bliss

Здравей, мило момиче!
Пиша, защото припознах себе си в част от редовете на твоята история, както и защото и аз съм минала през подобно изпитание - тежка депресия със симптоми на тревожност и натрапливи мисли.
Първо, искам да ти кажа, че те разбирам - наистина е плашещо, даже ужасяващо да чувстваш, че психиката ти те предава. НО е много важно да разбереш, че всичко, което преживяваш е просто нейната "физиологична" реакция срещу стреса и при една добра терапия състоянието ти бъде овладяно. Ще се опитам да обесня с една метафора:
Да речем, че стоиш навън в снега гола в продължение на няколко часа. Какво се случва с тялото ти? Трепериш, телесната ти температура пада,дезориентирана си - този дискомфорт е просто неговия начин да ти каже: "Спри, по този начин ми вредиш!". Следва логичният въпрос: кого ще обвиниш - тялото ти, че реагира на външната среда и се разболява, или себе си, че си имала неблагоразумието, да излезеш в студа гола?
Както не можем да влияем на метеорологичните условия, така и не можем да променим житейските си обстоятелства "от днес за утре" или да контролираме какво ще ни поднесе животът. Но може да се подготвим адекватно за заобикалящата ни среда. Следващия път, когато излезеш на студа ще си облечеш дебелото яке, шапка, шал, ръкавици, ще обърнеш внимание още на първите сигнали за премръзване, които тялото ти дава, и ще се прибереш вкъщи да събереш малко топлинка. После, ако се налага, пак ще излезеш смело на студа. Аналогично, ако промениш погрешните си модели и вярвания, ако постигнеш хармония със себе си, ще си много по-устойчива на стреса, който те заобикаля. Но е важно, когато усетиш предупредителните сигнали на психиката ти, че напрежението ти идва в повече, да знаеш и кое е това място в теб, което ти дава топлинка и уют и от което можеш да почерпиш вътрешна сила. Разбира се, това е дълъг път, който е добре да извървиш, заедно с някой, който е прекарал много други като теб по него т.е. опитен терапевт, на когото имаш доверие и когото харесваш. На първо място, обаче, поне според мен, ти е нужно да се "стоплиш" - да се върнеш към нещо познато, което ти носи комфорт и утеха.
Започнах с това, че открих доста сходни неща между нас - и аз бях много мечтателно дете, лесно ранимо, подигравано от съучениците си. И аз като теб се чувствах най-добре в света на фантазиите и буквално "поглъщах" книгите. Това беше моят начин да се съхраня тогава и това беше и начинът, в който се съхраних и по време на депресията. Не казвам, че е най-добрият, но беше единственият, който познавах. Така, че, не знам доколко специалистите биха се съгласили с мен, все пак твоето състояние е различно, но съветът, който бих ти дала е: чети (само художествена литература и то лека, моля)! Ако, разбира се, си способна да се съсредоточиш достатъчно, защото на мен в началото и това ми беше трудно. И моля те не забравяй, че четенето е просто "патерица", докато психиката ти укрепне. Не го превръщай в "инвалидна количка" т.е. в нещо, което цял живот да ти помага да бягаш от проблемите.
Последно: аз не съм религиозна, но ти казваш, че си силно вярваща. Ами тогава вярвай, че Бог не ни дава повече отколкото можем да понесем, че той има промисъл за всеки от нас и неслучайно поставя препятствия по пътя ни - това е начинът, по който той ни учи и ни помага да растем. В известен смисъл това е най-висшето проявление на неговата любов към нас, хората. Също така бъди убедена, че той неслучайно ви е благословил с детенце точно в този период от живота ти. Аз вярвам, че едно дете дава точно толкова сила на своята майка, колкото и тя на него.
Надявам се вече да си потърсила терапевтична помощ.
Желая ти всичко добро!

