За изминалите няколко години ми се случиха доста лоши неща, някои от които ги преодолях или поне аз така си мисля. В 8ми клас ме оперираха от базедова болест, премахнаха част от щитовидната ми жлеза, а другата част си работи нормално. До преди почти две години си бях много добре, но по стечение на обстоятелствата бях свидетел на страшен инцидент с влак. Около месец почти не спях, а ако заспях сънувах само кошмари и насън стисках зъби до степен на следващия ден едвам да говоря от схванатост. За този един месец качих около 20-30 килограма. Направих си изследвания на щитовидната жлеза, но всичко беше в норма. Ходих при различни баби да ми леят куршум, но не ми помогна много. От тогава изпитвам ужас като се кача на влак и не само. Дори и с автобус или кола когато пътувам изпадам в някаква паника, прилошава ми. До преди 2 години не бях така, изпитвах удоволствие от возенето или карането. Когато взех шофьорска книжка не слизах от колата, а сега избягвам да излизам от вкъщи, особено през деня когато има повече движение из улиците на града ми, а ако попадна в ситуация, когато някой изскочи на пътя, незнависимо дали е друга кола, човек или животно се разтрепервам и паникьосвам, дори и да няма никаква опасност от ПТП. А относно влаковете, там съм още по-зле. Като видя движещ се влак и пред очите ми изскачат само лоши неща. Избягвам влаковете, но понякога, това ми е най-удобния транспорт и ми се налага да го използвам. Когато съм на гарата и чакам, задължително съм с някой близък и изчаквам влака да спре напълно и тогава се приближавам до коловоза. Въпроса ми към Вас е какво всъщност ми е и какво би ми помогнало да се оправя? Благодаря Ви много!
