Az96

Моята душа за възрастта ми е много изстрадала , много чувствителна , съзнанието ми е стигнало до благоразумието да се опитва да се предпазва и бунтува срещу почти всичко.. Механизъм съзнателен или не се преобразува в паник-атаки.. Така си го обяснявам

Така е ,духовност, човещина,състрадание,все морални ценности показващи -осъзнатост и душа.. Аз специално докторе мога да кажа, че съм постигнала горе-долу средно ниво на духовност.. Големият въпрос идва от там .. Какъв си , какъв трябва да бъдеш, защо си такъв и кое е най-доброто за теб ?! Тогава стават противоречие,аз съм човек с ценности и приоритети и се придържаме към тях , лошото е ,че много хора нямат осъзнатостта ,повърхностни са и материални..И когато видят някой наивник ,добряк го смазват ... Което говори лошо. Често явление е осъзнатите хора и моралните да поемат цялата тежест на тези си качества,за това навярно има по-слаби психики и свръх чувствителни хора. Но , безспорно човека трябва да е истински Човек .. Дълга е темата .....

Може и грешно да мисля и да съм "кон с капаци" ,не го отричам, чрез такъв модел на мислене съм възпитана,мога да приема и други истини , мога да приема всичко като добре дошло , всичко е строго индивидуално,за всичко има причина,нищо не е случайно,по тази логика може да се приеме и че всичко е възможно.. Темата е дълга и има много тънкости и гледни точки. По-точно казано съм малко раздвоена относно някой теми ,хем -Да ,хем -Не ,в днешно време хората се чудят в какво да вярват, повече вярата е нож с две остриета,хем иска да вярва в хубаво , новото, промяната и дълбоко ,хем доста често остава разочарован ,не твърдя ,че не е възможно дадено нещо ,а просто ,че е малко по-трудно за вярване... Човек вярва в това ,което желае да е истина...И щом пожелае да е истина ,то ще стане... Що се отнася до мистичното и мъглявото някъде там ,доста хора са на "две" , понеже е нещо непознато за тях ,чуждо и неизвестно ..Не ме разбирайте грешно...

Г-н Баев може би е глупаво,но това е мое мнение, докато не видя и не чуя не вярвам..Опитвам да съм реалистка ,да мисля с логика и аргументи ..

Да , ясно, благодаря Ви ,тоест нормалното е средното ниво на адреналин.. То и липсата изобщо не беше зле хахаха

На какво се дължи докторе? Това с първата случка? Втората може би близки от минали животи,в което аз не вярвам..Съдби,карми, сродни души, минали животи- пълни глупости за мечтатели,за успокоение на песимиститее..

Направо психиатър ще посетя,но битовизма ме е погълнал,все пари няма,време, последно време местя градове, работа, търся си късмета, пари, сигурност..

Здравейте ,сега се сетих за някой странни случки.. Реших да споделя и да попитам, дали и на Вас са се случвали... Преди около 6 месеца се случи нещо,работих си аз в магазина (на морето) и нищо особено, всеки ден един и същ ,дразнещи туристи, нерви, скука, работа по 11 часа.. В един миг светкавично и неочаквано ме изпълни едно чувство... Бях седнала на бордюра и беше се успокоила навалицата от севдо -туристи.. Получих мисля за първи път в живота си такова усещане за спокойствие , радост,прилив на енергия и ентусиазъм , всичко стана ярко,цветно , живо,красиво,все едно в прекрасен сън , бих го сравнила с Рай ..Помислих си : - Боже, какво се случва, какво ми става , защо всичко е толкова красиво.. След около 20,30 Мин.пак станах същата , нервна, неспокойна, мрачна и апатична Друга случка ,случва се през 3,4 месеца , изведнъж от нищото : Удря ме нещо ,все едно по главата,уж дежа-вю ,в маркет съм и изведнъж получавам усещане ,че съм била там, със същия човек ,по същото време и се случвало преди .. Отивам на напълно непознато място, за първи път и получавам същото усещане и предчувствия дали е на добро, че съм там или не .. Хора , непознати по улицата и бам, изведнъж ми се струва ,че познавам един от всички много добре,но реално ,аз не го познавам,виждам го за първи път... Какви би били тези усещания?

