Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ddimova

Участници
  • Posts

    3
  • Joined

  • Last visited

Profile Information

  • Пол
    Жена

Recent Profile Visitors

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

ddimova's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

0

Reputation

  1. Това също е вариант.Благодаря д-р Първанов
  2. Благодаря ви за отговорите.Да,близо десет години пих АД.Нямам оправдание за това,че още в самото начало,а и понататък не потърсих помощ от психотерапевт и си разчитах само на хапчетата.Психиатрите и невролозите,които посещавах ми бяха казали,че това е до живот и да си пия лекарствата,за да не се мъча.Някак си се бях хванала за тази мисъл.Хапчетата успокояваха донякъде физическите симптоми,но мислите няма как да ги променят. В нашия град няма психотерапевти.Има двама или трима психолога,които не съм посещавала и нямам наблюдения доколко са добри в работата си.Психиатрите тук единствено изписват лекарства.
  3. Здравейте,казвам се Диана и съм на 39 години.Имам огромна нужда от съвет и помощ,понеже чувствам,че отново затъвам в кошмара. Ще ви разкажа какво ми се случва и много се надявам за мнение и съвети как да си помогна. От 2006 г.съм диагностицирана с паническо разстройство.Всичко започна,когато майка ми почина внезапно от инсулт на 60 години.За мен нейната загуба беше огромен шок.Тогава се започна с паник атаките.В началото не знаех,че са паник атаки,постоянно ми беше лошо,главоболие,световъртеж,сърцебиене и замаяност,всичко това съчетано с огромен страх,че всеки момент ще получа инфаркт или инсулт и ще умра.През ден бях по лекари,основно кардиолози и всички ме уверяваха,че съм здрава и симптомите ми са от нерви.Започнах да пия антидепресанти,изписани от психиатър.Пих ги доста време и ги спрях по схема преди около 3 години.Опитвах да се справям сама с различни техники,много четене за това състояние,за да го опозная още по-добре.Чувствах се сравнително добре,но остана тревожноста и прескачането на сърцето,което ужасно много ме плаши все още. Преди 7 месеца родих прекрасната ми дъщеричка.По време на бременноста започнаха едни лоши мисли за смърта и страх,че може всеки един момент да умра.След като родих продължиха,продължават и до днес.Започнах и да вдигам кръвно,за което кардиолог ми назначи лекарство.Няма проблем със сърцето според него,било неврогенно и от преумора.От известно време се чувствам доста зле.Пак се започна със световъртежа,екстрасистолите и сърцебиенето.Отмаляват ми и ми изтръпват крайниците.Това е почти постоянно.Един ден съм добре,три дни съм зле.Страх ме е да не ми пролошее,докато държа малката и да я изтърва.Страх ме е като излизаме навън да не ми стане лошо.Мъжът ми ще работи извън страната за 3 месеца и изпадам в ужас как ще се оправям сама(ако ми стане лошо и съм сама с бебето).Не искам да пия пак антидепресанти,но и нямам възможност да посещавам психотерапевт.Знам,че трябва да работя върху себе си,да намеря някакъв начин да успокоя нервите,но в момента съм много уплашена и объркана от физическите симптоми.Постоянно за това мисля и съм вторачена в тялото си.Знам,че така ги предизвиквам и трябва да си отклонявам мислите,но не успявам. Моля за съвет как да се справя,какво да направя ,за да си помогна,да изляза от това състояние. Благодаря ви предварително!
×
×
  • Create New...