stoqnovvv1

Орлин ти е дал правилни насоки за срамежливоста-много екстровертност,почти никакво стоене вкъщи,постояно запълване на времето да нямаш време да подхранваш страха....

ами не да си призная не го разбирах това докато сега не го осветли,дано да не се случи...аз ако тръгна да говоря за страховете си ще напиша цяла тетрадка...

Господин Баев чета всеки ден по няколко пъти 8-те статий,които ми дадохте :).Благодаря ви,че се отзовахте :).Смятам,че съм мазохист :).Просто постояно гледам на хората като потенциални агресори и съм в очакване на нещо лошо да се случи :).В семейството смятам,че майка ми ме е възпитавала кондиционно...Аз обичам себе си при определени обстоятелства,а те са ако съм изцяло чист,спретнат без косъм на главата...И тя не толерира слабото поведение,трябва задължително да съм силен иначе съм слаб мекушавец....И постоянно ми насажда вина не знам защо...Смятам,ако ви е удобно като имате свободни места да се видим...Лека вечер :).

Благодаря много съвета ви господин Баев :).Чета всички,което сега ми дадохте с голям интерес :).

Здравейте :).Реших да се осмеля да споделя за проблемите си.Цял живот живея в депресия никога не съм вярвал в себе си станах вече 2 метра мъж стоя заврян в нас депресиран народа покрай мене се развива,завършват образования ходят запознават се с жени,аз нямам никакви приятелки почти никакви.Нямам почти никакви социални контакти.Нападат ме мисли как навънка като изляза ще ме пребият или нещо от тоя род.Страх ме е много от мнението на хората като малък никога не съм постъпвал мъжки винаги ме тъпчеха външно им се усмихвах,вътрешно ги мразех.Не знам вече какво да правя.Спортувам от време на време излизам сред природата пия билкови екстракти храня се здравословно има някакъв ефект,но е по повърхностен....Най-голямата ми мъка е липсата на жена....Постояно не ми дава на мира лошите мисли постояно съм в очакване нещо лошо да се случи....Като почна работа някаква стоя максимум 4 дена просто забивам като почна да правя нещо и се самоувонявам....Добре че баща ми има по благороден характер и ми помага да не остана гладен иначе не знам какво щях да правя....Безценните ми години минават непълноценно и в депресия...Страх ме е да не набучат с нож в гърлото или да не ме застрелят не знам вече какво да правя.....Живея в огромна изолация....Без баща ми съм нищо....а искам да съм самостоятелен...и не само....просто поне малко да видя бял ден....поне за кратко без депресия и страх....Сестра ми се кара да работя,че не съм мъж това ме смазва и депресира още повече...Като изляза навънка си слагам апатична камена маска,а отвътре съм слаб....Най-малкото нещо го интерпретирам като нападка много съм комплексиран не знам вече...Дайте някакъв съвет,ако е удобно Благодаря ви лека вечер :).