emanuela

Отвори линка, който ти изпратих и започни да четеш книгата. Ако и това е твърде сложно, наистина не знам, какво да се предложи. Там има методи за справяне.

,,,,тия 1 2 дни се опитах да се държа по човешки с нашите.,,
Един - два дни е нищо.Погледни този линк 
 

,,обърнат гняв,,--???

За себе си ли питаш или за друг?

Извинявай, пропуснал съм да видя отговора ти!
Въпроса ми е много важен, защото първата стъпка, да осъзнае6, че има проблем е на лице.Мислих,че може да питаш и за друг човек.
Погледнах, темата ти е от 2016 година.Според мен, редно е първо да напи6е6 във форума какво от препоръчаните неща, правиш системно.Така, ще разберем какво работи и какво не при теб.
Направи го, тук.

Защо не се свърже6 с Василена? 

Права си, ако не спре6, ще станат няколко десетилетия.

" Ако ти се налага да бързаш за някъде знай, че мислите и действията ти са базирани на страх - страха, че ще закъснееш - и ти си задействал случването на лоши за теб неща в близкото бъдеще. Ако продължиш да търчиш все така панически, ти ще привличаш неприятностите една след друга - като препятствия по пътя ти. В допълнение законът за привличането ще „доставя" още и още бъдещи обстоятелства, които ще те карат неистово да бързаш и да си под напрежение. Трябва да спреш и да излезеш от тази честота. Дай си малко време и промени настройката си, ако не искаш да привлечеш към себе си нови неприятности. " - "Тайната" .
Животът е приключение, всички трудности водят до израстване, с което ще се гордееш, че си постигнала. Търпението е част от урока.

Има разлика.Психиатъра е лекар, към него се обръщаме, когато има психично заболяване / най-често  шизофения или БАР, както и някои други заболявания/и е нужно медикаментозно лечение. Психотерапевта, работи основно извън тези тежки  диагнози, главно с тревожните разстройства и не използва медикаменти, освен като помощно средства  и то, за кратък срок.

,,В кой психологичен термин попадам, че аз се самодиагнистицирах с доста?,,
Не знам в кой психологичен терми попадаш, не съм психолог.Но като психиатър, мога да кажа,че си напълно здрава.

Нямаш търпение, всички като теб нямат търпение. Търпението е част от самодисциплината.Тя се възпитава до към третата година.Част от психотерапевтичната работа ще трябва да включва и това, да те научи на самодисциплина.Мога да ти кажа,че психотерапевтичната работа с теб ще е много приятна за колегата, толкова много неща ще промените, че направо би могло да се снима за предаването ,,Пълна промяна,,.Жалко , че срока е по- голям от този на предаването.

Виж, права си.Живота ти е ....скапан.За успокоение, огромен процент от хората живеят един безсмислен живот, без дори да подозират,че има и друг, хубав, щастлив, пълноценен начин да преминат през света.
Ти, поне подозираш, че съществува и вторият вариант/надявам се, де/.
Сама няма как да се докопаш до него. Потърси добър колега, започнете системно работа и след 2-3 години ще си в другата лига.

Този пост съм го чел поне 20 пъти.Ако го прочете6, ще видиш, че в отговорите мен ме няма.Няма ме защото, самият аз не вярвах,че нещо в ситуацията може да се промени.
Момичето ме опроверга и стана пример, който често давам на хора в нейното положение. Това е....топката е в твоите ръце.

Здравей Емануела, прочетох те много внимателно, защото историята ти е много сходна поне с две истории на жени с които работех - осиновени, след това превърнати в изповедници, вменена им вина и страх и на финал един объркан живот. Иронията е, че много повече са хората, с които се случва същото, дори и по - кофти развитие, а даже не са осиновени, съвсем редовно появили са се. Затова, махаме този елемент от пъзела. Както все по- често с болка ми се налага да констатирам - често родителите не са най- доброто нещо което ни се случва /готова съм за съпротива/
Проблемът - израстваш в среда, която НЕ е подкрепяща. Тя е обгрижваща, създаваща илюзия за сигурност и даваща чувството за принадлежност, но най- важното го няма. Съответно твоите качества и способности остават неразбрани за теб. Като всички тийнове, започваш да градиш самооценката си навън в социалната среда, която до колкото чувам не ти върши особено добра работа. Откриваш начин за потискане на гнева и неувереността - амфетите, но те са твърде кратък вариант. Да се сближаваш с родителите си преди да си подредила гнева към тях, към себе си и към света до нищо няма да доведе. Гневът или тъгата, обаче, е много важно да се уточни, защото доста често тези две емоции са преплетени една в друга или компенсиращи се. Когато стане ясно, тогава се прави освобождаването. Гневът е деструктивна емоция, тя е важно да бъде изнесена по възможно най- добрия начин, за да не нарани никого.
Връщането към общуването с родителите се прави през предварително подготвена конфронтация. Има отработване на ситуацията, ролево проиграване и реална среща. Но всичко това след като си подредила в себе си емоциите, освободила си се от ненужното и си приела до колкото можеш онова, което не можеш да промениш. Всъщност в това се състои терапевтичната работа с теб.
Препоръчвам ти книгата https://chitanka.info/book/4975-otrovnite-roditeli  
В нея има много случаи като твоя, с механизми за освобождаване от емоцията и подготовка за конфронтация. Най - малкото ще видиш, че никак не си сама в тези преживявания.
Успех, момиче!

