Esen_

Вие сте (ако позволите това изказване) НАЙ ЯКИЯ психотерапевт от сърце ви благодаря

Здравейте. Страдам от ОКР. Четях съответната статия в блога на д-р Пожарашки: http://dr-pojarashki.blogspot.com/p/blog-page_3.html На три места споменава за развитие на ОКР в посока шизофрения: Цитат: Обсесивната болест е и причина за характеров регрес в посока шизоидни разстройства. Цитат: Ако натрапливите страхове станат толкова силни, че добият налуден характер, би трябвало да се мисли за психоза - шизофрения. Цитат: Макар и рядко, поради ирационалността на комплекса, изолацията и дереализацията има опасност от преминаване в психоза. Преминавали ОКР в шизофрения имали ли сте такива случаи много ви моля за искрено мнение на ръба на лудостта съм и става все по зле нека знам поне дали ме очаква това ... всеки ми казва че няма да полудея но аз чувствам всичко около мен страшно променено чувствам себе си като извънземно като изруд и положението ми се влошава всеки ден какъв е шанса да се самоубия или да убия някой ... та аз чакам дете ....

не мога да намеря кадърен психолог в нашия град затова ако вие или някой който се занимава онлайн нека ми пише ...

отново ще пиша защото имам чувството че трябва да ме вземат в лудница и се надявам да ме успокоите защото просто не издържам ... От два три дни вече не спирам да си мисля как всичко е много черно много гадно как сигурно съм луда и може да извърша нещо лошо че щом аз имам ОКР няма как да развия шизофрения и почвам да си мисля ми другите които са добре психически те защо не се питат защо са луди или са луди и не знаят ами ако те изведнъж полудеят но не развият ОКР а направо шизофрения .... много ви моля наистина откачам какво ми е това натрапливости ли са или аз ще съм някое изключение и ще превъртя окончателно ... а преди дни четох че шизофрениците убивали от страх и от огава не мога да спра да мисля и как аз ще убия от страх като си мисля че еди си кой може да е луд и да ми навреди ... като си чета поста определено мясам на луда

Последен въпрос... някой от вас правили консултации онлайн ... бих искала да се свържа или поне да ми препоръчате .. наистина ми е много трудно да намеря психолог ...

Като цяло от това което ми писа д-р. Първанов а и това което успях да прочета докато рових във сайта е че няма начин да полудея ... но страхът не ме пуска особено това чувство че мозъка ми сякаш потъва или е натиснат ... затова все бързам да ви пиша и чакам с нетърпение отговора ви защотот много се страхувам че наистина лудвам разбирам че това са мисли особено когато напрежението намалее и аз отново "стана себе си" но сякаш всеки път когато се почувствам добре трябва изкача някоя много по зловеща мисъл която ме обсебва ... примерно тази сутрин се събудих със чувството че нещо лошо ще ми се случи и почнах да си мисля как Господ ще ме накаже или нещо просто че нещо лошо ще ми се случи всеки момент и аз съм наказа ... съзнавам нелепостта на мисълта си но не мога да я отблъсна защото тя някак се забива във главата ми и всичко ми става черно и гадно пред очите ... и мозъка ми буквално все едно се замъглява дори не мога да го опиша от прекаленото мислене ... най гадното е агресията че си има един ритуал със броене на едни букви и ако не ми се падне "падне" положителна буква направо ми иде да заблъскам нещо... и още и още неща но най страшното е това в главата ми когато сякаш искам да изскоча от тялото си ... едва ли ви "разказвам" нещо по различно от др. хора със ОКР но наистина ми е много трудно ... особено гадно е когато съм щастлива и като се появи мисълта "Радвай се че не се знае колко по зле ще стане ...." и т.н и т.н .. работя по въпроса за търсене на психолог но определено е трудно ...

нормално ли е да ставам по агресивна .... усещам себе си много променена самата ми личност постоянно се страхувам че ще загубя връзка със реалността днес цял ден ходя като напушена (въпреки че никога не съм се напушвала и нз какво е ) супер ми странно всичко сякаш искам да избягам ..всичко ме подтиска ... почти не слушам какво ми се говори и като се опитам да си спомня дали съм си мислела нещо аз всъщност не съм мислела нищо просто празен поглед и ум което съвсем ме вкарва във филма ... това "нормални" симптоми на ОКР ли са ... и най плашещото от всичко че съм станала много нервна и ме е страх да не ме избие на агресия и да взема да нараня някой от близките ми ... много ме е страх примерно днес говорим с майка ми и тя си говори нещо и мене супер ме издразни тва нещо дето го каза (въпреки че репликата беше съвсем нормална) и изведнъж си представих как ставам и я удрям .... и цялата се разтреперих по тялото ми премина някаква гадна тръпка и исках да избягам ... определено изтрещявам ...