Здравейте ,сега се сетих за някой странни случки.. Реших да споделя и да попитам, дали и на Вас са се случвали... Преди около 6 месеца се случи нещо,работих си аз в магазина (на морето) и нищо особено, всеки ден един и същ ,дразнещи туристи, нерви, скука, работа по 11 часа.. В един миг светкавично и неочаквано ме изпълни едно чувство... Бях седнала на бордюра и беше се успокоила навалицата от севдо -туристи.. Получих мисля за първи път в живота си такова усещане за спокойствие , радост,прилив на енергия и ентусиазъм , всичко стана ярко,цветно , живо,красиво,все едно в прекрасен сън , бих го сравнила с Рай ..Помислих си : - Боже, какво се случва, какво ми става , защо всичко е толкова красиво.. След около 20,30 Мин.пак станах същата , нервна, неспокойна, мрачна и апатична Друга случка ,случва се през 3,4 месеца , изведнъж от нищото : Удря ме нещо ,все едно по главата,уж дежа-вю ,в маркет съм и изведнъж получавам усещане ,че съм била там, със същия човек ,по същото време и се случвало преди .. Отивам на напълно непознато място, за първи път и получавам същото усещане и предчувствия дали е на добро, че съм там или не .. Хора , непознати по улицата и бам, изведнъж ми се струва ,че познавам един от всички много добре,но реално ,аз не го познавам,виждам го за първи път... Какви би били тези усещания?

Да, така е -може би... Аз какъвто й съвет да си дам -все тая.. Трябва промяна,дълбока,в мисленето,във възприемането,но сама не ми е възможно.. Това е все едно да запчна от нулата,все едно да стана друг човек ,а това е страшно трудно, понеже не ми допаднат промени...

Така е ,разбира се животът е кръговрат, трудностите са за да ни пречистят ,за да осъзнаем ,кое наистина е важно и правилно,за да помъдреем и когато изпитаме радост да я оценим ,да не е даденост ...Уроци,поуки,осъвършенстване, поглед на нещата в дълбочина... Забелязала съм ,че преди година енергията ми идваше от злоба,хъс, надмощие.. А сега съм някак толкова смирена,по-тиха,по-широкоскроена.. Мисленето ми винаги е било по-задълбочено,в нещата,анализирам себе си ,хората, доста хора ме мислят ,дори за странна заради това.. Казвали са ми ,че съм мислела като доста по-голяма.. Проблемът е там ,че помагам на много хора със съвети и почти винаги съм права,но на себе си -не особено.. Всичко ми е безразличено , нямам хъса, опората ,все се хващам като удавник за сламка ,за човек,за цел и после пак..Празноотаа..Безчувствие, апатия.. Трябва да се хвана за себе си ,знаамм

Благодаря Ви г-н Баев, винаги с полезни и изчерпателни отговори... Единственото ,което искам е да дишам отново свободно , с брясък в очите, жизнена и "нормална" .....Да изпитвам радост от самосебе си, не да се насилвам да мисля положително. Страх ме е ,че няма да успея да се измъкна от тази дупка ,знам,че все още не съм луда ,но знам и че съм различна .

Благодаря Ви за изчерпателните отговори и съвети , ще опитам да ги следвам и ще се обърна също към специалист ,понеже сама не мога ..

Благодаря ... Всъщност знам коя съм -личност ,която все се лута , нерешителна, без грам самочувствие и увереност ,без упора .. Хората са казали : Първите седем години , тези неща от детството се отразяват сега в живота ми и го бичуват ..