Здравей, мило момиче!
Пиша, защото припознах себе си в част от редовете на твоята история, както и защото и аз съм минала през подобно изпитание - тежка депресия със симптоми на тревожност и натрапливи мисли.
Първо, искам да ти кажа, че те разбирам - наистина е плашещо, даже ужасяващо да чувстваш, че психиката ти те предава. НО е много важно да разбереш, че всичко, което преживяваш е просто нейната "физиологична" реакция срещу стреса и при една добра терапия състоянието ти бъде овладяно. Ще се опитам да обесня с една метафора:
Да речем, че стоиш навън в снега гола в продължение на няколко часа. Какво се случва с тялото ти? Трепериш, телесната ти температура пада,дезориентирана си - този дискомфорт е просто неговия начин да ти каже: "Спри, по този начин ми вредиш!". Следва логичният въпрос: кого ще обвиниш - тялото ти, че реагира на външната среда и се разболява, или себе си, че си имала неблагоразумието, да излезеш в студа гола?
Както не можем да влияем на метеорологичните условия, така и не можем да променим житейските си обстоятелства "от днес за утре" или да контролираме какво ще ни поднесе животът. Но може да се подготвим адекватно за заобикалящата ни среда. Следващия път, когато излезеш на студа ще си облечеш дебелото яке, шапка, шал, ръкавици, ще обърнеш внимание още на първите сигнали за премръзване, които тялото ти дава, и ще се прибереш вкъщи да събереш малко топлинка. После, ако се налага, пак ще излезеш смело на студа. Аналогично, ако промениш погрешните си модели и вярвания, ако постигнеш хармония със себе си, ще си много по-устойчива на стреса, който те заобикаля. Но е важно, когато усетиш предупредителните сигнали на психиката ти, че напрежението ти идва в повече, да знаеш и кое е това място в теб, което ти дава топлинка и уют и от което можеш да почерпиш вътрешна сила. Разбира се, това е дълъг път, който е добре да извървиш, заедно с някой, който е прекарал много други като теб по него т.е. опитен терапевт, на когото имаш доверие и когото харесваш. На първо място, обаче, поне според мен, ти е нужно да се "стоплиш" - да се върнеш към нещо познато, което ти носи комфорт и утеха.
Започнах с това, че открих доста сходни неща между нас - и аз бях много мечтателно дете, лесно ранимо, подигравано от съучениците си. И аз като теб се чувствах най-добре в света на фантазиите и буквално "поглъщах" книгите. Това беше моят начин да се съхраня тогава и това беше и начинът, в който се съхраних и по време на депресията. Не казвам, че е най-добрият, но беше единственият, който познавах. Така, че, не знам доколко специалистите биха се съгласили с мен, все пак твоето състояние е различно, но съветът, който бих ти дала е: чети (само художествена литература и то лека, моля)! Ако, разбира се, си способна да се съсредоточиш достатъчно, защото на мен в началото и това ми беше трудно. И моля те не забравяй, че четенето е просто "патерица", докато психиката ти укрепне. Не го превръщай в "инвалидна количка" т.е. в нещо, което цял живот да ти помага да бягаш от проблемите.
Последно: аз не съм религиозна, но ти казваш, че си силно вярваща. Ами тогава вярвай, че Бог не ни дава повече отколкото можем да понесем, че той има промисъл за всеки от нас и неслучайно поставя препятствия по пътя ни - това е начинът, по който той ни учи и ни помага да растем. В известен смисъл това е най-висшето проявление на неговата любов към нас, хората. Също така бъди убедена, че той неслучайно ви е благословил с детенце точно в този период от живота ти. Аз вярвам, че едно дете дава точно толкова сила на своята майка, колкото и тя на него.
Надявам се вече да си потърсила терапевтична помощ.
Желая ти всичко добро!

Здравей, мило момиче!
Пиша, защото припознах себе си в част от редовете на твоята история, както и защото и аз съм минала през подобно изпитание - тежка депресия със симптоми на тревожност и натрапливи мисли.
Първо, искам да ти кажа, че те разбирам - наистина е плашещо, даже ужасяващо да чувстваш, че психиката ти те предава. НО е много важно да разбереш, че всичко, което преживяваш е просто нейната "физиологична" реакция срещу стреса и при една добра терапия състоянието ти бъде овладяно. Ще се опитам да обесня с една метафора:
Да речем, че стоиш навън в снега гола в продължение на няколко часа. Какво се случва с тялото ти? Трепериш, телесната ти температура пада,дезориентирана си - този дискомфорт е просто неговия начин да ти каже: "Спри, по този начин ми вредиш!". Следва логичният въпрос: кого ще обвиниш - тялото ти, че реагира на външната среда и се разболява, или себе си, че си имала неблагоразумието, да излезеш в студа гола?
Както не можем да влияем на метеорологичните условия, така и не можем да променим житейските си обстоятелства "от днес за утре" или да контролираме какво ще ни поднесе животът. Но може да се подготвим адекватно за заобикалящата ни среда. Следващия път, когато излезеш на студа ще си облечеш дебелото яке, шапка, шал, ръкавици, ще обърнеш внимание още на първите сигнали за премръзване, които тялото ти дава, и ще се прибереш вкъщи да събереш малко топлинка. После, ако се налага, пак ще излезеш смело на студа. Аналогично, ако промениш погрешните си модели и вярвания, ако постигнеш хармония със себе си, ще си много по-устойчива на стреса, който те заобикаля. Но е важно, когато усетиш предупредителните сигнали на психиката ти, че напрежението ти идва в повече, да знаеш и кое е това място в теб, което ти дава топлинка и уют и от което можеш да почерпиш вътрешна сила. Разбира се, това е дълъг път, който е добре да извървиш, заедно с някой, който е прекарал много други като теб по него т.е. опитен терапевт, на когото имаш доверие и когото харесваш. На първо място, обаче, поне според мен, ти е нужно да се "стоплиш" - да се върнеш към нещо познато, което ти носи комфорт и утеха.
Започнах с това, че открих доста сходни неща между нас - и аз бях много мечтателно дете, лесно ранимо, подигравано от съучениците си. И аз като теб се чувствах най-добре в света на фантазиите и буквално "поглъщах" книгите. Това беше моят начин да се съхраня тогава и това беше и начинът, в който се съхраних и по време на депресията. Не казвам, че е най-добрият, но беше единственият, който познавах. Така, че, не знам доколко специалистите биха се съгласили с мен, все пак твоето състояние е различно, но съветът, който бих ти дала е: чети (само художествена литература и то лека, моля)! Ако, разбира се, си способна да се съсредоточиш достатъчно, защото на мен в началото и това ми беше трудно. И моля те не забравяй, че четенето е просто "патерица", докато психиката ти укрепне. Не го превръщай в "инвалидна количка" т.е. в нещо, което цял живот да ти помага да бягаш от проблемите.
Последно: аз не съм религиозна, но ти казваш, че си силно вярваща. Ами тогава вярвай, че Бог не ни дава повече отколкото можем да понесем, че той има промисъл за всеки от нас и неслучайно поставя препятствия по пътя ни - това е начинът, по който той ни учи и ни помага да растем. В известен смисъл това е най-висшето проявление на неговата любов към нас, хората. Също така бъди убедена, че той неслучайно ви е благословил с детенце точно в този период от живота ти. Аз вярвам, че едно дете дава точно толкова сила на своята майка, колкото и тя на него.
Надявам се вече да си потърсила терапевтична помощ.
Желая ти всичко добро!

