Теодора Андреева

Здравейте, В темата отдавна не е писано. Аз съм начинаеща в работата с махало. Измислих си едно упражнение - на три еднакви листчета съм написала "да", "не" и "може би". Обръщам ги с написаното надолу и питам махалото да ми покаже на кое листче пише "да", "не" или "може би". Е, в приблизително половината случаи показва грешно. В началото даже отговаряше с "не", когато го питах иска ли да работим с тези листчета. Мнения?

Приятно захранване на всички и бон апети!

Здравейте, Чудя се дали ще е добре да приложа еднодневен прием на английска сол (30 гр. на 4 пъти) по време на житния режим?

Никой не коментира "Люси" на Люк Бесон? Какво би било, ако използваме 100% от мозъка си? Гледай Трейлър Сценарист: Люк Бесон Режисьор: Люк Бесон В ролите: Скарлет Йохансон, Аналей Типтън, Фредерик Чау, Мин-Сик Чои, Морган Фрийман, Амр Уакед, Клеър Тран, Пол Чан Продуцент: Кристоф Ламбер, Люк Бесон

Още по темата https://youtu.be/3a-JBAzlp8Q

Някой знае ли дали има медицински център или клиника за алтернативна медицина във Варна? Освен тази на Др Емилова? Но с истински лекари, а не някакви самозванци.

Има и още по-голямо малоумие - това да си мислиш, че знаеш всичко и по-добре от другите. Не знам кой смята науката за по-висша от чувствата, просто отговарям на зададения въпрос с информация. А пък човек може да вярва или да не вярва.

Има цяла наука за взаимодействието на съзнанието и материята - ноетика. А ако сте любител на филми, показващи части от пъзела, гледайте "Люси" на Люк Бесон.

Здравейте, Не е много оживено в темата в сравнение с други години. Днес завършвам житния режим, който започнах вминалия понеделник. Тази сутрин видях кръвоизлив в едното ми око. Това е вторият житен режим който правя, първият беше преди няколко години. В сравнение с първия вторият мина лесно, с повече спокойствие, самовладеене и самодисциплина, която смятам да продължа да поддържам и за в бъдеще в храненето и не само. Защото трябва да си призная, обичам да приготвям и да похапвам вкуснотийки и това се отразява на теглото ми. Освен това постигнах вътрешно спокойствие, равновесие и самоконтрол. В същото време особено в началото имаше неприятни мисли, чувства и спомени. Нямах обаче много време за вглъбяване, размисъл и медитация. Мисля. че най-важното, което постигнах е контрол и дисциплина на храненето.

Самоцитирам се и прецизирам - търся добро място във Варна, където да има парна баня/сауна и където се прави лечебен масаж, но без СПА глезотии.

Здравейте, Търся човек, евентуално млад пенсионер, любител на природата, който желае да живее за постоянно или за известно време на село (Варненско) в моята къща без наем, а срещу стопанисване и опазване в мое отсъствие. Има хубава градина с овошки, цветя и билки, едно куче и три бели котета, интернет, отопление на дърва. Наблизо има гора, а на 20 км - море.

Може, разбира се. Аз писах "евентуално" като пример, защото пенсионерът има доход, макар и малък, и няма нужда да работи в града.

Здравейте, Търся човек, евентуално млад пенсионер, любител на природата, който желае да живее за постоянно или за известно време на село (Варненско) в моята къща без наем, а срещу стопанисване и опазване в мое отсъствие. Има хубава градина с овошки, цветя и билки, едно куче и три бели котета, интернет, отопление на дърва. Наблизо има гора, а на 20 км - море.

Ами просто идват А-а, благодаря, чудесно, много се радвам, че ще дойда. Мадарският конник и особено Пещерата са ми любими места. Като се прибавят близки по душевност хора и интересна програма, става истински празник.

Здравейте, А как стои въпросът с приходящите, които живеят наблизо и които няма да нощуват на място? Трябва ли да се записват и те и трябва ли нещо да се плаща?

