Anantara

Родителите ми донякъде ги разбирам - те са от старото поколение и е срамно да се спука балонът. Колкото до синът ми - не казва да се върнем, а държи да си помисля хубаво през тази една седмица и да не прибързавам с решението. Иначе е готов да дойде с мен и да се върнем да живеем пак в старият ми апартамент. "Тези хора са ни нужни, не за друго, а за да провокират слабостите ни, с които ние трябва да се справим и да станем по- силни. Когато си свършат работата, т.е. докарали са ни до предела, в който ние извършваме личностната си промяна те изчезват от живота ни, не просто като хора, материя, а като отношение и поведение. Често човекът носител на провокацията изчезва, но ние неизбежно се свързваме със същия модел, пък бил той и малко изменен. " Точно това ме тревожи най-много.. А истината е, че след предната тежка раздяла и дълъг травматичен период, буквално се преродих. Успях да изплувам и да си стъпя на краката, както и истински да заобичам себе си. Не беше никак лесно и много болезнено, но след няколко месеца имах чувтсвото, че най-накрая дишам свободно и бях напълно щастлива със себе си и това, което съм. Както и пълна с благодарност и тн. Изпитвах радост и благоденствие, мир и хармония, и много, много любов към себе си. Грижех се за себе си много всеотдайно. И точно тогава Го срещнах. И бяха няколко прекрасни месеца на пълна хармония, любов и безусловно приемане и уважение един към друг. Умът ми не го побира как се стигна до тук.

Благодаря Диана.. Странно и абсурдно ми се вижда да ме е заблудил толкова успешно в началото. Имам предвид, че наистина общувахме на едно високо и доста осъзнато ниво. Имахме много общи преживявания (разводи, инсулти, борба за оцеляване и тн) и наистина говорехме на "един език" и без много думи. А в последните месеци изобщо не се разбирахме - каквото и да кажа, го обяснявам по 10 пъти (не е от БГ), за да съм сигурна че го е разбрал.. Сега сме разделени за една седмица. На мен ми трябва време за да се организирам и взема ясно решение - да се изнесем с детето или.. Всички го защитават - родителите ми, дори синът ми. Искат да му дада още един последен шанс. Съчувстват му, защото той видимо доста страда. А мен ме засипва с извинителни съобщения и детайлно уведомление за всяко свое действие - как чете и осъзнава, че трябва да се промени, как ще се бори за любовта ни и със себе си и че ще успее и тн. Объркана съм. Нали ние привличаме хората, от които имаме нужда в живота си? Защо пак с насилие ми се случва? Предната ми дългогодишна връзка приключи заради същата причина - с редовно психическо насилие при алкохолни делириуми от бившият ми. Но тук съм сигурна, че не алкохолът е причината. Наистина не знам какво да мисля. За себе си. Не само за него.

Здравейте, и аз търся отговор на въпроса - може ли да се промени насилника? Историята е кратка, но бурна. Бързо се оженихме, след няколко невероятни месеца и усещане за сродна душа. Еднакви разбирания, мисли, представи и усещания. Мил, нежен, позитивен, разбиращ, помагащ, подкрепящ ме и тн. Да уточня - аз съм на 42, той на 57 -и двамата със собственост бизнес и финансово независими. След сватбата започна рязко да се променя. Изведнъж ревности, вечни критики, опит за постоянен контрол и тн. Твърдеше, че аз съм виновна - защото разбрал, че съм му изневерявала. Което не е вярно. Преди него имах повече от година самотен период и съм се срещала с мъже, но без никакво желание за обвързване. Един от тях се свързал с него и се опитал да го изнудва за пари. Няма мои снимки, нито вярност в думите му. Опит за манипулация. Казах му, че не е вярно, говорихме много и тн. Каза, че ми вярва и малко по-късно се оженихме. И след това започна кошмарът. Постоянни разпитвания и търсене на доказателства, че съм изневерила, че по принцип съм лоша и с нисък морал. Разполага с възможности и ми беше хакнал тел, компютър и тн. Постоянно се вадеха от контекста цитати от думи или съобщение от минали времена, дори снимки от моя телефон от преди да го срещна.. Тежки скандали ако искам да изляза и да се видя само с приятелките, ако искам да отида на спорт и тн. Ужасно беше. И все пак не винаги. Редуваха се периоди на Псих тормоз к такива с огромно разкаяние, извинения и много старание от негова страна. Дори тръгнахме на психолог, имаше напредък и тн. Кризите станаха по-редки, но проблемите със спорта, излизането си останаха. Оказа се, че всичко, което харесваше в мен когато се запознахме-било лъжа. И сега не харесва, не одобрява и иска да променя. Отказах и всеки път търпеливо обяснявах, че съм такава и не правя нищо лошо. Лятото дори имаше спокойни и приятни моменти. Но есента започна пак тормоза с пълна сила. Оказа се и със сериозни финансови проблеми. Пак проявих съчувствие и разбиране, успокоявах го че това е временно и няма драми по въпроса. Моят бизнес вървеше добре и бихме могли да живеем и от него. Имам чувството, че това дори го озлоби. Работих много и често бях уморена, а заради скандалите и без желание за интимност. Карахме се много и редувахме в някаква цикличност хубавите и лошите дни. Все едно съм омъжена за двама тотално различни хора. След НГ вербалното насилие стана много агресивно, на няколко пъти се спираше на млм от мен, чупеха се вещи, удряха се стени и тн. Казах му, че не съм щастлива така и че ще го напусна. Започна да хленчи и се съгласи отново да тръгнем на терапевт. Тръгнахме пак, временно се успокои, кротна, върна пак доброто си лице. Преди 3 дни пак де скарахме, защото ме събуди агресивно по сред нощ, след като прочел мой коментар някъде във ФБ. На следващият ден отидохме заедно със синът ми (15 г) на гости на моята най-добра приятелка и всички изкарахме чудесна вечер. Той обаче пи много и като де прибрахме агресира страшно как съм го пренебрегвала, не съм му обръщала внимание вечерта и тн. Удари ме, заплаши че ще ме изхвърли, влачи ме за косите и ме избута с ритници отвън пред вратата. После пак ме издърпа обратно. Казах му, че приключваме и че ще го напусна, пак ме удари. Влезе събуденият ми син и се сбиха двамата. Едвам се отскубнахме и избягахме навън, хванахме такси и отидохме при родителите ми. Цяла нощ и ден сълзливи извинителни и отчаяни съобщения. Съгласих се на разговор, но в присъствието на баща ми. Дойде доста смазан, разкайващ се и тн. Казах, че няма да се прибира и че искам да бъде далеч от мен и да не комуникираме изобщо. Каза, че е невъзможно, обичал ме, пристрастен е към мен и тн. Останах твърда. Съгласи се да отиде на хотел поне за 1 седмица и да ми даде време да се успокоя и обмисля добре как да постъпя. Прибрахме де с детето и не спирам да мисля. Има ли шанс да се осъзнае и премине пак към добрият си образ или..? Благодаря на всички предварително.

