Kristina P

Здравейте д-р Първанов, Ще се радвам ако е възможно да споделите Вашето мнение и коментар (напътствия как бих могла най-правилно да постъпя). Ситуацията при мен е следната: на 16 ноември (преди около 2 седмици) получих силен пристъп..на паника мисля че е.. бяхме на обяд с майка ми и новият й мъж, с който подписаха същия ден (с баща ми са разведени и разделени от 5-6 години). Аз бях свидетел, заедно с доведената ми сестра. Идеята беше след това да отидем в близко градче, където има СПА хотел и там да се отпразнува. Бяхме в тесен кръг: аз, доведената сестра заедно с мъжа й и майките на двамата младоженци. Моят приятел също трябваше да идва, но състоянието на баща му не беше добро и той прецени, че ще остане в София при него. Действието се развива в провинцията. Аз бях отишла при тях деня преди подписването. Същата вечер имахме доста сериозен разговор с приятелят ми и за малко да се разделим - някакво недоразумение се беше получило, инициаторът бях аз (както в повечето случаи). Тогава си писахме по вайбър до много късно - 3-4 през нощта. Сърцето ми биеше много ускорено, бях напрегната и едва успях да поспя след това. Сутринта трябваше много рано да станем, за да подготвим всичко, пих 2 кафета, с един мъфин. Пиша толкова подробно, защото не знам дали някое от тези действия не е причината за случилото се по-късно през деня. След церемонията, която мина много бързо, заминахме за съседното градче за СПА-то и отпразнуването. По пътя разговарях с майка си - разказвах й за работата ми, където е ужасно напрежение и стрес постоянно, за мениджърите и тийм лидерката ми, която ме дразни ужасно много в 95% от случаите, а се налага да работя с нея всеки ден (имам чувството, че ми действа като емоционален вампир). Настанихме се и седнахме за обяд (аз продължавах да съм напрегната (на следващия ден трябваше да ставам отново рано, за да пътувам обратно към София - за работа). Когато си поръчахме съвсем неочаквано, започна да ми става лошо, задушно, притиснато (бяхме в голямо помещение н ъглова маса и аз бях на ъгъла, не знам дали това е причината да ми прилошее) и ми изтръпнаха малките пръсти и безименните на ръцете. Сърцето ми биеше много силно, помолих майка ми да излезем, понеже ми е лошо - мислех си, че от въздуха ще се оправя, но уви. Излязохме навън, но не престана да ми е така. Разплаках се без причина..може би от страх..опитах се да дишам спокойно, но не помагаше. Пресъхна ми устата и имах чувството, че ще си глътна езика, че ще получа удар или просто, че няма да мога да си поема въздух и ще умра. Това продължи около 10-15мин. без признаци за утихване и я накарах да извика помощ, те дойдоха след около 10 мин. премери ми кръвното, което беше 140/100 (аз съм 160см, 59кг, на 25 години) и лекарят каза, че това кръвно е много за моите години и ръст. Той каза, че е нервна криза и ми сложи диазепам (инжекционно). Не подейства веднага, разходихме се до близката аптека, за валидол, в случай, че се наложи да пия ако пак започне да ми става нещо такова. Бях доста уплашена от това, което ми се случи и се страхувах да не ми се случи отново. По-късно (3-4 часа след инжекцията) не можех да се успокоя, затова си взех един валидол, от което се поуспокоих за малко и успях да поспя. Вечерта взех някакво сруго успокоително, което го водят за такива панически..не си спомням името му. На следващия ден пътувах сутринта, като задължително си взех за всеки случай още валидол. Прибрах се в София и отидох до личната ми лекарка веднага с целта да й разкажа и да си взема болничен, защото не се чувствах уверена да отида на работа, където напрежението е страшно много. Тя ми даде уверение за психиатър, където си записах час за след 2 дни (за 19 ноември). Когато се прибрах започнах да търся в нета информация с цел да намеря нещо подобно и най-близкото, което ми се стори е за паник атаки и паническо разтройство. Прочетох статията на Орлин Баев и за тактиката с дишането със стомаха и се успокоих, че ако ми се случи пак ще я приложа. Същата вечер се видях с приятеля ми, с който си бяхме оправили отношенията още онази нощ.. И като започнах да му разказвам за случката, отново започнаха да ми изтръпват крайниците и да получавам сърцебиене..опитах се с дишане и описаните методи в статията (да си представя страха като малко дете..да го прегърна и т.н.), но не помогна и взех валидол. През следващите 2 дни докато чакам срещата с психиатърката реших да потичам в парка (беше хубаво времето) и от много време се каня да започна отново да спортувам ( по принцип съм спортна натура и тренирах преди доста, от няколко месеца насам не съм, без причина..,може би мързел). Пиех и продължавам да пия успокоителен чай със следните съставки: корени дилянка, листа мента, листа маточина, стрък мащерка, цвят лавандула, стрък дяволска уста. Това ми помагаше да съм по-спокойна (до колкото се може, понеже все се сещах за онзи случай от 16-ти). По време на срещата ми с психиатърката й разказах за случилото се, както и за предисторията, която може би също е от значение. По-притеснено и със страх съм от преди около 3-4 месеца (от лятото), когато си мислех, че със структурните промени са решили да ме махнат от работа, чувство за малоценност, спадна ми самочувствието, все по-рядко започнах да се усмихвам, задъхвах се и имах като допка в стомаха, когато съм на работа и под напрежение. Тогава (още лятото) си взех болничен, защото не го изтърпявах вече.. От почивката и отдалечеността ми от тийм лидерката, която ме дрази с непостоянното си държание, успях да се стабилизирам, започнах да си търся нова работа, но много избирателно, за да не попадна в ситуацията от трън та на глог. След като се върнах на работа тогава имаше 2-3 случая, в които се разплаквах от нищото..