Забравих да отговоря, че лекарите й препоръчали десензибилизация, но тя не прие.

Благодаря на всички за мненията. "Детето" е на 23 години. :-) Потърсих също така в Гугъл и ми излязоха две статии на тема увеличението на алергиите към плодове в последните няколко години. Освен психологическите причини мисля си също така и за използваната химия в селското стопанство. Когато живеехме още заедно с дъщеря ми, при всяка раздяла от повече от една седмица (пътуване, ваканция) тя моментално хващаше хрема. Иначе почти не е боледувала в първите си 18 години. Откакто заживяхме в повечето време разделени, тя разви нещо като хипохондрия, за най-малкото нещо ходеше на лекар, ровеше в Интернет и ми разправяше едва ли не със самочувствието на патила и препатила за разни съществуващи и въображаеми болежки, все едно сме в пенсионерски клуб. Мисля, че се опитваше да ме впечатли, да ме накара да се страхувам за нея и да се върна да заживеем отново заедно. Сега вече свикна със самостоятелния живот и по-малко мисли за болести и лекари.

Здравейте, Чували ли сте за алергия към плодове и по-специално само към такива, които растат на дървета като сливи, ябълки, круши, праскови, кайсии и др. подобни? Дъщеря ми изглежда да е развила такава алергия, и изследванията потвърждават. С други плодове като грозде, ягоди, малини, също към екзотичните плодове като банани, ананас, портокали, мандарини няма проблем.Започна откакто не живеем заедно. Получава червени петна по кожата и сърбеж по устните, а веднъж заради една праскова започна да й се подува гърлото и трябваше да отиде при лекар по спешност. Какви може да са причините и с какви средства може да се излекува? Досадно е все пак да не може да яде плодове. Забравих да добавя, че ако плодът е термично обработен, няма проблем - например компот или печена ябълка.

На мене ми влияят много добре, много ме зареждат с енергия и добро настроение. Когато има магнитна буря, съм като фурия и свършвам един куп неща.

Донка, имаме Фейсбук страница, където има публикации и снимки https://www.facebook.com/dabrava Ние сме три жени на златна възраст, които се запознахме в тази тема и във форума Жив дом миналата година. През пролетта започнахме да се срещаме във Варна, започнахме да оглеждаме земи в близките села. Избрахме едно чудесно място южно от с. Солник. Започнахме да ходим там на палатки всеки уикенд, докато издирвахме имоти и собственици. За един месец приключихме с покупките и започнахме работа. Първо сондирахме за вода, изкопахме езера, оградихме парцелите заради селските стада и засадихме много дръвчета. през есента изорахме, защото там земята не беше обработвана дълги години и като за първи и единствен път ни посъветваха да изорем, за да улесним растежа на култури и дръвчета. Беше къртовски труд в лятната жега, особено правенето на езерата. Висяхме до багера под слънцето през целия ден, за да го направляваме да прави нещо, което ние правехме за първи път и имахме информация само от книги, интернет и съмишленици, минали по тоя път. Често си имахме работа с недобросъвестни работници, които си вършеха работата през пръсти. Вечер бяхме уморени, но доволни. Аз тази година не направих много, освен да ожъна шпелтата, която бях засяла. Сега затворих кръга на хляба - собствена земя, собствена шпелта, саморъчно мелене с ръчна мелница, саморъчно направен хляб със саморъчно направен квас. Беше голяма суша и някои дръвчета не оцеляха, а езерата се пресушиха. Но не и водата в сондата на моя парцел. Татяна направи най-много - повдигнати лехи на принципа на пермакултурата, зася много зеленчуци, плодове и дръвчета, построи си една глинено-дървена къщичка , а покрива насипа с пръст, за да поникне трева отгоре. Принципът на собственоръчния труд не е възможно засега да го спазваме и доста често прибягваме до платена работна ръка и до машини (до машини всъщност все по-малко) защото нямаме партньори в живота, които да ни помагат и да споделят нашите идеи. Това специално на мене доста ми тежи. Сигурна съм, че ако имаме верни и безкористни другари до себе си, щеше да по-лесно и по-приятно. Другият проблем е, че арендаторът внезапно се активира и в нашия район и оре и третира с химия всяка педя земя в близост до нашите парцели. Сега си давам сметка, че може би е трябвало да си купим земя в по-забутано място. За сметка на това пък в съседното село има детска градина (с 5 деца) и защитено училище. Защитено в смисъл, че колкото и малко да са учениците, няма риск да го затворят. Но каквото, такова. Надявам се всичко да си дойде на мястото с времето. Третият член на нашата малка общност Светлана накупи доста земя, повече, отколкото трябва за едно родово имение. Тя е фен преди всичко на Зеп Холцер и се надява да създаде една самодостатъчна самообновяваща се био система на нейния терен. Такава е всъщност и нашата цел. След 10-ина 15 години, ако междувременно не сме скокнали в следващото измерение, ще заприлича на нещо. :-)

