rdy

Здравейте! След дълги обмисляне и чудене какво да правя и аз стигнах до момента в който дъм забил нос в стената и не намирам изход от ситуацията. Така, при мен проблема смятам, че е малко по комплексен но историята е следната: От две години и половина работя в едно предпроятие и работя с ужасен ентусиазъм. Въпреки че не започнах на позицията, на която исках продължих с упорития труд и с много нерви и мъки се издигах. След двете години вече съм надминал очакванията си и дъм на още по висока позиция, която обаче изпълва ежедневието ми с много стрес и напрежение. Въпреки това не дъм се отказал и продължавам въпреки това което ми се случва. като цяло през живота си никога не съм бил център на вниманието и съм да кажем по затворен въпреки, че това въобще не ме задоволява.. дори мме напряга защото аз искам точно обратното... да съм комунинативен и активен в живота, но все не се получава и съответно съм винаги в кофти настроение и все навъсен и неудовлетворен от живота. Преди два месеца срещнах едно момиче с което много се харесахме и не знам кан и защо станах друг човек... за известно време. Бях комуникативен, енергичен, уверен мъж със самочувствие. Само, че не знам как и защо се върнах в стария си облик в който съм несигурен и неуверен, притеснявам се какво да кажа и мозъка ми блокира тотално. Отново изпадам в ситуацията на липсата на енергия и желание за живот... все едно нищо няма значение за мен. Тъй като не съм от много комуникативните нямам и кой знае колко приятели просто защото не смятам че съм човек който има какво да каже и то да го каже по забавен начин. А и последно време нямам желание да се виждам с когото и да било.та преди месец изпуших тотално... силна депресия и психиатърката ми каза че било бърнаут от стрес. Даде ми антидепресанти, които пих една седмица и спрях защото не искам да съм зависим от хапчета. Само, че сега съм пак там в дупката с налудничавите мисли, непрестанните натрапливи мисли че не съм интересен, щастлив и в добро настроение, а това ме подлудява вече. Притеснявам се че приятелката ми ще ме напусне заради това, че съм изпаднал в кофти състояние на ума и не знам какво да правя. Искам да съм в добро настроение да му се не знае ама не знам как... не знам и кога съм бил, че да направя разлика освен преди месец.... всичко ми е безразлично, скучно, нямам енергия и желание за нищо освен да се видя с приятелката ми защото тя ми носи поне малко радост. Когато дъм вкъщи съм тотално зле, само мисля глупости за това колко съм зле и търся как да се поправя но за момента ефект никакъв. Започвам да си мисля, че аз цял живот съм си бил в някаква депресия и няма измъкване, а толкова много искам да се променя, само че от вътре не ми идва и си личи че се насилвам. Плюс че страдам от безсъние и не знам как да го лекувам. Знам, че има хора с доста по сериозни проблеми, но при мен това си е ужасен начин на живот, който не искам да търпя повече. Кажете ми моля ви, дайте ми съвети как да де преборя с всичко това и да бъда във онова нормално добро настроение, мозъка ми да работи нормално и да бъда нормален човек. Поздрави.