Sandy

Здравейте! От дълго време се каня да пиша във форума. Тъкмо започна и взема, че прочета някоя тема, която отговаря на текущите ми въпроси. Но сега вече изцяло се оплетох в паяжината на собствените си желания и не мога да ги овладея...Всичко започна около три месеца след раждането на първото ми дете. Бях се настроила психически да осигуря спокойствие на детето, което носех в утробата си и успях да го сторя. Раждането мина безпроблемно и леко. Имах подкрепа (физическа) в началото за справяне с битовите въпроси, които изникват непосредствено след появата на едно ново човече. Но...не се оказах от жените, които се отдават изцяло на децата си и никой друг не ги интересува. Съчетавах от самото начало майчинството си с учене в университета, дори сега успявам. Но не успях да преодолея промяната във взаимоотношенията ми с мъжа до мен. Тук е момента да поясня, че забременях четири месеца след началото на връзката ни, така и не заживяхме заедно до ден днешен, през ден - два остава с мен и малкото вечерите, през останалото време си "почива" в другата му къща. Имаме разлика 11 години помежду ни (той е по - големият). Имал е предишен брак, но с безуспешен опит в сдобиването с деца. Заедно сме, защото успяваме да разговаряме помежду си за всичко. Но се оказа, че останах неразбрана през цялото време за психическото ми състояние, което се разклаща все повече. Той просто не иска да ме чуе. Свикнал е да се справя само с видимите проблеми. След като минаха първите два месеца след раждането на детето ми, осъзнах проблема си. Бях свикнала с редовния секс през последните години. Но, той изчезна. Почувствах се изнервена първите пъти, когато осъзнавах, че реално няма как да намерим време за това с малкото бебче около нас. Зарових се във форумите и статиите из интернет. Анализирах себе си през цялото време. В малкото възможни подходящи ситуации, моят мъж беше все уморен и не му се и помисляше за секс. А пък аз, колкото по - напрегната се чувствах, толкова повече изпитвах нужда от това. Започнахда мастурбирам. Често, много често, постоянно...Опитвах се да поговорим за това, но разговорът приключваше още преди да е започнал. "При всички двойки с малки деца става така..." Като детето започне да спи цяла нощ, ще имаме време. То започна. Време не се намери. После трябваше да заспивало по - рано. Започна да заспива по - рано. Пак никакъв различен резултат. Реших, че проблема е в мен. Чисто физически. Дори година след раждането си направих пластична операция за отстраняване на дребен козметичен дефект вследствие нормалното раждане. Обърнах се към порното. Бях гледала, но с половинките си преди, сама много рядко...В този момент реших, че за временно справяне със ситуацията е подходящо да се самозадоволявам. Да, но се чувствах зле след всяко подобно занимание. Постоянно споделях с половинката си, че ми е изключително трудно да издържам така, разказвах му какво правя, показвах му дори какво съм гледала...той се съгласяваше, че изключително рядко стигаме до секс (веднъж на четири месеца горе долу), но това щяло да се промени скоро. Изчаквах търпеливо неговите извинения за отказите му да правим секс. Изчаках да преминат служебни проблеми, семейни проблеми, но моите проблеми се множаха. Денонощно мислех само за секс. По всяко време. Станах изнервена в ежедневието си. Не можех да спя дори, когато имах възможност за това. Плачех с часове нощем...Порното стана моето ежедневие. На всички устройства с интернет връзка. Във всеки възможен момент мастурбирах, гледайки все по - брутални порно клипове. В един момент започна да ми се изчерпва вдъхновението от гледаното. Не успявах да намеря нещо, по - силно от предходното изгледано съдържание. Преди година се преместихме при родителите му. т.