П Мария

Здравейте отново, д-р Първанов, Бих искала да попитам, може ли да проведа консултации с вас?

Здраввейте, д-р Първанов! Не съм вярвала, че на 17-годишна възраст ще усетя нужда от психотерапевт, но факт. Проблемът ми не мисля, че е кой знае какво, но нямам намерение да се влошавам. Историята започва откакто родителите ми преди 6 месеца заминаха да работят в чужбина. Оставиха ме тук с вуйчо ми и баба ми, но не под надслов да се грижат за мен и да ме контролират, а просто да живеем заедно. В училище съм с добри оценки, занимавам се с актьорско майсторство, справям се сама с домакинските задължения и ангажимента да отида да платя сметките и да напазарувам, като нормален млад човек излизам с приятели, имам си приятел от половин година, а лятото работя. На фона на това баба ми ме упреква-защо съм седяла до късно да уча, защо съм излизала с приятели, обвиняваше ме, че лъжа за продължителността на репетициите, не смяташе за правилно виждането ми с близки и познати. Когато започнах да работя, тя нямаше достатъчно време да говори с мен, но в случаите, когато имаше, разговорът пак излизаше на изходната точка, че нещо не е направено както трябва. От начало не обръщах внимание на това, но преди около месец явно обърнах твърде голямо внимание. Беше поредния упрек, че съм била на гости у моя позната и че съм прекарвала твърде много време у тях. Въпросната позната е приятелка на майка ми, съответно ми помагаше чрез съвети, но когато настана проблем, че съм била у тях аз просто клекнах по средата на улицата и заплаках, плаках и питах защо никой не е доволен от това, което правя. В този момент приятелят ми беше с мен. Той се опита да ме успокои, но аз не му позволявах да ме докосне-блъсках го, удрях го, крещях да ме оставят на мира и плачех. Някакси стигнах до вкъщи и налетях на таблетки мента, глог и валериан-изпих една, строполих се на леглото, продължавах да плача и треперех, сякаш ми е студено.. На приятелят си не казвах нищо, освен "Излез от стаята, остави ме на мира". Той излезе и след 2-3 минути спрях да треперя и плача, но когато влезе пак започнах наново,,, Той отново ме остави сама и след около 10-15 минути бях спокойна и сякаш не беше станало нищо. След тази случка последваха множество малко такива, в които приятелят ми ме поправя относно нещо, а аз побеснявам, крещя, посягам му и плача. Минута след това ми няма нищо. И сега си ги имам тези състояния. Моментите, в които някой има забележка кое как правя аз си премълчавам, но когато дойде от мой близък започвам да плача и треперя. В главата ми нахлуват едни мисли, че въпреки усилията ми никой не е доволен и че не съм потребна на никого. Преди 2 години пиех Алора, тъй като на нервна почва изпитвах недостиг на въздух, което го има и сега, но не пия никакви хапчета. Основният ми въпрос е смятате ли, че имам нужда от психотерапия, някакви медикаменти или просто какво бихте ме посъветвал. Благодаря!