Явор Москов

Темата за здравето е твърде широка и аз разбира се си имам собствено мнение, но много не ми се разпростира в темата. Има една руска натуропатка, може да сте я чували - Галина Шаталова, която разглежда здравето по-комплексно от повечето познати ми автори. Направил съм pdf файлове на нейното най-значимо произведение - ЗДОРОВЬЕ ЧЕЛОВЕКА и есето на един от нейните последователи Николай Иванович Курдюмов - О ПИТАНИИ И ЗДОРОВЬЕ. Аз бих ви препоръчал да започнете от него. Ето линковете: http://yavor-moskov.narod.ru/Kurdumov.pdf http://yavor-moskov.narod.ru/shatalova.pdf

Има нещо, което ме спира да повярвам в прераждането. Идеята е, че всички ние сме живели много животи и във всеки следващ живот трябва да научим по нещо ново и да допринесем за духовната си еволюция или направо да разсеем майя (илюзията) и да се освободим от веригата на страданията и преражданията, нали така. Тук обаче се появява едно голямо НО. Да предположим, че преди 200 години в Индия са живели 270 мил. души. Също така да предположим, че чакайки да се освободи място за ново прераждане в отвъдното са чакали, като във буфер още 270 мил. души. Станаха 540, нали. Това е само един пример. Сега в Индия според моята последна информация (може да не е съвсем точна) живеят над 1 милиард и 50 мил. души. Откъде идва останалото население. В световен мащаб се появяват все нови и нови предупреждения за пренаселването на земното кълбо. Натрапва се извода, че се появяват все повече и повече хора, които досега не са се прераждали и са за първи път в човешко тяло. Въпросът ми е след, като всеки от нас се е прераждал как се стига до това положение и откъде идват новите души?

Аз съм твърдо за евтаназията и ще се аргументирам защо. Моята история е следната. На първи март 2004 г. човекът, който ме отгледа и замести родителите, които нямах, а именно дядо ми, получи инсулт. Беше проведена спешна операция в Окръжна болница. След нея 14 дена дядо ми беше в кома и не ми даваха да го виждам в реанимацията. На петнадесетия ден ми се обадиха, че е излязъл от пълната кома и, че макар и за малко, но е дошъл за малко в съзнание. Примолих се да ме пуснат и те се съгласиха. Когато...когато го видях аз замръзнах. Не вярвах, че така ще ми подейства, не мислех, че е толкова страшно, но едва го познах. Тръби стърчащи отвсякъде, цялата дясна половина на сърцето разкривена и скована неестествено. Срам ме е да си призная, че на 26 г. се владея толкова малко, но тогава се разревах буквално на рамото на сестрата, която ме вкара в стаята. Когато се стабилизира го изпратиха в болницата за рехабилитация в гр. Бухово. След работа всяка вечер хващах автобуса за Бухово и през нощта се грижех за дядо ми, защото не можех да допусна, че някой друг ще го направи вместо мен, а на сутринта хващах обратния автобус да София и отивах на работа. Всяка вечер лъжех милия ми дядо, че ще се оправи, че всичко ще е наред и почти си бях повярвал. Приятелката ми ме заряза в този период с мотива, че не иска да е обвързана с човек, който си има такива проблеми и че търси човек, който да се занимава само с нея. Прав й път!! й пожелах. В едно слънчев майски ден, към обед, ми се обадиха от болницата, че дядо ми се е влошил и го изпратили спешно в Пирогов. Там ми казаха, че му е сложен МРЪСЕН катетър и се е възпалила вътрешно областта около пикочния мехур и коремната кухина и го оперират в момента. Идеше ми да отида в Бухово и да пречукам сестрата, която е сложила мръсния катетър. Дядо ми изпадна отново във кома, а аз си взех отпуска за да не се отделям от него. След седмица излезе от комата и започна дългата борба за преодоляване на инфекцията. Към 22-23ти май лекарите казаха, че е прескочил трапа и, че инфекцията отшумява. Отидох в манастирската църква Св. Пророк Илия и благодарих на всички светии, че са спасили дядо ми. На 1 юни в 04.35 през нощта ми се обадиха, че сърцето на дядо ми е спряло. Организмът му е бил прекалено изтощен след всичко това. На погребението му се заклех, че ще се самооздравя до такава степен, че никога да не се налага да прибягвам до услугите на официалната медицина и, че ще се опитвам да помагам и на други в това начинание. Още не съм си изпълнил обещанието. Ако можех да му спестя този ад, който продължи три месеца посредством евтаназията, щях да го направя. Той не заслужаваше тези мъки!!! Вече мина толкова време, а аз продължавам да виждам дядо ми всяка нощ как ме люлее на люлката пред блока, като малък. Това е. Цялата ирония е в това, че именно дядо ми е създал болницата в Бухово. Въпреки, че можех да ги съдя се отказах. Хирурзите в Пирогов бяха казали, че ще свидетелстват в моя полза, но се отказах. Това нямаше да го върне. Твърде е лично. Затова съм за евтаназията.

Надявам се във физически план всичко да е наред. Благодаря за отговора. Ще взема наистина да започна на 15-ти. Който не го приема да си гледа работата. Май ще трябва да си търся и друга среда и приятели. Този сайт може да е добро начало

Здравейте. За първи път пиша в този форум и имам въпроси относно житния режим. Ще се радвам, ако ми отговорите. Какви са физическите му ефекти и ползи и дали има някакви противопоказания? Работя тежка физическа работа по около 13-14 часа на ден и предимно навън дори и през зимата. Често се налага и да стоя на студа без да се движа особено. Въпросът ми, ако спазвам точните препоръки на Учителя относно житния режим, всичко ли ще бъде наред със здравето ми в този период? Работата е там, че работя и с много опасни материали и не мога да си позволя никакво виене на свят или неразположение. Ако е напьлно безопасен този режим и аз съм навит да започна на 15-ти. Между другото Милкана е адски права, че е много трудно да спазваш какъвто и да е режим, когато се обкръжен от хора неразбиращи и отказващи да приемат спокойно чуждото мнение. Имам достатъчно воля да проведа този режим, но знам, че всяка вечер след работа ще ме чака поредният скандал. Повечето ми приятели вече ме мислят за напълно откачил. Няма да се предам, но за какъв оздравителен процес говорим, когато тормозът е постоянен и вместо с едно приятно усещане се будиш с горчилка всяка сутрин.