Здравей!
Като жена, която е била недоволна от тялото си почти през целия си съзнателен живот, мога да добавя само - работи задължително в този ред - най-важна е самооценката. Едва когато започнеш да обичаш себе си и да се приемаш такава, каквато си, ще разбереш, че заслужаваш да изглеждаш по начина, по който винаги си искала. Съответно ще си и много по-мотивирана да направиш дългосрочни положителни промени в начина си на хранене и двигателния си режим.
Препоръчвам ти книгата "Подари си желаното тяло" на Моника Василева. Дори и да не следваш програмата описана в нея стриктно, определено ще ти даде храна за размисъл.
И още нещо - ние, "дебеланките", много често имаме сбъркана логика: "Когато стана Х килограма ще съм слаба - тогава мъжете ще ме харесват", мислим си ние. Това просто не е вярно. Огледай се около себе си - аз например имам приятелка с манекенски мерки, изключително добре поддържана жена, която наистина привлича мъжкото внимание където и да отидем, но в любовния и живот разочарованията и се нижат едно след друго. Обратния случай - имам приятелка, която е доста пълна, но с харизмата си е пленила не едно и две мъжки сърца. Така че добрата външност не е необходимо и достатъчно условие за хармоничен личен живот и не бива да я превръщаш в панацея. Характерът и настройката ти са определящи.
Успех!

Здравей!
Като жена, която е била недоволна от тялото си почти през целия си съзнателен живот, мога да добавя само - работи задължително в този ред - най-важна е самооценката. Едва когато започнеш да обичаш себе си и да се приемаш такава, каквато си, ще разбереш, че заслужаваш да изглеждаш по начина, по който винаги си искала. Съответно ще си и много по-мотивирана да направиш дългосрочни положителни промени в начина си на хранене и двигателния си режим.
Препоръчвам ти книгата "Подари си желаното тяло" на Моника Василева. Дори и да не следваш програмата описана в нея стриктно, определено ще ти даде храна за размисъл.
И още нещо - ние, "дебеланките", много често имаме сбъркана логика: "Когато стана Х килограма ще съм слаба - тогава мъжете ще ме харесват", мислим си ние. Това просто не е вярно. Огледай се около себе си - аз например имам приятелка с манекенски мерки, изключително добре поддържана жена, която наистина привлича мъжкото внимание където и да отидем, но в любовния и живот разочарованията и се нижат едно след друго. Обратния случай - имам приятелка, която е доста пълна, но с харизмата си е пленила не едно и две мъжки сърца. Така че добрата външност не е необходимо и достатъчно условие за хармоничен личен живот и не бива да я превръщаш в панацея. Характерът и настройката ти са определящи.
Успех!

Здравей!
Като жена, която е била недоволна от тялото си почти през целия си съзнателен живот, мога да добавя само - работи задължително в този ред - най-важна е самооценката. Едва когато започнеш да обичаш себе си и да се приемаш такава, каквато си, ще разбереш, че заслужаваш да изглеждаш по начина, по който винаги си искала. Съответно ще си и много по-мотивирана да направиш дългосрочни положителни промени в начина си на хранене и двигателния си режим.
Препоръчвам ти книгата "Подари си желаното тяло" на Моника Василева. Дори и да не следваш програмата описана в нея стриктно, определено ще ти даде храна за размисъл.
И още нещо - ние, "дебеланките", много често имаме сбъркана логика: "Когато стана Х килограма ще съм слаба - тогава мъжете ще ме харесват", мислим си ние. Това просто не е вярно. Огледай се около себе си - аз например имам приятелка с манекенски мерки, изключително добре поддържана жена, която наистина привлича мъжкото внимание където и да отидем, но в любовния и живот разочарованията и се нижат едно след друго. Обратния случай - имам приятелка, която е доста пълна, но с харизмата си е пленила не едно и две мъжки сърца. Така че добрата външност не е необходимо и достатъчно условие за хармоничен личен живот и не бива да я превръщаш в панацея. Характерът и настройката ти са определящи.
Успех!