Зравейте. Казвам се Александър.
Моят история е дълга. За това ще се опитам да я скъса максимално.
Но първо извине те ме за правописа пиша през телефона.
Историята ми започва преди 14г. Тогава бях на 22г . Срещнах едно момиче и всичко стана толкова бързо че дори неразбрах как ми се случва. За два дена . Никога няма да забравя тази първа целувка, все едно влак ме удари през гърдите. Много се обичах ме. След около 2-3 месеца аз разбрах че тя е наркозависима ( хероин ) след дълги разговори ня реши да спре . И да отиде във програмата на метадон. Всичко мина добре влезе съм програмата , и аз малко или много се успокоих. Родини се първото дете малко след това. Детето е живо и здраво. От тогава почнаха леки промени във мен, но нищо сериозно . Минаха още 5 г и ни се роди второ ангелче. Тогава започнаха проблемите. Имахме толкова тежки мигове , че незнам как не се разделихме. Въпреки всичките ни проблеми тя абсолютно винаги заставаше до мен, и ми казваше спокойно мило всичко ще се нареди. Опитвах се за жонглирам със всичките ни проблеми, и със това да почва да намалява метадона. Но ми беше много трудно. Аз се изнервих със времето, и почнаха караници те. Постоянно а обиждах постояно я наранявах ( не физически ) въпреки това тя пак ми казва ше спокойно мило всичко ще се нареди. Със сигурност знам че аз съм бил мажът на живота и а и ня жената на моя. И така до преди 9-10 месеца, когато аз осъзнах какво съм правил . Реших че трябва да се променя, но може би вече е било късно. Заминах за Англия да работя, защото това ще ни даде добър старт за напред. Всичко беше наред до първите 3-4 седмици. После тя започна да ме търси по малко, да се чуваме по рядко итн. Аз започнах да се съмнявам, беше ми много тежко да несъм до тях , и това че не чувах жена си. Един ден аз реших да блъфирам , и козах че се разделя ме . Тя почна да ми праща нейни снимки снимки на децата , и пак ми казваше мило спокойно всичко ще се нареди. Да това много ме успокоява ше. Но нещо много ме ядеше отвътре, и два месеца след това аз се прибрах. Чуството не ме е лъгало тя си имаше друг. Боже колко нерви и болка до преди 4 дни . Аз и обещавах че ще се променя, ще спра да я обиждам и наранявам, ще почна да я излушвам итн. Но тя ми казваше ти няма да се пломениш. Бешея страх така си мисля . Сега и за нейниат обожател. Той също е наркоман, и е от програмата. За него знам със сигурност че през последните 20г няма 1 минута трудов час. Всички го одбягва ли бил е сам защото не е човек. Много използвал хората само да си набави дневната доза. Не ме питайте от къде знам тези неща. Моята мила има една много добра приятелка, която аз винаги съм гонил защото и тя е наркоман. Но след случилото се ние се обединихме. Моята мила преди две седмици е споделила пред нея, че тамън се отърсила от този човек, когато той изпратил смс, че братмо е починал . Милата ми и е казала че ще се въздаржи, и няма да му звъни. И така до преди 4 дена когато излезе и не се прибра повече. Децата останаха при мен, но след два дена аз и ги дадох. Тя така искаше не исках да я наранявам повече. Винаги съм я обичал безкрайно много, но не и го показвах. Знам че не е за вярване, но откакто съм нея 14г не съм поглеждал на страни , не съм изневрявал никога. Найстина много се надявам поне мъничка искрица надежда да ми дадете , че тя ще се върне.
