Но аз нямам никакъв проблем със себезаявяването , правя само каквото ми е интересно и каквото искам , рядко се съобразявам с някой друг .Думата "не " е сред най - често използваните в моя речник , никога не се притеснявам да противореча ,когато не желая нещо .Навън е пълно с хора , които се правят на ментори , задават ни социални модели и роли ,в които те самите не вярват и аз винаги съм намирала начин да заявя несъгласието си пред всички .Знам коя съм ,знам си и слабите места , не се срамувам от тях ,аз съм човек и се уча всеки ден, готова съм всеки един миг да започна отначало всичко . Мисля че тайната на истинските отношения е да покажеш уязвимостта си и ближният ти да не се възползва от това , независимо дали говорим за приятел ,мъж ,колега . Излиза че най- нормалното нещо в природата - създаването на една връзка , днес се превръща в най - сложната мисия , която е достъпна само за някакъв малък процент от "съвършени " хора , Трябва ли всички да тръгнем на психотерапия ,за да станем "достойни " за обичане , смели ,самоуверени , малки роботи , които се справят със всичко и винаги са наясно със себе си ? И ако сме такива защо са ни въобще връзки и хора , нали можем всичко и сме "корави" , заявяваме се и вече дори не усещаме самотата ,защото сме си самодостатъчни .
P. S. А баба и дядо се обичаха , без да са чували никога нищо за себезаявяване , психотерапия и лайф коуч .Имаха "по - прости " методи , когато единият имаше работа , другия просто отиваше да му помогне .Когато единият се разболееше , другият стоеше и се грижеше за него , колкото му беше по силите.