Много ви благодаря не си направих труд да търся това за което пишете защото вярвам във вас изчела съм доста във форума просто когато си наумя нещо то става като натрапчива мисъл и трябва да човъркам докато не намеря нещо за което да се хвана за да се изкарам "луда" защото някак не успявам по друг начин да си обесня това което се случва с мен ... много ме е страх

Моля ви дайте ми мнение за едно твърдение много се изплаших .... Намерих го във един сайт... ВЯРНО ЛИ Е ? Много се изплаших Натрапливите мисли са признак не само на състояние на невроза, но и на други заболявания като слабоизразена шизофрения, маниакално-депресивна психоза. Тогава състоянието е неврозоподобно.

Наистина благодаря ви за отговорите до някъде ме успокоиха но докато н дойде другата натрапчивост ... най гадното от всичко е онова очакване на нещо лошо да ми се случи ... когато се чувствам добре се страхувам защото си казвам че няма да е за дълго и после ще имам още по тежка и силна тревожност и натрапчивости ... наистина се опитвам да не им обръщам внимание като си казвам щом мисълта е лоша и ме тревожи значи е на състоянието ми не е моя мисъл но понякога много се стряскам ... например вчера изразих мнение по един въпрос и после ме хвана страх някой да не ме е чул и да иска да ми навреди и почнах да си представя как ме следи и аз почвам да се паникьосвам и едва ли не седя в напрегнато очакване това да се случи .... като съзнавам че мисълта е нелепа защото дори не бих се сетила за нея ако не бях чело толкова много за шизофренията и за преследването и т.н най интересното е как когато не се сещам за тази или онази мисъл всичко е ок и от време на време ги "проверявам" дали все още ме плашат ... просто се уморих да бъда такава предполагам натрапливостите няма как да изчезнат от само себе си и няма да полудея ... това е най големия ми страх че ще загубя контрол над себе си и ще нараня някой или себе си ...

а това постоянно "мърморене" в главата което ми се случва дали е нормално то също много ми притеснява ... предимно ми се случва сутрин като стана чувствам се добре привидно но някак усещам някакво напрежение в главата и почвам да си "въртя" мислите които ме притесняват но тъй като сякаш те не ме притесняват достатъчно значи наистина полудявам и се почва едно като мрънкане в главата едно чувство че ще ми се пръсне ако не мисля ако не мисля правилно сякаш трябва да контролирам мислите си и понякога проследявам от къде съм почнала да мисля това и като не се сетя откачам съвсем ... Д-р. Първанов някъде из сайта бях попаднала на ваш пост където бяхте писали на едно момиче че е невъзможно ОКР да премине във шизофрения ... тъй като от стреса е можело да се отключи направо шизофрения а не ОКР което ще рече че щом не се е отключила шизофрения значи няма да стане защото си имам ОКР ... Вярно е нали щом си имам ОКР не мога да имам шизофрения ? А БАР ?

в момента търся психолог малко е трудно ... Искам само да попитам тъй като гинеколожката ми каза че мога да пия хомеопатични хапчета за тревожността въпроса ми е . Хомеопатията може ли да повлияе положително върху тази тревожност и натрапчивите мисли...

другото което ме притеснява е че една част от времето си седя умислена в това което ми с случва и анализирам всяка своя мисъл ... а най гадното е че примерно ако не чувствам много силно нещо значи нещо не е наред ... не знам дали се обясних правилно ще дам пример ... понякога да кажем много съм мислила как ще полудея и спирам да мисля съзнанието ми се изчиства от всякакви мисли така да кажа и след известно време час два ... и ме връхлита мисълта че аз не мисля че ще полудея или не го мисля толкова интензивно и не ме плаши както преди което значи че като нищо ще стана да убия някой или ще нараня себе си което съвсем ме вкарва във филма ... същото се случва и примерно че братовчедка ми беше болна (доста сме си близки) и аз сякаш не мисля достатъчно за нея което ще рече че аз не се интересувам как е тя и че не я обичам достатъчно и т.н Не знам дали успях да се обесня правилно дано сте ме разбрали това част от състоянието в което се намирам ли е или наистина имам някаква мания или и аз просто не знам как да го нарека ...

Благодаря ви !

