Да споделя и аз моя съвсем пресен опит по темата.
На 8 април Цветница се връщах от Ивайловградското залесяване с багажник пълен с малки фиданки. Преди Елхово колата ми внезапно тръгна на зиг-заг, загубих контрол, но за да избягна сблъскването с камиона насреща, изскочих от шосето, колата направи лупинг и се приземи с колелата нагоре. Всичко стана за секунди. Успях да се измъкна от задната врата, освен шока ми нямаше абсолютно нищо по тялото.
Тази сутрин поканихме баячката на селото, от циганската махала (турски цигани) да ми лее куршум. Колоритен и автентичен образ, жена на около 65 години, в шалвари, блуза на ситни цветчета и забрадка, която свали като влезе вътре. Имаше миловидно лице и благ поглед. Хвърли в тенджерката с вода залък хляб, листа от роза и клечка от метла, мърморейки молитви на турски. После пъхна големия черпак с с две-три бучки олово вътре в жарта. Аз се покрих с чаршаф. Не спирайки с молитвите, сипа разтопеното олово в тенджерката с вода, която държеше над главата ми. Разтопеното олово пукаше силно при всяко изливане - три пъти над главата, три пъти над корема и три пъти над краката. Първия път се разтопи във формата на кръст. А на последното леене вече се видях, една фигурка, която се надига от някаква повърхност. Каза ми че съм се разминала със Смъртта, Бог ме е опазил и че живея Нов живот.
Вчера и тази сутрин бях много потисната, но след ритуала почувствувах голямо облекчение и нови сили, като че ли наистина една голяма промяна се беше случила с мене.
Надявам се това споделяне да ви е било интересно и полезно.