problem

Здравейте! За първи път попадам на безплатна консултация със специалист.. Според мен самата имам страхотен проблем и то с любовта.. Преди 3г. се запознах с едно момче, тогава бях на 16г. , а той на 19г. Срещахме се известно време, влюбихме сме. Всичко бе хубаво. Но дойде ден, в който трябваше да замине за чужбина .. Не ни беше лесно, но пък го преодоляхме, като за начало. След това той не беше се прибрал 7/8м. Обтегнаха ни се отношенията. Започнах ме да се караме, да се ревнуваме и т.н. На мен започнаха да ми липсват много неща. От които се молех да ги получа от него, но уви. Но на фронта се появи момче, което бе от моя клас и компания. Та на един рожден ден бяхме пийнали и го целунах.. Беше ме страх да си призная на гаджето ми, събирах смелост цели 3м. След това той се прибра от чужбина и прекарах ме хубаво, но точно на предпоследния ден преди да си тръгне той разбра от негов братовчед, на което въпросното момче бе разказало, но с лъжи. Скарах ме се, започна да ме обижда, аз му обяснявах, че не са така нещата, но той не ми повярва. Замина и вече от там започна да пише на други момичета да ме наранява .. В продължение на 1год. ме тормозеше психически. Бях влязла в болница заради припадъци, но и в болницата се повтаряше същото психически тормоз. Аз търпях, защото го обичам и не исках да го загубя. Той не спираше да ме тормози за това обиждаше ме, ругаеше ме. Аз преглъщах всичко. След това заминах при него за 1м. и нещата се оправиха. Трябваше да се върна защото учех. След това на абитуриентската ми той ми предложи аз приех всичко беше хубаво. Дори на изпращането от училище той ме е следил дали ще направя нещо, но се е уверил и видял, че отбягвам момчето. Бях се доказала, че няма да се повтори тази грешка. Той замина отново минаха се 3 месеца и се скарахме защото се беше усъмнил че имам друг защото така му бяха казали. Аз пак му доказах, че няма такова нещо, но не повярва. Аз се разделих с него защото беше ми писнало да се обяснявам и доказвам, а той да не ми вярва. Той ме търсеше аз не отговарях. Та минаха се 3м. и аз му следях профила гледах, че е с ново момиче. Аз бях с друг. Но нищо повече. Един ден той взе, че ми писа и от там започнахме да пишем аз бях успяла да го забравя, но той се появи. Разбрахме се да сме заедно и да забравим за всичко. Веднага заминах да живея при него..Всичко бе добре. Седях 2м. И за празниците си тръгнахме за България. И тук бе добре, но отношението към него ми бе различно. Бях много егоистична, променена заради болката и мъките който беше ми причинил. Обичам го, но държанието ми бе променено. Та се държах много гадно заяждах се, постоянно му правех забележки... А в същото време на мене ми бе много тежко за родителите ми. Едва издържах тези 2м. без да ги виждам, когато бях в чужбина. Така станаха нещата, че аз трябваше да си остана в България,за да ходя по доктори,а той сам да замине. Но ето,че все още съм тук нито съм ходила по доктори, нито държанието ми се е променило. Той ме предупреждаваше, че ще стане по-зле, но аз не му обръщах внимание.А пък той в същото време всяка вечер се заяждаше и намираше за нещо да се караме. Получих подарък от мой роднина в Италия да му гостувам, гаджето ми се разсърди и то с право. След това той излезна там с приятели, аз не му се разсърдих, но на другия ден нямах възможност да му пиша и той започна да се кара с мене. Да говори, че не са ми били приятни родителите му, че не съм се интересувала от него и тем подобни неща. Преди 2дни той се раздели с мен преживявам го наистина много трудно, писах му, молих се, обещавах му. Но той ми каза, че щял да се събере с некакво момиче, което му обещало, че няма да допусне грешките ми. Аз се съсипах още повече казах му, че ще се поправя и че ще му докажа че няма да се повтори тази грешка това ми е последния път. И след като иска доказателство ще трябва да бъде с мен отново за да види промяната в мен. Той започна да ме върти, че му требвало време да помисли, а през това време аз да му обяснявам какво точно ще променя и как и защо. И ако го обичам ще чакам.. Използва моите думи, когато аз му ги казвах когато бях много наранена и подценена.. .. Съжалявам, че е дълга историята ми. Може и да е объркваща, но аз самата съм объркана и не знам как да постъпя.. Едно, че съм много привързана към родителите ми и не мога без тях, друго че обичам момчето, което постоянно ме наранява и тормози психически и само като спомене или си помисля, да е с някоя друга се побърквам.. Не знам какво да направя, ако не сме заедно как да го преодолея и да не мисля за него и за това, че е с друга. Искам да съм с него, макар и да знам че няма да се промени в това да ми напомня грешките ми и да ме тормози психически. Все едно той е безгрешен. Какво да правя? Как да постъпя? Как да го забравя и да не мисля за него? Помогнете ми, моля..!?