Споко, нормално е по пътя към съзряването да се погневиш, да изкараш автоагресията навън в защитена среда - чак тогава идва прошката и към тях и към себе си. Никой тук не те вини - показваме посоката. Чудесно е, че ходиш на психотерапевт! За наркотиците - да, нужно е да останеш на чисто, за да се случва въпросното преобразуване. Не е лесно, но малко по малко става все по-лесно и смислено! Другият "вариант" - когато употребяваш дрогата, за малко уж е о'к, но с времето става все по-гадно. Затова, нужно е да останеш свободна от тях. Да не помислиш, че те виня или назидавам - нищо такова. Без да съм осиновен, имам всички травми, които имаш и ти и също съм склонен към зависимости... От опит ти казвам, че преработката на всички тези страхове е напълно възможна! Колегата ще насочва стъпките ти по пътя. Искрени пожелания за успех от мен!
п.п: Колегата по-горе е писал за способността за оттегляне, за отстранено наблюдение на собствените мисли, емоции, спомени, усещания. Тази способност се изгражда не толкова с интелектуализация, а с медитативно/ майндфул присъствие на зрителя, на Теб самата като потенциал. 

Хубава изповед. Млада жена с много късмет - да бъдеш осиновена, обичана, да ти бъде дадено всичко... Дотук супер. Е, да, мама и тати не са съвършени, имат си своите си бъгове. Естествено, кой ли ги няма?! Обаче истински те обичат. Обичат те, въпреки, че въпреки всичките им усилия да дадат най-доброто, на което са способни, получават, както казваш, много л. Да, въпреки осиновяването, си носиш психиката на отхвърлена и изоставена жертва - сираче. Лесно е да проектираш страховете си от неразбрано отхвърляне, безлюбно изоставяне и унижена жертва на родителите - уникално лесно е. Да, мама си има нейните си тревоги, да "бърсала" ги е в теб, но и е давала най-доброто, което е можела, при това с искрена обич. Наистина е лесно хистерично да изнасяш отговорността за живота си навън и да намираш виновни... Лесно е за малко, но в стратегически план това изнасяне на отговорността само поддържа травмите ти. Всеки човек ги има - ти имаш своите си. Просто е нужно да бъдат ясно виждани, осъузнавани и преработвани с малки стъпки. Не само с говорене до безкрай, но и с работа през тялото, транс, лична и групова психотерапия... Никой не може да свърши тази работа освен теб. Когато обаче съзнаваш, че ти е важна, се намира и ресурс и мотивация за вършенето ѝ. 
Засега пречупваш възприятието за себе си през ниската си самооценка - знаеш го. А в нея присъстват вярвания за отхвърляне, необичано изоставяне, нараняване, унижение, неспособност. Нужна е систематична работа по тези вярвания - само тогава тези дълбоки характерови гравирания в теб могат да бъдат преработени до позитивните им потенциали. Когато се поработи по травмата от отхвърляне, постепенно тя се преобразува в една дълбока житейска мъдрост, в способност за поемане на трудностите и виждане на света от една по-висока панорама. Травмата от изоставяне се преобразува до емпатийно присъствие в теб и живота ти на любов - любов, идваща отвътре щедро и лееща се в света наоколо ти относително автономно, отвътре навън. Все повече си вярваш! Травмата от унижено излагане пред хората, се преобразува в здраво себезаявяване, в асертивност. Защото колкото повече те е страх от мнението на хората, толкова по-малко се интересуваш всъщност от автентичните тях, докато проектираш собствения си страх в общуването си. Когато обаче знаеш, че струваш, можеш да си поставяш здрави граници, но и да обичаш искрено и разкрито, сърдечно вълнувайки се от щастието и на другия - защото уважаваш своето си щастие. 
Колкото и време да отделиш за психотерапевтична работа по психиката си на отхвърлено  и изставено, необичано и неразбрано сираче/ жертва, за теб си остава. Важна ти е тази работа - прави живота ти смислен, истински, силен, свързва с реалността, учи те на самоуверена смелост. Надявам се не мислиш, че кой знае какво преживяваш - нищо такова. Стига искрено да искаш, можеш да промениш заложбите си в градивни, да извлечеш позитивните потенциали от характеровите си черти. С помощта на психотерапевт би осъзнала, че животът е за силно и красиво живеене, когато ти го възнамериш такъв! 

Роден си с потенциал.
Роден си с доброта и вяра.
Роден си с идеали и мечти.
Роден си с величие.
Роден си с криле.
Не си роден, за да пълзиш, затова недей.
Имаш криле.
Научи се да ги използваш и лети.
Руми – Мъдрост от Персия
 

,,Как да стигна до емоцията и да пренапиша тая интелектуализация..,,
Не съм сигурен,че съм разбрал правилно въпроса.Ако съм го разбрал, то той не е правилен.Проблема е, не как да стигне6 до емоцията, а как да излезеш от нея.Ти си в нея и това ти пречи.За това, мисли, как да излезе6 от нея.