Gizela

Много благодаря за отговора! Сега, като че ли съм по-спокойна и приемам факта, че всъщност съм здрава физически.Освен това правя и упражнения и най-малкото ако нещо сериозно ми имаше,едва ли щях да съм активна и пълна с енергия. Малко ме стреснахте за хапчетата и бих била благодарна да ми кажете да продължавам ли да ги пия или да ги спирам? Задължително ще прочета всички теми до понеделник и ще се консултирам с психолог възможно най-скоро, но... това за ленуксина наистина много ме притесни сега. Мнения разнопосочни и това ме съсипва още повече

ами тогава следва и най-логичния въпрос да ми препоръчате терапевт, който наистина ще ми помогне в моя случай. Аз няма как да зная към кого да се насоча. Моля за насока!

Много ви благодаря за бързия и изчерпателен отговор. Това ми дава надежда и стимул да работя в нова посока и да търся адекватно решение на проблема. Много ме успокоихте, обяснявайки ми механизма на това порочно мислене, следвано от симптомите.При мен е точно така всичко ,което описахте. Относто до хапчетата, не разбрах против ли сте или в съчетание с терапията смятате, че са подходящи?

Благодаря за отговора, д-р Първанов, дали все пак ще успея да бъда отново като преди - пълноценен и здрав човек чрез правилна психотерапия и лечение и колко време отнема този процес? Също необходимо ли е да правя някакви допълнителни изследжания,за да изключа физически проблем, защото се опасявам да не е хормонален дисбаланс или нарушена функция на щитожидна жлеза? то и това да е стреса си остава.

Здравейте, г-н Баев и останали членове на форума, Отдавна искам да се свържа с вас, защото вече съм много отчаяна. Ще бъда максимално кратка. На 32 год. съм и преди около 2 месеца претърпях операция за отстраняване на ендометриозна киста на яйчника. Не съм била притеснена, след като ме изписаха бях много добре около седмица,когато изведнъж нещата се промениха.Бях с дъщеря ми,която е на 2,5 год. на люлките и изведнъж ме обхвана леко безпокойство и замаяност,прибрахме се и изведнъж, както се гледах в огледалото в главата ми нахлу кръв,получих силно сърцебиене, силни тръпки в слънчевия сплит,гадене и все едно се гледах отстрани.Не знаех какво ми става и влязох под ледения душ,защото много се изплаших,че припадам,а бях сама с детето. Мъжът ми дойде и ме заведе в спешното и там казаха, че всичко е наред,само съм вдигнала кръвно, гледа ме и невролог и ЕКГ ми правиха Дадоха ми невролакс и казаха,че съм добре и че е на нервна почва.Никога не ми се беше случвало такова нещо. После цяла седмица ми беше лошо,не се хранех,гадеше ми се,но нямах ПА. Изведнъж всичко затихна и отдохме на море.Там бях много добре, но когато се прибрахме в София и заминахме за Банко нещата пак започнаха,но този път беше различно. Тръгнахме на разходка и изведнъж усетих,че ми става лошо и се стреснах,че хотела е далече и ме обзе страх,че нещо може да ми стане. Прибрах се все пак без проблем и бях по-добре, на другия ден цял ден прекарах на плаж, но когато легнах вечерта не можех да заспя имах силно стягане в гърдите и парене,все едно имах въглени и щом започнех да се унасям някаква страхотна тръпка минаваше през корема ми и не ми даваше да заспя. 4 нощи бях така и бях напълно изтощена,гадеше ми се,имах позиви за повръщане ,но не повръщах, въглените в гърдите...ужасно беше. Напеавих си кръвни изследвания и ми казаха,че съм добре физически,но като че ли развих някаква хипохондрия и все мисля,че съм болна от нещо. Пак заминах на море,но нещата вече не бяха същите.Ту ми беше лошо, ту бях добре, гадене отново,виене на свят,но поне някои от симптомите си отидоха. Остана най-вече едно много тягостно чувство на безпокойство, особено като си помисля за детето и тръпките в стомаха и сплита минават и не знаех как да ги спра. Лекарства не съм пила освен геродорм, когато не можех да спя и холеон,но той е добавка. Не исках да тръгвам по пътя на АД,но то всъщност и не знаех дали проблема е психически,някак все мислех,че е физически и и съм болна от нещо лошо. И така се свързах с д-р Първанов от Плевен, който ми каза, че всичко е просто стрес и ще отмине,но не отмина. Миналата сряда отидох при проф. Ончев в Александровска. Около един час говорихме и ме диагностицира с генерализирана тревожност.Изписа ми ленуксин по 1 таблетка дневно и 1/2 геродорм вечер за около 2 седмици, посъветва ме да практикувам спорт и петте тибетски упражнения и така вече 1 седмица спазвам препоръките и приема на лекарствата. Бях зле в началото на приема на хапчето, върна ми се апетита, но имах потене на дланите,сърцебиене и отново това парене в гърдите, което най-много ме притеснява, защото трае няколко минути, но ми става лошо и имам чувството, че всеки момент ще падна и умра. Не мога да се избавя от чувството за болест и утре май пак ще пусна кръвни изследвания. Не зная какво се отключи при мен, но вече се отчайвам,че няма да се оправя.Това не е нормално. Освен това съм станала и по - избухлива и нервна,което вероятно е нормално като не се чувствам добре. Много се надявам да ми дадете някакъв съвет и ако трябва да започна психотерапия. Искам максимално бързо да взема мерки и да се оправя, стига наистина да не е физически проблема ( макар,че проф. Ончев изрично ми каза да не ходя по доктори). Мислите ли че тези симптоми, и по-специално паренето и горенето на гръдния кош са нормални и някакви вегетативни дисфункции ли са? Май стана доста дълго, но искрено се надявам да ми отговорите и помогнете! Чакам с нетърпение съветите ви! Благодаря!