Mariyon

Благодаря Ви Д-р Първанов за бързия отговор! Наистина въпросите ми са много, но ги задавам тъй като бих искала да бъда информирана и да имам насока, за да мога да започна от някъде. Въпросът касае това, че разговорите за лечение остават нечути или се отказва системно провеждане на разговор по тази тема, тъй като тя, така да се каже, няма желание да се лекува. Единственото, което мога да направя е да продължа със съветите и разговорите, но тогава ме притеснява периодът, за който бих могла да постигна нещо. Бих била благодарна ако ваши колеги във форума успехят да споделят мнението си и да ми препоръчат психиатри в региона, за които са чували добри отзиви. Благодаря Ви още веднъж!

Здравейте, Пиша Ви във връзка с състяние, което принадлежи на моята майка и за което бих искала да се усведомя малко повече. Бих била много благодарна, ако вашият екип може да ми помогне със съвет или препоръка относно дадената ситуация. Състоянието, в което е майка ми е в продължение на една година, но това е периода, в който стана забележимо за близките й, но иначе през годините (периодът от 2006 до сега) няколко пъти е изпадала в депресивни състояния, от които се е възтановявала след връщането си в България за няколко месеца. Казвам връщане, защото родителите ми по принцип живеят извън страната от близо 12 години. Майка ми може да се каже е чувствителен, задълбочен, от части меланхоличен човек. Има добро мнение за себе си, изглежда добре, на възраст 48. Гледа винаги да се разбира с всеки, с грижа ,внимание и уважение, понякога забравяща себе си в тези ситуации. Но след такива моменти някак си почти винаги чувстваща се виновна за нещо, или съжаляваща ако нещо е пропуснала да направи или каже. Обича винаги да анализира ситуации и да търси някакъв проблем, не винаги, но почти. Иначе в семейство тя е била позитивната страна в моето детство. В общи линии мога да опиша състоянието й сега като много объркано. В началото на август, когато се видях с нея за последно на живо тя имаше епизоди, в които се затваряше в стаята и си и говореше с някой, най-често от рода на това, че този някой и пречи да се чувства добре и тя му е много ядосана за това и иска да се махне от нея. В разговорите ни по телефона също съм го чувала, но тя просто ми казваше, че това не е вярно и аз си измислям. А тези разговори бяха ужасно трудни, защото в даден момент аз задавам въпрос, на който тя ми отговаря след много дълга пауза, траеща към минута , може и повече ако не й напомня че съм на телефона, в която я чувам да си говори сама и да удря по нещо, ми отговаря с извинение, че връзката е била прекъснала за момент. Трудно ми е да пиша точно за тези разговори, защото след тях съм се чувствала много изтощена, но знам че това се диктува от състоянието й и съм се опитвала просто да поддържам връзка с нея и да не я губя. Мислих,че ще си обърне по-сериозно внимание и ще потърси помощ, уважавах мнението й и не исках да се бъркам излишно, но до сега този момент още не е дошъл. Съветите ми относно състоянието й не приема за нещо сериозно и като цяло не отчита, че има проблем. Поне това казва на мен, но всъщност цял ден прекарва в разсъждение, затворена вкъщи, перкаляваща с цигари, бездействаща и разглеждаща стари снимки на семейството, все едно тъжи за отминалите години. Постоянно е изнервена, не иска да говори с никой от близките, но всъщност се оптива да се държи нормално, когато е в компанията на не толкова близки хора. Споделяла ми е, че изпитва също голяма вина към мен и това, че е била далеч, когато аз съм имала нужда от нея в годините, в които сме живеели отделно, за кето аз нито веднъж не съм й натяквала каквото и да било чувство за вина, винаги съм подхождала с разбиране относно ситуацията и съм я уверявала, че не е проблем за мен. Сега когато проведох няколко разговора с нея очи в очи относно състоянието й отначало не искаше да говори и постоянно отричаше, но веднъж след като реши да ми сподели нейните притеснения, ми каза че когато си говори сама, така се успокоява и това й помага да се почувства по-добре, но нищо повече не ми сподели. Малко след това разбрах за ударите, които съм чувала по телефона са били от това,че тя е удряла себе си. Тъй като през тази година болката в главата й винаги я е съпътствала, но тя не търси реална причина за нея, а се оповава на измислици свързани с магии, влияния от външна страна и т.н. От там й ударите по главата. Винаги тези мисли са я съпътствали през годините. Най-често неприятни ситуации, в които е попадала, са били спрямо други хора, които искат да й направят нещо лошо. Стресът, които сега разви обаче аради тези си мисли сега е огромен. Излишно е да споменавам, че като цяло е имала и трудно детство, проблеми в семейството от страна на баща си и е загубата на брат си, които мисля също е страдал от депресивни епизоди, от които не е могъл да излезе сам. В нашия разговор ми разказа също ми как се измъчва от минали случки и събития, случили се в семейството ни преди време, неразбирателството си с майката на баща ми, в които сега са в добри отношения. Неразбирателствто с баща ми на тема пари и бъдещи планове за семейството. Обвиненията един друг за доста неща, неслучили се в техния живот и заключенията, в които тя винаги е жертвата в дадена ситуация. И това че не може да живее с трудния характер на баща ми. В средата на миналата година се създаде ситуация, който повлия сериозно на здравето й. Ставаше въпрос за заем, която баща ми, след обсъждане с майка ми,услужи на сестра си, с уговрка да бъде върнат. Това обаче се отрази много ужасно на майка ми, тъй като на темата пари винаги е била критична за тях двамата. Това отключи една вълна от нерви, безпокойства и недоволство в нея и скоро в главата й се въртеше ужасна представа, че причина за всички нейни проблеми и меланхолии, лошо настроение, което я е обземало през годините се дължи на конспирация от страна на леля ми, която е започнала от времето в което те са заминали извън България. През годините, в които тя имаше меланхолично, граничещо с депресия състояние постоянно поставяше някой в ролята на причина за него. Тази година е леля ми. Но тази година положението стана критично, тъй като тя напусна работа, върна се в България, искаше да се разведе с баща ми и сега разви пристрастяване към цидари и алкохол от части. Не иска да се лекува по никой начин, мисля че сама разбира че има проблем, но казва че ще се справя сама и не иска да ходи никъде да се консултира и да разбере какво й е. Срамува се да разкаже за състоянието си, прикриваше се пред всички по-рано, но сега вече това е трудно. Концентрацията й е почти нулева, понякога се подобрява, но като цяло не. Ограничила е контактите си с близки и приятели, с мен се чува 1 път на 10 дни, а може и на повече. Със сигурност описанието ми е доста и може би излизам от съществената част, но описва в опщи линии почти всичко, което мисля че би могло да я доведе до тук. Моля за ориентация в диагнозата и състоянието й, в каква фаза се намира, лечима ли е с медикаменти или са наложителителни по-специални мерки. Какво се предприема, ако тя отказва да се лекува и какви биха били последствията за нея при удължаването във времето. Как аз и близките й можем да постъпим най-добре спрямо нея и да й помогнем да разбере и осъзнае проблема си, за да можем да й бъдем максимално полезни и тя да вземе решение и да се лекува. Също така бих ви била много благодарна, ако ми дадете препоръка за центрове или ваши колеги за област Добрич и Варна или за страната, към които също можем да се обърнем. Благодаря ви предварително!