Антонина

Благодаря за съвета и мнението определено ме накара да погледна от друга гледна точка. Гадното е че постоянно чувствам дискомфорт, защото от една страна знам че бракът ми да се запази зависи от мен и справянето ми със секса, а от друга се ядосвам на себе си че допускам да правя неща против волята си. По този начин се чувствам притисната и сама. За мъжа ми единствения проблем в нашите отношения съм аз и нежеланието ми да правим секс, това също ме кара да се чувствам подтисната. Ние не коментираме начини за справяне на проблема, а аз да намеря начин да се справя, защото проблемът не е негов а мой.

Здравейте! Проблемът ми е в отношенията с мъжа ми. Женени сме от около осем години имаме дете на седем. Сякаш всичко започна като се роди детето, аз започнах да го виждам в друга светлина, той започна да ме приема като даденост и обичайните битовизми след раждане на дете и може би заради това (но не съм убедена) спрях да изпитвам каквото и да е сексуално привличане към него. В редките случаи когато сме правили нещо е било като компромис от моя страна да не създавам проблеми, реших че е временно усещане от моя страна. Детето стана на около две годинки когато се върнах на работа и съответно усетих привличане към друг мъж и реших че всичко е защото нямам чувства към моя. Казах му и се разделихме със заплахи към другия че той е виновен, че всичко дотогава е било наред, което ме учуди най-много защото аз обесних че това е мое решение и за да се стигне дотук проблема е наш, а не третия човек. Ясно е че и родителите ни се намесиха искаха да ни убедят че за детето е най-важно да е с майка си и баща си и след около две години разпокъсано разделени (разделяния и събирания за кратки периоди) реших че се уморих да се боря със всички които са срещу мен, защото все пак аз бях причината за всичко, да склоня и да се върна. Така и направих. Всичко е идеално с изключение на секса. Аз приемам този човек като свой роднина и немога въобще да си помисля за интимна близост . Вече две години правя някакви жалки опити за секс не чувствам удовлетворение, гледам да мине по-бързо все едно съм на зъболекар. Най-много се дразня че той си мисли че всичко е наред докато не започна да му отказвам. И сега след като около четири месеца не сме правили нищо той започва да ми прави намеци че проблемът е мой и да направя нещо по въпроса. Реших да се допитам до вас. Мога ли да се пречупя по някакъв начин и да не правя секс по задължение, или е безнадежно и всичо е вследвие че нямам сексуално привличане към мъжа си?