kristin.dim

Било е реално , както ти казах  вчера . Онзи по духовен свят е реален и си го усетила .Ежедневното ти съзнание , личноста го е докоснала , за малко е почувствала  и е шокирана .Това е станало ... Ако не правиш някакви опити в тази насока постепенно ще избледнее . 
 

Миналата година, когато почина баща ми, чак на третия ден се осъзнах, че тъгувам и страдам по МОЯТА, СОБСТВЕНА загуба. Противно на вярата, че е отишъл на "по-добро място". А баща ми, определено не "заслужава" подобно невярване от моя страна!
Е, при теб, според мен, механиката на това осъзнаване се е реализирала по друг начин - чрез съня, с който си "се самоуспокоила" след "срещата" Ви с баба ти!
Не виждам разумна причина да изпитваш угризения от спокойствието ти...както казват французите - "Се ля ви"(не знам как се пише на френски, , ама означава - "Това е животът")  

Здравей Кристин , 
Като те чета , всичко е в реда на нещата . ........
Може да се каже че от духовния свят са ти направили подарък  за да преживееш по лесно загубата .
А конкретно че си видяла баба си е спорно . Може да е била тя , ако прекомерно си я обезпокоила с мъката си . Може и да е твоя ангел пазител да ти я е показал , за да те утеши и не ѝ пречиш да навлезе в следващия етап . Не съм го виждал с образи , но знам че  заминалите усещат емоциите на близките си и на тях им е мъка .А в началото им е трудно докато се ориентират в новото състояние .

Здравей, 
Не споделяш какви са случките, за които споменаваш, че са неприятни, но вероятно са оставили у теб усещането, че нямаш контрол, че нищо не зависи от теб. И това е тревожно - неизвестността и несигурността събуждат страховете ни, вините ни... 
 
 
 
Сега в твоето съзнание изплуват мисли, които сами по себе си ти изиграват, сякаш, лоша шега - да, искаш да ги няма, но са там... Това, което помага (но не разрешава напълно и цялостно) е да се учиш на спокойствие, да се учиш да релаксираш и да оставаш в покой. Да умееш да отпускаш тялото си, да дишаш дълбоко - това е съвсем постижимо. Има водени медитации (Страхът, моят приятел!) , има и мантри, както и приятни звуци, които биха ти помогнали. За теб ще е изключително ценно да се смириш пред липсата на контрол, която е неизбежна - като в същото време се учиш да се доверяваш на себе си и своите пориви, желания, мечти, били те и много далечни от онези, на твоите родители. Това може да е голям конфликт, така е - вероятно твоите симптоми са плод на този конфликт. 
През психотерапия можеш да получиш други гледни точки и алтернативи на собственото си поведение и отношение към самата теб и всичко останало.
Обикновено когато дойдат тези симптоми, ни подсказват, че нещо в нас се размества или има нужда да се размести и ни повеждат по нови житейски пътеки, напомнят ни за собствените ни слепи петна... 
Успех! 

Прегледай тези материали, мисля, е ще ти дадат много хубава насока.
http://zdravaistoria.com/от-угаждането-на-родителите-към-угажд/
 

Както и по-горе е споменато, проблемът идва от мислите. Когато осъзнаеш, че можеш да "виждаш" и "чуваш" своите мисли, но да НЕ СИ своите мисли, ще се справиш.