natural

Кои полиуси имаш в предвид. Четейки книгата "Пророчеството Орион", разказваща за апокалипсиса, който ни очаква през 2012 година, на няколко пъти ставаше дума за обръщане на полиусите, но не магнитните (те са се обръщали, обръщат се и ще продължават да се обръщат), а за географските такива. А това вече е доста опасно и сериозно...

Здравейте и от мен!!! Какво смятам за чалгата - зависи от това, което разбирате под думичката чалга. Ако имате в предвид поп фолк - не, не харесвам такава музика, но мога да стоя в стая, в която се слуша поп фолк, ако се налага. Просто в един момент съзнанието ми ще я изклиучи. Но ако става въпрос за киучек - колкото и да понасям, има си граници, ще си събера багажа и дим да ме няма...Направи ми впечатление едно изказване по въпроса с чалгата. Един човек ме попита: "Защо мислиш, че чалгата се слуша предимно( не казвам "само") от малки деца?". "Защо" -отговорих. Ами, защото чалгата е съвкупност от прости и лесно запомнящите звуци, незатормозяващи съзнанията на малките деца(респективно и на големите хора). Т.с. като сбор от такива звучения, мелодията лесно може да бъде възприета и от най-големите "музикални инвалиди" и после още по-лесно възпроизведена...Та така Сякаш хората в днешно време не искат да си правят труда да се затормозяват...Но щом като им харесва - нека слушат. Може би пък ние не сме прави и не можем да вникнем "по надълбоко" в нея. Аз лично не се ограничавам с един стил музика. Естествено има един кръг, който не прекрачвам, но не защото така съм си наложила, а защото просто така се получава...Харесвам и по-спокойна, релаксираща музика(някоя тибетска или индийска мантра, ambient & chill out), както и по-раздвжени звукове - psy trance, африкански народни музики, електро, дори хаус отвреме на време... Просто музиката в днешно време е толкова разнообразна и задоволяваща толкова различни интереси...не разбирам защо сме тръгнали да разнищваме защо еди кой си слуша еди какво си...За всеки влак си има пътници в крайна сметка, нека ние си останем в този вагон

Дечо, не случайно те попитах за този метод. Скоро ми дадоха една малка книжка - "Ти лечителят - Световно известният Метод Силва или как да лекуваме себе си и другите". Бях почнала да я чета, само няколко странички, след което я захвърлих, считайки я за поредната измишлиотина. Но ето че ти спомена нещо за методът и веднага в съзнанието ми изплува тази книга. Нещото, което не ми харесва в нея е че съдържа повече практическа работа, един вид "самоубочение", а аз не съм от хората, които лесно могат да се съсредоточват и концентрират в дадено упражнение без помощник...За това и смятам, че няма да успея сама да постигна нещо, но в крайна сметка, ако човек иска нещо силно, винаги може да го постигне! Ще дам всичко от себе си и при първи "резултати" ще докладвам

Много ме заинтригувахте! За първи път чувам за Паневритмията. Прегледах някои теми тук, но не открих в какво се състои същността й...Звучи ми като "танц на самодиви" или... Бих искала да те попитам, Вес, каде е центъра на групата в Тракия и как мога да се вклиуча в нея? Благодаря предварително

Да, и на мен не веднъж ми се е случвало да кажа насън, че сънувам, но не мисля че това е осъзнат сън Ако беше такъв, след оповестяването, че всъщност сънувам, най-вероятно щях да направя нещо, което иначе не мога в реалния свят, но уви...всички моменти след това ми се губят. Сякаш с осъзнаването, че спиш, просто спираш съня.

Винаги са ми били интересни хората, които умеят да помнят сънищата си! Аз доста рядко успявам да си спомня нещо от тях Започнах да се интересувам повече за това и открих доста интересни неща за "осъзнатото сънуване", както и разни методи за "придобиването" на такива сънища. Е, все още не съм имала такъв сън, но определено методът (да записвам сънищата си) сякаш засили паметта ми към тях... Доста по-често започнах да сънувам Съответно и по-задълбочено започнах да ги изследвам (поне доколкото мога). Интересното е, че има доста мотиви, които се повтарят във всеки сън...Но това е друга тема. Дечо, какво представлява този метод? Би ли дал повече информация за него? Поздрави!

До преди година изобщо не харесвах Българската природа...Бях запленена от Африканската такава и не допусках никаква друга до сърцето си. Но, това лято, виждайки истинската българска природа(и то едва една мъничка част от нея), осъзнах що за съкровищница се крие из българските земи...Може би духът, може би тишината ме заплениха, не знам, но вече всеки свободен ден гледам да бъде прекаран на някое такова място...Обичам спокойствието й, обичам дълбочината й, обичам аромата й