Здравейте! Пише ви 24-годишно момиче, което има нужда от помощ. Чувствам се като малко крехко цветенце, което всеки момент ще се прекърши. Минават ми мисли за самоубийство, но благодарение на здравия разум не си посягам. Просто с времето много неща ми се натрупаха. Чувствам се непълноценна. Нямам любовна връзка, нито пък истински приятели. Депресията, която ме преследва от дете се редува с нервни кризи, които ме изтощават до краен предел. Имах тежко детство, израснах в агресивна среда, и сега естествено "бера" плодовете от нея. Живея в кошмар. Постоянно се страхувам от всичко, всеки път очаквам да ми се случи нещо лошо. Дори когато пресичам улицата изпадам в паника, че може да ме блъсне кола. Нощем се събуждам със сърцебиене и силно потене, ей така от нищото. Ще споделя и последния си сън. Реших да скоча от една висока сграда, беше ужасно изживяване. След това някак си оживях, но плачех много, сякаш бях изгубила близък човек. Рядко се обръщам за помощ, но сега наистина имам нужда от нея!