просто от много напрежение и стрес. Работата ми е свързана с интервюта (на нискоквалифицирани кадри) и това ме товари още повече - повечето пъти си изливат проблемите пред мен, без да мога да им помогна.. не успявам да намеря начин да се справя с това, т.е. да не обръщам внимание, понеже съм състрадателен човек и винаги искам да мога да помогна на човека отсреща. Преди около месец (21.10.-28.10.) пътувах до Париж (приятелят ми беше там в командировка и имаше възможност да го придружа). За първи път летях със самолет. Таз си изкарахме много добре, но вечерта, преди да летя обратно за София имахме малко сдърпване (основно продиктувано от това, че не съм сигурна в чувствата му към мен, дали наистина иска да е с мен и дали не си мисли/вижда с други...). Тогава той за пореден път ми потвърди, че ме обича, че иска да е с мен..и всичко, в което се съмнявам е плод на моето въображение. Оправихме си отношенията тогава. Но на следващия ден (28.10.) по време на полета ми се случи нещо като паник атака - изтръпването на ръцете, сърцебиене, пресъхване на устата и чувството, че ще припадна. Тогава се събрах някак си да изкарам полета и да запазя самообладание без да пия нещо.. като слязох от самолета се пооправих и не му отдадох толкова голямо значение и си продължих по старо му - работа, нерви, търсене на нова работа и така до 16.11., когато се случи тази криза..или паник атака.. Всичко това го разказах на психиатърката, както и че не изпитвам радост от празниците, които идват, т.к. нямам домшния уют, където да изкарам тези дни, а по-скоро е от гости на гости и в крайна сметка винаги има сърдити, при които не съм успяла да отида. Тя ми каза, че това е паническо разтройство с известна депресия. Питах я да отида ли на психолог, да спортувам ли или да започна някакъв курс..за език или нещо подобно, тя ми отговори за сега да изчакам с тези неща. С психолог може, но по-натам, както и за спорта. Тя заяви, че ще се оправя, но трябва малко да попия медикаменти. Изписа ми Seroxat (антидепресант) по схема (4 дни по 1/4, 10 дни 1/2 и след това по цяла таблетка сутрин след хранене), както и невростаб (3/ден след хранене) и милгамма (3/ден след хранене). Пия ги от 20.11., защото не знаех какво друго да правя. Тя ми каза, че това е химична реакция в мозъка - повишаване на адреналина, а пък намаляване на кортизол или нещо подобно и ме увери, че само с хапчета и правилно лечение ще се оправя и няма да се получава вбъдеще така. Следвам рецептата като някои дни, когато ми идва повече напрежение в работата пия по 4-5 от невростаб (психиатърката ми каза, че до 5-6 е ок да се пие, ако имам нужда). Чая продължавам да си го пия. На 21. 11. събота) трябваше да съм сама вкъщи (живея сама по принцип, но приятеля ми е много често при мен - през ден, че и по-често понякога). През деня нямаше проблем бях навън с приятелка и се разведрих малко, но вечерта като се прибрах и ме обзе едно чувство на потиснатост, ужас, че ще съм сама, та дори и за вечерта и.. нежелание да правя каквото и да било (някакво депресивно настроение), не исках да оставам сама. Помолих приятеля ми е при мен докато се пооправя и докато подействат хапчетата, т.к. психиатърката каза, че може да почувствам облекчение от 1 до 3 месеца и отначалото няма да ми е много спокойно. За щастие той се съгласи и е всяка вечер при мен. Пия си хапчетата и утре имам консултация отново с психиатърката. Настроението ми всеки ден е различно - ту съм спокойна, ту по-неспокойна и тревожна. Аз по принцип съм много уравновесен човек, щастлив, радвам се на всяко листенце, тревичка, на всичко..на природата, на птичките..но от известно време насам някак си съм променена. Това е може би от както спрях да тренирам редовно (март-април), тогава станаха по-сериозни отношенията ми и с приятеля ми. Той не е толкова жизнерадостен, не показва много емоциите си, по-прикрит човек е и трудно може да се разбере какво му е в главата. Може би и затова толкова ме обърква понякога. Сега, след като се случи всичко това, остана до мен и каза, че ще е до мен и че иска да съм отново по-добре. Преди тренирах кик бокс, тае бо, тичане за здраве и от време на време фитнес. Активен човек съм, не съм имала депресивни състояния до сега и затова се стреснах като се случи това.. Може би е важно да спомена, че баба ми (от страната на баща ми) страда от депресия, откакто родителите ми се разделиха пие антидепресанти, водихме я в клиниката в София, получавала е нервни кризи, дали пък не се влияя и от нейното състояние.. Ще съм много благодарна на коментар и съвет от Ваша страна. Според Вас на правилния път ли съм за възстановяване на щастливото си Аз или следва да направя нещо друго, за да си помогна? Благодаря предварително!