавата новина е, че „обичате да поправяте нещо” и сега имате прекрасната възможност да си направите този подарък, Найден! Още веднъж, успех, Найден!