Благодаря отново цитата много ми хареса и наистина направи си ме описва ... но аз пак да си питам защото цялата се разтрепервам като си помисля даже ... имам много голям страх че ще се самоубия че просто ще го направя сякаш толкова силно искам да го направя за да видя какво ще стане а в същото време ме е страх но не много и цялото ми тяло настръхва.... станало ми е като фикс идея постоянно си го представям и цялата изтръпвам от страх че ще го направя особено като седя и си представям че ставам и отивам и се хвърлям от някъде без да ми пука само за да видя какво е усещането и цялото ми тяло изтръпва от тези мисли просто дори не мога да го опиша много ме е страх че ще го направя ... та каква е вероятността да се самоубия

Благодаря ви ... наистина благодаря ви за подкрепата чувствам се ужасно самотна сякаш никой не разбира какво ми е ... но от два дни ми се случва още нещо неприятно което съвсем ме подлудява.... това което писах и по горе със настроенията ... от 2 дни често ми се сменят като стоя и си мисля че ще се оправя после ми идва друго мисъл на главата която ме притеснява и ме депресира после някак си казвам че ще се справя и пак ми поодминава и така... страх ме е това да не е симптоми на БАР .... и това постоянно чувство че нещо лошо ще се случи ... възможно ли е да полудея или да развия БАР ... и нормално ли е да се чувствам толкова изменена самата аз сякаш не съм аз усещам всичко което ми се случва някак странно чувствам живота променен хората около мен сякаш са различни....

само да добавя и още нещо което много ме плаши на моменти съм толкова тревожна че не усеща себе си сякаш ей сега ще стана и ще направя нещо ще нараня някой ... другото което ми се случва е че от два дни имам постоянна смяна на настроенията примерно в един момент си казвам че всичко ще е наред че не съм сама в следващия че съм много зле и ще полудея след 10-15 мин пак така и така докато не си легна ... много ми е зле ... какъв е шанса да полудея да се самоубия да убия някой или да умра ...

Пише ви едно объркано момиче ... моля ви кажете ми какво ми има мисля че полудявам . Работих на работа която беше под голямо напрежение в началото не обръщах внимание на мислите и чувствата си тъй като работата ме ангажираше физически и психически и така изскарах няколко месеца докато една вечер преди да си легна изпитах много странно чувство на безнадежност че нещо лошо ще ми се случи че ще умра . Легнах си без да ми пука особено не бях от хората които се плашат лесно и така не обърнах внимание докато след два три дни ми се случи нещо на което не бях обръщала внимание докато отивах да си хващам автобуса нямах въздух беше ми много трудно да дишам мислех че ще се задуша но и това премина супер бързо и не му обърнах внимание . Докато една вечер просто почнах да треперя много силно треперене което ми се случваше за първи път със пристъп на недостиг на въздух от там отидохме във спешното всичко ми беше наред .. Н от тогава живота ми не е наред почна се един страх една паника която няма основание едно вътрешно напрежение че не ме свърта на едно място . Напуснах работа доло горе се пооправих страха започна да изчезва ... но забременях вече съм в края на 7 месец от два месеца някъде имам супер странни нереални мисли съпроводени със голяма тревожност. Мислите ми предимно в началото се въртяха около това че ще полудея че ще превъртя и ще нараня някой постепенно се изместих от страха че ще умра ей така от нищото ще се пръсн и ще умра ... това също започна да преминава докато в последните две седмици настроенията ми така се менят че ме е стрх че ще полудея и ще ме вкарат в лудница ... страх ме е от детето ми от това което расте в мен страх ме е че ще полудея че няма да мога да го гледам че ще остана завинаги в това положение че то е виновно за всичко и разни ей такива които съзнавам че не са истина . после си представям как ще го мразя как ще го нараня и изтръпвам от страх. или че ще взема да стана и да нараня някой от хората които обичам че ще ги убия и ще ме вкарат в лудниц или ще изперкам и ще се самоубия ... страх ме е че един ден ще се събудя и никой и нищо няма да има значние за мен . Чувстам хората около мен като непознати семейството ми себе си чувствам всички като непознати . понякога в главата ми настъпва пълен хаус сякаш ако не мисля достатъчно че ще полудея или ако не мисля достатъчно че ще нараня някой наистина ще го направя и главата ми става каша сякаш не мога да спра да мисля сякаш ще се побъркам не мога да стоя на едно място .. не знам какво ми е страх ме е че нма да мога да си гледам бебето че все очаквам нещо лошо да ми се случи . Вече нищо не ме радва плаша се от себе си от мислите си толкова много ме боли ... чувствам се различна от хората които са около мен чуствам се самотна сякаш се случва само на мен и няма кой да ми помогне ... много ме е страх какво ще се случи в какво се превръщам че един ден ще откача и няма да има никой до мен страх ме е от мислите ми . Най много съжалявам за бебето ми защото то беше единственото ценно нещо в живота ми а сега имам чувството че няма да бъда способна да го гледам . Искам да знам от това което ви описах какъв е шанса да извърша всичките тея гнусотии които си мисля и защо става така в главата ми какво е това чувство че ще се пръсна така ме е страх . нормално ли е да изпитвам такова чувство все едно всички дори най скъпите ми хора са нереални сякаш аз съм нереална ... моля ви дайте ми мнение какво ми е полудявам ли има ли лечение това ...