Ариола

Благодаря и на двама ви, наистина човешката психика е нещо много сложно и деликатно и няма 'вълшебно хапче', което да се изпие и всичко да се оправи. Ще започна психотерапия възможно най-скоро, тъй като трябва да се възстановя до септември. Не мога да се повявя в нов офис и да се опирам на стените Аз имам много силна психика, но ми се струва, че в този случай се е обърнала в негативна посока заради дългото време, през което не можех да използвам крака си. А именно мисълта контролира всичко, от движението на тялото до нашите решения и избор в живота.

Благодаря Ви, съжалявам за невежеството ми, но не ми е съвсем ясно дори каква е разликата между психотерапевт и психиатър, освен че психиатърът със сигурност предписва лекарства. Аз мисля, че имам нужда от някакъв медикамент, който да тушира страха. Само с разговори едва ли ще се престраша, но може би има алтернативни методи, които не са медикаментозни - например хипноза? Не знам практикува ли се това, от какъв специалист и колко сеанса биха се наложили?

Здравейте, преди 1 година претърпях операция на коляното и въпреки че е зараснала и сега имам само остеопороза от обездвижване и силна атрофия на бедрения мускул, изпитвам силен страх при ходене на открити пространства. Не усещам силни болки и в къщи и в затворени помещения се движа бавно, но нормално. Все още слизам стълби с болният крак напред, заради слабия мускул. Това ще се оправи с тренировки и физиотерапия. По-сериозният проблем обаче е, че когато ходя навън, винаги търся близост до ограда, стена или парапет и понякога се подпирам с ръка и хората ме гледат странно, изглеждам като пияна.... А ако има пространство дори от 2 метра без опора, краката ми се разтреперват, пулсът ми се ускорява, мозъкът ми блокира и не дава правилни команди на краката и стъпвам все едно по лед, като парализирана...блокирам и мога да продължа само ако се хвана за някого. Проблемът не е защото оставих патерицата, с нея също изпитвах силен страх да ходя навън и рехабилитаторите отдавна ми казваха да се обърна към психолог. Вече физически нямам нужда от патерица. Разбирам, че страхът е ирационален и прочетох, че има такава фобия - амбулофобия. Единственото, което помага, е да изпия 2 бири и тогава съм успявала да измина сама повече от километър и дори да пресичам улици. Но аз не съм привърженик на алкохола, преди травмата пиех само по една чаша бира или вино вечер, а естествено тя не върши работа постоянно, например сутрин. Заради дългото отсъствие, останах без работа и мога да издържа финансово най-късно до есента...Трябва да намеря друг начин за лечение на това състояние, за да съм работоспособна, а вече се отчайвам. Моля специалистите тук да споделят срещали ли са такива случаи и бих искала да отида на консултация, нямам повече време за губене...Вероятно ще се наложи да вземам и медикаменти, принципно не вяврам, че психолог би ми помогнал, по-скоро съм за психиатър. Моля ви за съвет!