Анастасия не е секта, а няколко книги, които се ползват с голям успех из целия свят. Има хора, на които им харесват тези идеи и започват да ги осъществяват. Не става дума за бягство, а за личен избор. В края на краищата всеки има прави да живее както му харесва, нали така? И при положение, че не нарушава нито Божиите, нито човешките закони, няма никакъв проблем. Относно мизерията - въпрос на гледна точка. Всеки сам избира приоритетите си, без да ги налага на другите. Един харесва последен модел кола и готов да си съсипе здравето и често и душата, за да я има, друг предпочита чистия въздух и чистата храна. Някои пък избират да живеят в отшелничество, други - да не се хранят. Въпрос на личен избор. За мене истинската мизерия е тази в градовете, тази в душите на хората също. Човек, който не зависи от парите и от системата, който живее в самодостатъчност, сред природата, яде здравословна храна и води здравословен начин на живот не е в мизерия. А предаванията по БТВ бяха една грозна медиййна кампания, пълна с лъжи и клевети срещу един прекрасен човек и учител и фондация Мечта в Благоевград. Предаванията бяха едни тендециозни пъзели, представящи доста изкривено идеите на Анастасия. Етикети като "секта", "култ", "опасно" бяха лепени без никаква обосновка, съвсем произволно. Не можете да си представите каква вълна на защита и признание към този учител и фондация Мечта се отприщи вследствие на клеветническата кампания на БТВ. Но това медиите не го отразиха. Петицията е събрала вече над 700 подписа в негова защита. Горко на уважаемите зрители, за които телевизията е висша инстанция и критерий. В интерес на истината има десетки много позитивни предавания за хора, които напускат системата и града и отиват да живеят сред природата, пример за безпристрастна, обективна и позитивна журналистика. Любомира Бенатова съвсем не пример за такава. Аз съм благодарна на тази тема, защото миналата година тук намерих съмишленици, готови да действат. И направихме изключително много от май 2011 до днес. Осъществяваме мечтата си, така ни харесва, това ни прави щастливи.

Гледах го, беше много интересно. Крайно време беше да се появи такова предаване.

Да-да-да-да-да-а ...

Да, обикновено надничам в astro.com, но ми се иска да посетя някой добър и утвърден астролог във Варна, защото личният контакт е важен, така казват, а не някакви компютърни тълкувания на някаква астро-програма. Болднатият текст е именно начинът, по който и аз усещам нещата. Този укенд например успях да остана съвсем сама в къщи и силите ми се възвръщат. Това открай време ми е единственият източник на енергия - когато съм съвсем сама и без задължения. Благодаря на всички, които се отзоваха, безценни сте!

Може и така да се нарече, но това е следствието, а аз търся причината. Май процесите се ускоряват. Като че ли тия събития ми казват, че някъде съм кривнала от пътя и че трябва да съм будна, нащрек и да не си разсейвам вниманието с незначителни и материални неща.