animamundi

Здравейте, Искам да споделя проблем, който все повече ми пречи и ме кара да се чувствам непълноценна. От малка не съм от най-общителните деца. Била съм кротко и послушно дете, което рядко е било съдено, но трудно е приемало критиките. Знаех, че плахостта ми е минус, но така и не я преодолях и не спря да ми пречи. Сега съм на 25 години и съм наясно с това, че съм интроверт и вероятно „страдам“ от социална тревожност (и слагам „страдам“ в кавички, само защото според мен проблема ми не е прекалено тежък). Всъщност освен дискомфорта, който изпитвам при нови запознанства, телефонни обаждания и всички ситуации, който включват "другите", главният проблем е, че се страхувам да започна работа. Казвайки това, съвсем не означава, че до сега не съм работила, напротив. От 9 клас почти всяко лято съм работила, а след като завърших магистратурата си, работих една година към детски образователен център. Докато всичките ми предишни работи приключваха по спокоен и нормален начин, то при последната нещата излязоха от контрол. Бившата ми колежка така ми се развика, както никога до сега никой не го бе правил. На всичкото отгоре, при опита ми да попитам какво толкова е станало, тя тръгна заплашително към мен и изля цялата си злоба. Не знам на колко хора сензитивността при проявена вербална агресия е висока, но аз имах чувството, че в мен се загнездиха всички нисши и презрени мисли на въпросната колежка. Както и да е. Опитах се бързо да приключа работа, като все пак влязох в положение на работодателите ми , и работих още една седмица с това момиче (в работата ми бяхме само двете и обстановката бе нажежена). Всеки един ден осъзнавах как това, в което съм вярвала, не е истина. Мислила съм си, че духът и душата властват над тялото, но за първи път виждах как тялото ми върви към работното ми място, а цялото ми същество иска да избяга. Виждах как ръката ми отваря вратата и гримасата на лицето ми излъчва привидно спокойствие, а сърцето ми отвътре се пръскаше и гърдите ми едвам намираха въздух. Много мога да говоря още за това, но основното е, че въпреки постоянно битуващият страх свързан към социума, сега се чувствам още по уплашена когато става въпрос за работа и с още по-голямо желание да се затворя вкъщи и да общувам с минимален брой хора. Знам, че трябва да се справя с това, но не зная как.