sunshine_ss

Здравейте! 
Беше ми трудно да си събера мислите и да обясня как точно се чувствам, но ще опитам по възможно най-ясният начин.
Почти на двадесет години съм и съм от малък град. Последните две години бяха тежки за мен, а и доста се промених. Миналата година кандидатствах в университет, в който не знаех дали искам, но родителите ми бяха настоятелни да уча същото като тях. На мен обаче стресът от подготовката ми дойде  повече, а от там започнах да се чувствам недостатъчно добра. Нямах време да излизам, затворих се в продължение на седем месеца и се занимавах само с учене. Постепенно забелязах как от човек, който е общителен, се превръщам в затворено същество, което не може да общува свободно с хората. А майка ми продължаваше: "Чети, чети".. Бях активна спортистка, но точно тази година спрях със спорта. Изгубих цялата си самоувереност и сега продължава да е така. Приеха ме в университета, вече завърших първата си година, но неуспешно- на един от изпитите ме скъсаха. Майка ми, естествено, ме упреква, сравнява ме със сестра ми, което има още повече ме потиска. Постоянно се събуждам със суицидни мисли, страх ме е от упреците и, от това, че винаги намира начин да ме засегне. Нарича ме "манипулаторка" и какви ли неща още, просто не издържам, не знам дали го мисли, тя принципно е по-емоционална, но аз се чувствам смазана от тези думи. Понякога се чудя защо въобще живея, доста често ми се случват крайни състояния, като да не искам да стана от леглото, мисля, че съм грозна и понеже напълнях, се чувствам и дебела. Имаше дни, в които след като изяждах пакет солети, се чувствах виновна затова. Когато изляза от вкъщи не изглеждам като комплексиран човек,  но вътрешно съм доста страхлива от упреците на хората. Освен това, имам моменти, в които съм неадекватна, все едно съм в сън, не знам дали е реално или не. Страх ме е, когато чуя вратата на къщата да се отключва, започвам да се страхувам пак да не ме упрекват, защото това е всеки ден, постоянно не съм достатъчно добра, сгрешила съм някъде според тях, карат ми се за толкова безсмислени неща, държат ме много строго, не ме пускаха да излизам вечерта с приятелки, а майка ми говори как моите приятелки не са за мен. Освен това, карах курсове за шофьорска книжка и според майка ми аз ще съм "най-припряната шофьорка", не и се мисли просто как ще карам.. Никога досега не ми се е случвало да се влияя толкова от нея, но вече не знам.. Не споделям на никого, само на сестра ми, но тя е на моменти, един ден ми помага, в следващия защитава майка ми.. Майка ми винаги ми е давала всичко, каквото и да е, подкрепяла ме е като всяка майка, осигурила ми е всичко, даже мога да кажа, че е прекалено много това, което ми дава, но просто думите и са като отрова...
Усещам как всеки ден, все повече и повече губя самоувереност.. Станала съм много колеблива, но мисля, че има и друга причина за колебанието ми, освен държанието на майка ми. Става дума за приятелите, които имах. С първия ми приятел бяхме доста време заедно, около три години, но в последната той започна да ми посяга и освен това ме обиждаше, какви ли не нарицателни използваше.. Оставих го, разбира се, но след това ме беше страх да задържа момчетата до себе си. Вторият ми приятел беше още по-лош, той наистина ме тормозеше, за "радост" само психически.. И тогава още повече изгубих самоувереността си. Затова сега нямам смелостта да потърся момчето, което харесвам, страх ме е да не изглеждам като глупачка в неговите очи, страх ме е, че ще ме сочи и ще ми се подиграе, ако не ме харесва.. Въпреки че докато излизахме, личеше, че ме харесва, но тези неща се променят..  Много често започва да ме боли между гърдите..  Не знам защо, но много навътре приемам нещата, щом се отнася до хората до мен.. И така сега ме е страх от отхвърляне и от това, че никога няма да бъда достатъчно добра за хората, които уж ме ценят.. А също забравих да допълня, че не съм споделяла на родителите си за приятелите ми, дори майка ми не знаеше до скоро, че съм водела полов живот.. Когато и казах, ме упрекна, разбира се.. За нея трябваше да се пазя до сватбата..
 Благодаря Ви предварително, ако погледнете изписаното по-горе
Хубав ден!
 

Когато човек учи, мозъка обработва нова информация и е нормално да се чувстваш уморена и леко объркана.А, ако се полудява6е от учене, всички лекари щяхме да сме луди.

Какво прави психолога? Изслушва, помага ти да изкажеш всичко онова от което се страхуваш, разглеждате го по нов начин, има осъзнаване, няма осъзнаване /зависи от човека, вида и дълбочината на проблема и индивидуалните особености/, насочва към силните страни на личността, за да могат да подпомогнат процеса на излизане от кризата, или усвояването на нови умения за справяне в ситуациите, или създаване на нови навици, мисли, умение за работа с реалния ресурс за справяне.
Сама прецени, дали психологичната подкрепа е необходима.

Здравей!
В живота си ни е привличаме хора подобни на нас.Ти в момента си неуверена и с ниска самооценка.Такива и мъже ще привличаш.
Трябва да се работи за самооценката ти и едва тогава да си търси6 приятел, в противен случай нищо добро не те очаква.