shawne

Да, това е един от началните етапи - етапът на отхвърлянето. Той е след първия - шок. Така, че нормално е да чувстваш всичко това. Следва етапът на пазаренето. Потърси колега, който знае как да те преведе през този процес, работи с реакция на загуба. Всеки един етап има специфика, изговаряне, преживяване на чувства. Застиването във всеки един етап спира човека. Не му позволява да продължи напред в преживяването си. Навремето не случайно е имало ритуали. Традиции. Целта е била живият да се прости, да продължи напред. Днес за съжаление, всичко е каша. Поинтересувай се и виж, какви са традициите ни за 9 ден, 20ден, 40 ден. Всичко има своят дълбок смисъл. Потърси водач.

Здравейте, при вас се е задействал механизмът на "страх от самия Страх". Виктор Франкъл дава много добро описание на това, както и методи за справяне. По-важното, обаче е, че си задавате въпроси и искате да разберете в дълбочина състоянието си - това е чудесно и е правилният път. По-голямото осъзнаване води до по-голяма интеграция, а оттам и до спокойствие, приемане и съ-знание с дадените състояния.
Мисля, че хуманистично, екзистенциално или трансперсонално ориентиран колега ще ви помогне да разрешите въпроса за Смъртта. Вие сте се сблъскали с един от големите въпроси на битието, които животът изпраща на всеки един човек. И от отговорите, които ще откриете в тази посока зависи изхода от тези състояния.

Искате ли да се опитаме да открием заедно:
- Защо се страхуваме от смъртта?
- Може ли да разберем ролята на смъртта в живота ни? На какво ни учи? Какво полезно може да ни даде?
- Защо някои хора продължават напред след среща със Смъртта, а други потъват с години в отчаяние?
- Какво изобщо представлява смъртта? Кое от нас умира?

„Осъзнаеш ли, че всичко се променя,
няма да се вкопчваш в нищо.
Ако смъртта не те плаши,
ще можеш да постигнеш всичко.“
Лао Дзъ

Всичко, което описваш е в реда на нещата.Не ходи повече там.

Рано е. Има време и етапи през които трябва да мине мъката ти. Препоръчвам ти книгата "Пътят на сълзите" на Хорхе Букай. Тя превежда точно през този процес.

Ако прибавиш и спорт, ще е много добре.

Това, което описваш, е вид самозащита на мозъка.Той блокира отделянето на адреналин от надбъбрека и човек няма усещания / ужаса, който се преживява е от адреналина/ така, мозъка съхранява сам себе си от ,,прегряване,,.След няколко седмици или месеца, отделянето се възстановява и усещанията се връщат, но в голямата си част, те са преработени и страданието е по-леко.
Работил съм с доста хора, чиито близки са починали, колкото по неочаквано е била смъртта и колкото по-близки са били с починалия, толкова по-често са изпадали в такова състояние.
Това, нормална си си , а не ,,ледена кралица,,

За дееализацията е отговаряно многократно, за това няма да ти отговоря на въпроса.За психолога, не знам.Ти си тази която трябва да вземеш решение, във всеки случай с психолог ще е по-лесно да се справиш със страхът си.
Аз обаче, ако работих с теб, не бих те обучавал на техники за запомняне.Напротив, бих започнал да те обучавам как по-ефективно да забравяш.Едва, след като се научиш ефективно да забравяш, бих обърнал внимание на процеса на запомняне.Така терапията ще е много по-лесна и бърза.

Разбира се, че се възстановяват.
Два - три пъти седмично е малко.

Здравейте, не съм писала тук от 2 месеца.
И за 2 месеца разбрах, че може .. може човек да се справи и сам. Спрях да се човъркам в главата си и всичко е наред. Успокоих се доста и паметта ми почна отново да се връща към нормалното .. или просто вече не обръщам внимание, не знам кое от 2те е . Всъщност това, което ме накара да се стегна и да спра да си човъркам мислите, беше поста на д-р Първанов. Като човек, който е пълен инат, след  като видях отговора, че няма как да се справя сама, се ядосах и реших да докажа че мога. Ей така, напук. И то взе,че стана. Явно, че това е бил начина. Сега съм по-добре и си живея като едно нормално 19-годишно момиче. Мнооого рядко да се появи тревожност, но някак си даже и не ми се мисли за нея и вниманието ми се отвлича от нещо друго. Силно се надявам да си продължа така и занапред и вече да не мрънкам тук.  

Много ти благодаря, bliss! От сърце се радвам за теб и за това, че вече си добре!! 
Уж съм по-спокойна, но изглежда не е достатъчно. Ще се постарая повече! Надявам се всичко да си дойде на мястото!
А на д-р Първанов поднасям извиненията си! Съжалявам, че съм ви досадила!