Здравейте на всички...Реших да пиша отново тук , разтревожена от неизвестността ,която ме плаши ,дори ужасява ..Всъщност предполагам какъв ми е долу- горе проблема..Депресия със силни паник атаки ,който са станали част от мен .... Като малка имах ужасно ,тежко детство, все бях виновна и "черната овца" , все сама се утешавах, сама си израствах, бях под постоянен физически и психически тормоз , почти всеки ден , в училище бях алдсайдер , с времето ставах мъжко момиче , озлобено ,слабо момиче ... Изливах всичко чрез викане, блъскане,чупене ,рушах се всеки ден ...След това имах 3 годишна връзка от разстояние ,той все ревнуваше, не ме ценеше, все недоволен , не ми вярваше , подтискаше ме ,мачкаше ме и тойй , с времето почна да ме игнорира , да не прави нищо за връзката ,всичко все аз правих , всичкооо ,буквално бях ограбена безвъзвратно , званеше ми държеше ме на телефона по 1 час , званеше през 20,30 мин.да се увери ,че не съм на вън , спираше ме от всичко ..Прекратих я преди 10 месеца, след това завърших гимназия , разбрах ,че съм била осиновена , след това реших да си търся късмета в Бургас , тук ми е трудно,чуждо, не мога да си намеря работа , уча във Велико Търново -журналистика .. Относно проблема : От 3 години не съм същият човек , промених се безвъзвратно в отрицателна посока , симптомите ги имам от години ,но зачестяват и ми пречат на нормалното общуване и на вътрешния мир ...Тежко ми е ,тегаво, неспокойно постоянно, не спира за миг тоя демон , ченето ми сдървено , усещам се с тикове на усните и очите , бавни рефлекси, мислене забавено ,мъгляво , през цялото тяло все едно ток , нервност, често чувство за нереалност и неадекватност ,сърцебиене, изтръпнали крайници , без настроение, без хъс,без тонус и енергия, все ми се спи ,но вътре всичко ми ври и кипи , ужасно е , пълен ужас , не мога да си почивам изобщо винаги скована и неспокойна ... Имам чувството ,че или буквално затъпявам или полудявам ... Ще Ви бъда много благодарна ,ако ми дадете мнение ,съвет ...

Нещо много дълбоко е знам го ,хората са казали всичко е в главата ,много ми е трудно да живея така,ще последвам съвета Ви ,благодаря много

Здравейте, замислям как сама да си помогна ,но нещата вече излизат извън контрол и аз не мога да контролирам самата себе си .. Реших да потърся помощ тук , ще Ви бъда много благодарна ,ако можете да ми дадете съвет . Ще бъда кратка до колкото мога . Проблема е ,че от близо една ,дори две години не съм аз ,изгубих себе си ,не мога да изляза от тази дупка ,колкото и да се боря с този всекидневен ужас ..Последната година много преживях , разбрах ,че съм осиновена , разделих се с първата ми любов ,която обичах повече от себе си и той беше смисъла на всичко,оставих го ,защото просто спрях да съм важна ,постоянно се караше с мен за всичко без да съм виновна ,ревнуваше ,задушаваше ме , никога не говореше за чувства ,поне последните 2 години , приемаше ме за даденост , като негова вещ , всичко ,всичко правих за него ,но винаги беше недоволен , нямаше романтика ,мили жестове ,пълен егоист и непукист, от различни градове бяхме , той идваше първата година ,после другите 2 аз ходих,трудна работа , постоянно си търсеше за какво да се скара с мен , никъде не ме пускаше ,нито кафе ,нито нищо ...Аз всичко преглъщах,всеки ден в нервни кризи , разделяхме се пак се събирахме и винаги едно и също. С майка си постоянно се карах ,от двете страни ме подлагаха под стрес и така ... Като малка съм тормозена постоянно ,физически и психически . И постепенно, малко по малко взех да имам проблемите .. Чувствам се все едно в сън ,сънено ми е ,уморено ми е ,колкото и да почивам , нямам желание за нищо , постоянно ми е нервно, все едно постоянно ток минава през цялото ми тяло,имам тежина в гърдите ,сякаш не мога да дишам , действията забавени , рефлексите също ,постоянно забравям , концентрация никаква ,не мога да изпитам радост от нищо ,безразлично ми е всичко, между много хора ставам още по -нервна ,искам да избягам, чувствам се неуверена и странна .. От малка съм странна и нервна ,но сега вече ,нямам контрол,не мога дори за малко да се отпусна, всичко ми е нереално ,мътно и това ме плаши ,полагам усилия да се "събудя" поняго успявам ,но за кратко , страх ме е ,че полудявам или че може да съм на път ,отчаяна съм ,аз не живея , аз само съществувам .... Знам ,че не съм "луда" , преди година ,психолога в гимназията ми каза ,че съм с лека депресия ,но си мисля ,че вече ,не е само това ... Благодаря Ви предварително ..