Алекс88

По-скоро ми прозвуча като , че ли не мога да се справя сама . Може би не говорим винаги на един език с него . Той е прекалено сигурен винаги , че ако не е покрай мен аз няма да се справя в дадена ситуация , което ме кара да се чувствам половин човек .в същото време аз пък искам да променя неговото мислене и да докажа , че аз мога да се спрявам и влагам ежвдневно усилия да свърша моята част от семейните задължения с детето без да търся помощ , но някакси това остава незабелязано от него и искам той да забележи това , може би търся това поради факта , че това е единственото нещо с което се занимавам сега . Понякога се чудя защо е толкова необходимо за мен да оценят това , което правя аз ! Не е егоизъм , не е за лично удовлетворение (или може би е) . Опитвам се да намеря отговора и мисля , че си го обяснявам с това че родителите ми някак не са ме оценили и не съм получила необходимите грижи от тях . Искам да се справя с това минало , защото ми пречи на погледа над моето семейтво , но не мога да намеря правилния начин .

Аз съм страшно чувствителен и раним човек (това отдавам на лошото детство , което имах ) и мъжът ми вунаги ми казва , че драматизирам повече (много плача , когато ми тежи нещо си поплаквам , за да ми олекне) .Казва ми ти си по слаб характер , когато признах , че имам проблем и имам нужда от помощ думите му бяха: Ще се справиш ако аз ти помогна , защото си слаб характер . Аз съм зависима от него финансово , ако реша да отида до магазин дори .Никога не ме е лишавал , когато пожелая нещо да си взема , но някакси винаги успява да ми покаже , че ако не е той няма да си позволя да си купя нещо ( според мен го прави несъзнателно или аз просто си внушавам , че е така ) .От 16 годишна съм свикнала да работя и да си изкарвам доходите сама , сега нямам самочувствие , че съм пълноценен човек , а винаги трябва да искам помоща на някого за каквото и да било .

Здравейте от известно време усещам , че водя някаква вътрешна борба със себе си и това да си призная , че имам някакъв дълбок вътрешен проблем , който рефлектира върху цялостното ми физическо състояние . Аз съм млад човек имам си детенце на близо три години , което автоматично означава , че от този период ъм у дома и се грижа за детето ми . Трудно ми е понеже нямам на кого да поверя дори за час два детето си . Аз съм човек , който обича да е сред хора , а това се случва твърде рядко това затваряне у дома , действа погобно на моето психическо състояние . Дойде моментът в който го признах пред себе си и имам нужда от помощ . От известно време не мога да се почувствам спокойна , получавам сърцебиене , имам проблем с кръвното и усещам постоянно някакво стягане в гърдите , не успявам да заспя нощем , изпитвам страх да заспя , за да не ми се алучи нещо докато спя , ако не за мен се тревожа постоянно за детето . В този момент всичко ескалира и разбрах , че проблемът е в психическото ми състояние . Ще бъда много благодарна ако успея да намеря помощ тук . Благодаря сърдечно надявам се някой да ми помогне да изляза от тази дупка , в която съм попаднала .