Диди,Орлин ,благодаря ви за отговорите През по-голямата част от живота си всъщност съм била притеснителен човек , като кулминацията дойде след раждането на децата ми .. Тогава реших да посетя групова терапия за една година и резултатите не закъсняха . Или поне така си мислих Усетих в себе си точно тази потребност на душата ми да расте и да се развива . Разбрах и че твърде много се съобразявам със социални норми ,морални закостенели разбирания ..заради някакъв страх от отхвърляне ..И си мислих ,че вървя напред. В интерес на истината се чувствам много добре ,но се замислих .. Дали е възможно всъщност само да се заблуждавам ,че съм си добре и всичко е ок ,а тези кошмари да ми напомнят ,че не съм стигнала до дълбокото и имам още дълъг път да извървя ...и че се заблуждавам ,че всичко ми е наред ? Или пък обръщам твърде голямо внимание на тези сънища? Преди 2 седмици сънувах ,че умирам и в съня си си казах : Ама аз сънувам ,само трябва да се събудя някак ..и не успявах ,и не успявах ...адреналинът ми се покачваше и покачваше ,достигна някакъв пик и в един момент ми олекна ,погледнах към небето и казах : Не мога да се събудя,явно не сънувам,сега ще умра ,готова съм ! .. и След това в съня ми дойде някакъв спасител ,който не позволи да умра ..и се събудих .. Другото ,което искам да попитам ,е .. Какво се случва ,ако ти си решил да вървиш напред , да намериш себе си,да се съобразяваш основно със собствените си потребности ,обаче твоят любим човек е много далече от тези неща ? Не може да ги осъзнае ,трудно му е дори да му обясняваш .. Все пак се намирате в тясна връзка ,ежедневна?
