mw_p

Здравейте.Момче на 17 години съм.Още от малък съм доста притеснителен и досега не мога да се справя с този проблем.В училище почти не общувам водя се с едно момче само защото с него по лесно общувам и тук май излизам като жертва, иначе има други да кажем с които наистина бих искал да се водя ,но нещо не ме приемат или аз греша някъде.В случая все така става и нищо не мога да направя, някак си не мога да бъда себе си,не мога да се отстоявам,не мога да се заявя такъв какъвто съм и не съм удовлетворен от себе си.От това ме пренебрегват,не ме уважават.Чакам да свършат часовете и това е ,не мога да се отпусна нямам самочувствие,нямам увереност в себе си.Затворил съм се у нас от доста време и не излизам никъде.Ясно е играя роли,не съм себе си,повечето пъти се отнасят с мен с ирония.Чувствам се като излишен,непотребен,все едно не ставам за нищо.Имам страх от общуване и примерно ако ми предстои да се запозная с нови хора просто избягвам само ,защото да не получа същото отношение.Страха е по силен от мен и ме надмогва ,не мога да направя КРАЧКА Напред и просто да се изградя като характер.Много объркан се чувствам.Нищо не предприемам в какъвто и да било аспект ,защото се чудя дали ще е правилно,дали ще бъда себе си един вид, по точно е страх.Все едно и също всеки ден нямам сили нямам желание за нищо не мога да се пречупя и да заживея моя живот?Не се чувствам жив мен все едно ме няма в училище аз съм някакво слабо звено .Не мога да разбера защо не ме отразяват примерно питам нещо някой и имам едно такова чувство ,че чака веднага да свърши разговора, това ме съсипва и постоянно предизвиквам такова отношение. Другите всичко правят с лекота уважат се помежду си ,а аз съм затънал.Имам също така високи изисквания към себе си.Мен мнението на другите просто ме владее,слаба ми е самооценката също.Искам да съм си просто аз истински,а аз не мога да съм, даже в повечето случай не мога да се възприема.Тревогата идва и съсипва всичко.Това ми пречи във всичко пречи ми да живея ставам нервен,неспокоен.Изгубил съм се.Страх от отхвърляне,страх от провал ужас е.Цялата социална фобия я заемам в пълния смисъл на думата.Та въпросите са ми:какъв е изхода от това състояние,как да съм по решителен,как да живея нормално в пълния си потенциал,как да намеря моя път,как да съм себе си,как да кажа ДА на себе си,как точно да се променя?