Бихте ли ми дали линк или насоки къде да прочета повече за това? Ако това е характер, означава че всичко, което знам за него (и миналото му) ще е лъжа.

Т. е - това е болест и не се лекува, контролира и тн.?

Здравейте, и аз търся отговор на въпроса - може ли да се промени насилника? Историята е кратка, но бурна. Бързо се оженихме, след няколко невероятни месеца и усещане за сродна душа. Еднакви разбирания, мисли, представи и усещания. Мил, нежен, позитивен, разбиращ, помагащ, подкрепящ ме и тн. Да уточня - аз съм на 42, той на 57 -и двамата със собственост бизнес и финансово независими. След сватбата започна рязко да се променя. Изведнъж ревности, вечни критики, опит за постоянен контрол и тн. Твърдеше, че аз съм виновна - защото разбрал, че съм му изневерявала. Което не е вярно. Преди него имах повече от година самотен период и съм се срещала с мъже, но без никакво желание за обвързване. Един от тях се свързал с него и се опитал да го изнудва за пари. Няма мои снимки, нито вярност в думите му. Опит за манипулация. Казах му, че не е вярно, говорихме много и тн. Каза, че ми вярва и малко по-късно се оженихме. И след това започна кошмарът. Постоянни разпитвания и търсене на доказателства, че съм изневерила, че по принцип съм лоша и с нисък морал. Разполага с възможности и ми беше хакнал тел, компютър и тн. Постоянно се вадеха от контекста цитати от думи или съобщение от минали времена, дори снимки от моя телефон от преди да го срещна.. Тежки скандали ако искам да изляза и да се видя само с приятелките, ако искам да отида на спорт и тн. Ужасно беше. И все пак не винаги. Редуваха се периоди на Псих тормоз к такива с огромно разкаяние, извинения и много старание от негова страна. Дори тръгнахме на психолог, имаше напредък и тн. Кризите станаха по-редки, но проблемите със спорта, излизането си останаха. Оказа се, че всичко, което харесваше в мен когато се запознахме-било лъжа. И сега не харесва, не одобрява и иска да променя. Отказах и всеки път търпеливо обяснявах, че съм такава и не правя нищо лошо. Лятото дори имаше спокойни и приятни моменти. Но есента започна пак тормоза с пълна сила. Оказа се и със сериозни финансови проблеми. Пак проявих съчувствие и разбиране, успокоявах го че това е временно и няма драми по въпроса. Моят бизнес вървеше добре и бихме могли да живеем и от него. Имам чувството, че това дори го озлоби. Работих много и често бях уморена, а заради скандалите и без желание за интимност. Карахме се много и редувахме в някаква цикличност хубавите и лошите дни. Все едно съм омъжена за двама тотално различни хора. След НГ вербалното насилие стана много агресивно, на няколко пъти се спираше на млм от мен, чупеха се вещи, удряха се стени и тн. Казах му, че не съм щастлива така и че ще го напусна. Започна да хленчи и се съгласи отново да тръгнем на терапевт. Тръгнахме пак, временно се успокои, кротна, върна пак доброто си лице. Преди 3 дни пак де скарахме, защото ме събуди агресивно по сред нощ, след като прочел мой коментар някъде във ФБ. На следващият ден отидохме заедно със синът ми (15 г) на гости на моята най-добра приятелка и всички изкарахме чудесна вечер. Той обаче пи много и като де прибрахме агресира страшно как съм го пренебрегвала, не съм му обръщала внимание вечерта и тн. Удари ме, заплаши че ще ме изхвърли, влачи ме за косите и ме избута с ритници отвън пред вратата. После пак ме издърпа обратно. Казах му, че приключваме и че ще го напусна, пак ме удари. Влезе събуденият ми син и се сбиха двамата. Едвам се отскубнахме и избягахме навън, хванахме такси и отидохме при родителите ми. Цяла нощ и ден сълзливи извинителни и отчаяни съобщения. Съгласих се на разговор, но в присъствието на баща ми. Дойде доста смазан, разкайващ се и тн. Казах, че няма да се прибира и че искам да бъде далеч от мен и да не комуникираме изобщо. Каза, че е невъзможно, обичал ме, пристрастен е към мен и тн. Останах твърда. Съгласи се да отиде на хотел поне за 1 седмица и да ми даде време да се успокоя и обмисля добре как да постъпя. Прибрахме де с детето и не спирам да мисля. Има ли шанс да се осъзнае и премине пак към добрият си образ или..? Благодаря на всички предварително.