Надя_82

Здравейте д-р Първанов, Здравейте г-н Баев, Много благодаря за изразеното мнение и полезните съвети, които ми дадохте! Клипчето е невероятно... точно в десетката ! Наистина ми помогнахте много! С пожелание за всичко най- хубаво, Надя

Здравейте, Пише една жена на 33, която има проблем с прекалената емоционалност в конкретни ситуации. От къде да започна....имала съм не леко детство и за последните 15 години изпратих 12 много близки хора. Някак си през годините се научих, че колкото повече подтискаш емоциите, толкова по бурно в един момент излизат на повърхността. Налага ми се в личен, а и в служебен план да запазвам самообладание, но докато в личния живот успявам да бъда подкрепа на близките си хора, толкова по- емоционална съм в работата, което се явява голям проблем за мен. Мога най- съзнателно да заявя, че съм доста привързана към работата си и на моменти се явява едно от малкото неща, които ме държат да не се срина. Трудно възприемам авторитети, но има един човек, който е много важен за мен /не в романтичен смисъл, а чисто като възхищение от показан професионализъм/, но за мое огромно съжаление винаги пред него реагирам най- емоционално. Колкото и да се опитвам да се въздържам, не успявам и обикновено нашите разговори завършват със сълзи от мен и не винаги това, което искам да кажа е разбирано правилно точно поради тази причина. Не запазвайки самообладание усещам, че олеквам като поведение и изглеждам много лабилна, което ме ядосва изключително много, защото обикновено съм много твърд човек, даже колегите и познатите ми си мислят, че съм страшно организиран, уравновесен и уверен човек! Но само не и пред него....Моля, дайте ми съвет как да успея да се владея!