Morskazvezda

Действителността ме разтърси,да,но остана болката от загубата... Нямах толкова огромно желание да направя аборт.Сега се обвинявам и оправдавам приятеля си,който до вчера ме мачкаш, унижаваше и пр. Мисля,че навлизам в доста страшни участъци на съзнанието ми. Единствената ми надежда е по-скоро да отминат тези мисли, които ме съсипват. Мисълта,че оставам сама също ме подтиска.Знам че ни кой не е длъжен да отговаря на очакванията ни,но когато носиш детето на този човек всичко се променя...Само той не се промени,а обратно....тогава може би веднага след като разбрах за изневярата му нещо в мен се счупи. Реших че не трябва да раждам дете от подобен човек,колкото и големи надежди да хранех. ..Много плаках преди аборта, но го направих,защото знаех, че ще се обвържа за цял живот с този човек,а сега поне имам възможност да го забравя,но ме боли ужасно много.... Полужението не е окей....Дано ми мине по-скоро ,не искам да се обвинявам

Здравейте. Нуждая се от позитивна мисъл и подкрепа.Днес направих аборт и се чувствам ужасно празна и подтисната. Причината да го направя беше не защото не желаех дете,а защото въпросният му баща се отнасяше с мен пренебрежително,грубо,неуважително,изневери ми 3 дни,след като разбра,че съм бременна, а уж толкова се радваше. В крайна сметка аз за него не съм била важна,важно е било да си види семето.Мислех,че забременяването ми ще го промени поне малко,че ще стане по-отговорен,че ще ме уважава повече като жена и бъдеща майка на детето му,но уви. Той реши,че съм му в кърпа вързана и ми изневери ,а за да разбера обърнах целия свят..... Счупвах се от работа, за да си осигуря сигурност и майчинство, ореждах важни въпроси по случая,докато той се е забавлявал по пляжовете с други жени. След като разбрах за случилото се взех решението да направя аборт и сега той ме обвинява и заплашва... а аз се чувствам разбита и смачкан. Моля ви за съвет. Благодаря