е. аз, той си имаше неговото самостоятелно жилище за почивка през ден там. Аз изхвърлих половината си лични вещи с цел да намаля багажа за пренасяне от квартирата ни в новото място за живеене, тъй като апартамента беше претъпкан с вещи на неговите родители. След четири месеца неговите се изнесоха, но не и вещите си. Останах сама с малкото, вече на две години дете, стараейки се да домакинствам според установените вече порядки в къщата. При посещаване от майка му винаги получавах поне по две изключително дискретни забележки за нещо, което съм преместила от мястото му, как съм сгъвала дрехите на детето, в каква посока съм движела прахосмукачката и др. Това допълнително ме потискаше. Докато живеех с родителите му, започнах да си лягам в 10, за да не се разнасям из стаите и да преча. Ограничиха ми се възможностите за мастурбация до периодите на нощта само. Започнах да ям. Много. Сладки неща предимно. Качих три килограма за три месеца. Добре, че изходното ми тегло беше 49 кг... След като останах сама с детето в новото ни жилище, спрях да се тъпча със сладко. Върнах се към интензивна мастурбация и гледане на порно. Работата ми беше в града, в който уча. Наложи се да я напусна, тъй като се взе общо решение детето да не посещава ясла. Да си се гледаме вкъщи.Да, но дохода ми на месец намаля наполовина. Започнаха се забележките към това, за какво харча парите, които ми се додават от мъжа ми. Отново изпаднах в отчаяното си състояние. Пълната промяна на обстоятелствата около мен ми повлия изключително зле. Реших да прекратя осъзнатата си вече зависимост към порното. Но дойде поредния епизод на постоянно преяждане. Този път не само със сладко. С всичко. От сутрин до късно през нощта постоянно нещо ям. Каквото видя. Крия се от детето и изяждам по два шоколада денем, бисквити, сготвеното за деня, докато си пия кафето ям дори. Не пуша. Според мъжа ми тъпченето не било проблем. Не съм била напълнявала. Имала съм повече енергия...Наскоро изпаднах в ужасно положение. Чувствах се толкова подтисната, че за пръв път се замислих за самоубийство. Отхвърлих я тая мисъл като се постарах да я обезсмисля. Започвах да се карам на детето за всяко дребно нещо, което бъркаше. Разплаквах се безпричинно по няколко пъти на ден. Една вечер мъжа ми, гледайки ме в това ми състояние за пореден път, ме пожела. Правихме секс. Каза ми: "Ти сега от това имаш нужда. Затова се чувстваш така." Следващите няколко дни се чувствах спокойна и за пръв път от месеци бях усмихната. Но в главата ми отново заседна мисълта, че липсата на секс е водеща за настроението ми. А тя е факт и до ден днешен. Много са широки границите за това,колко често било нормално, но правим секс вече веднъж на два месеца. За мен е малко. За него е все тая. Само че той се научи да ме манипулира, използвайки разклатените ми състояния. Когато коментираме възникнал проблем, все ме оборва, че проблеми няма, аз съм била пак в това ми отчаяното състояние. Постоянно ме апострофира, докато водим някакъв елементарен спор: "Пак ли си готова да заплачеш?". Към ден днешен успях да се преборя с постоянните мисли за секс. Трансформирах ги в глад за храна. Още и още. Чувствам се изхабена, постоянно тъжна и раздразнена, непълноценна. Сякаш заключена в тясна клетка далеч от моята истинска същност и от това, което възприемам за свобода, а то е да получавам разбиране в отношенията си и да мога да игнорирам тези, които не ме карат да се чувствам добре в присъствието им. Липсва ми и свободното ми време поне един уикенд месечно. Откакто съм майка, нямам една вечер без присъствието на детето ми до себе си. Много го обичам, но живеейки в постоянно напрежение, тревожност и физическа и психическа умора, няма да съм му полезна занапред. А татко му вече няколко пъти ме "освобождаваше" от задълженията ми на майка, казвайки ми, че ако не ми харесва с него, съм свободна да си ходя, но нямало да видя детето. Веднъж наскоро ми каза: "Тя и бившата ми така плачеше постоянно, че й било скучно без мен, като не съм бил често до нея." Това пък ме наклони към друго възприятие за характера на човека до мен. Не мисля за раздяла. Надявам се нещо да се промени. Надявам се на спокоен живот за в бъдеще. Много се старая да се почувствам нормално в условията, в които съм, но не успявам. Чувствам се като на гости у дома си.Не мога да уча пълноценно, а в кратки срокове трябва да представя готов дисертационен труд. Мъжа до мен с насмешка отбива разговорите за емоционалното ми състояние. А аз не знам как да изляза от положението, в което затъвам все повече и повече... Моля за някакво странично мнение, съвет. Помощ!