MontanaHana

Трансформацията на това състояние не става с обяснения, а с промяна на начина на живот. 
И човек трябва да разбере това и да започне проммяната. Психотерапията може само да помогне за това, но човек трябва да си свърши своето. 
Разбирам, че хипнотерапията е привлекателна за хората в това състояние, защото го има желанието нещо да се случи ей така, без да се напрягат, но именно тази настройка е в основата на състоянието. 
Дори и да се иде при хипнотерапевт, добрият такъв ще даде много "домашна работа", в която е смисълът на промяна на състоянието. 
 

Не,МонтанаХана,не си единствената с тези симптоми,много сме,но като,че ли в този форум отбягват да отговорят на участници с тези симптоматика.Горе долу разбирам защо.Твърде сложна материя е ,не се оправя само със съвети,нужно е да се лекува едновременно с лекарства и психотерапия,т.е. те двете да вървят ръка за ръка....И аз писах,но вече не се надявам на отговор.Ако има налице емоционална или психотравма,май ще е най-добре да се прибегне към хипноза,но при някой много добър ,а освен това да ти пасне,като лекар.Аз искам да се запиша при д-р Баев,но той все още не ми е отговорил дали ще ме приеме.И аз съм от малък град...Аз лично искам да мина на хипноза ,за да се успокоя малко,пък после ще видим как ще продължа да се лекувам.Дано да ти отговорят този път...Успех ,и помни не си сама,ние сме с тебе!!!

Здравей, Галина! 
Много се радвам, че ми отговаряш и ме подкрепяш по такъв начин. Благодаря ти. Писала си,  че е нужно освен съвети да се приемат и лекарства. Аз пия такива за съжаление(клонарекс и деанксит) , защото не можах да се справя сама с тревожността, която беше много силна.Изчаках няколко месеца преди да се реша да ги пия, пробвах със самовнушение, но не се справих.А както писах за сега нямам възможност да посетя психотерапевт. Но дори и с лекарствата пак чувствам тревожност. Най-вече защото  симптомите все още ги има, а минаха месеци и това ме плаши. Преди години имах паническо разстройство(четох някъде че ПР и вегетативна дистония е едно и също) , но тогава ми мина много бързо и от самосебе си някак,  без лекарства. За месец и половина или два. Но тогава нямах тази силна умора като симптом, определено го прекарах по-леко в сравнение със сега(макар, че и тогава си беше страшно)  И както дойде изведнъж, така и изведнъж си отиде. Беше малко като чудо. Просто изведнъж спрях да се страхувам , отнова си бях същата, доволна и щастлива. Няма обяснение защо се случи така тогава,но и след това не съм го мислела. Забравих за това просто. Бях сигурна че повече няма да се повтори, но ето че сега се повтаря само дето е по-силно и с допълнителни симптоми, като умората с която не знам как да се справя. Съжалявам, че и ти се чувстваш така, защото знам колко е изтощително. Всеки ден е борба със самия себе си, с тялото ти, с психиката. Надявам се и на теб да отговори г-н  Баев или д-р Първанов. И най вече се надявам по - бързо да излезем от това състояние. 

Здравейте. Диагнозата която ми е поставена е вегетативна дистония. 
Понеже нямам възможност да посетя психотерапевт, ще съм много благодарна, ако получа съвет, как мога да се справя или поне в някаква степен да облекча симптомите,  които имам от няколко месеца . Тези които най-много ме измъчват са силна умора и замайване. Относно замайването прочетох доста неща във форума, но не и за умората(тежест в краката)  и как да се справим с нея. Много ще се радвам, ако някой който е минал през същото или сега преминава ми пише и сподели опит. Най вече ме притеснява тази умора, която изпитвам и това, че не намирам тема в която да е писано за такъв проблем и започвам да си мисля, че само аз имам такъв симптом. Писала съм и в друга тема за проблема си (като коментар) , но още не съм получила отговор,затова пиша отново, дано не нахалствам. Но понякога дори само да прочетеш, че не си единственият човек който страда от нещо такова много успокява.   Моля за съвет и от психотерапевтите във форума. Как се преодолява постоянната умора?Възможно ли е само заради това че постоянно мисля и се притеснявам за нея сама да я усилвам ?