"Диагностицирана съм... страх бременност... страх да работя... страх, блокиращ либидото... страх ме е да спра хапчетата ... "
Хапчетата в момента ти служат като буфер между съзнанието ти и по-голямата част от теб, която всячески се опитва да те насочи към усвояване на житейки и характерови уроци по смелост, обич, мъдреене, преобразуване на характеровите ти потенциали до стабилни и качествени. Мислейки, че си болна (диагностицирана съм...), сама поставяш ставащото извън контрола си, а себе си в позицията на жертва. Истината е, че тревожността, която замазваш с антидепресанти, антипсихотик и транквиланти, не е болест. Подтик към житейско и психично порастване е. При това добър, щадящ подтик. Хапчетата избутват тревожността донякъде. Така обаче стоиш настрани от житейските уроци, вложени в неслучайността на преживяваната тревожност. Потискайки това разрешаване на страховете си (защото хапчетата ги хронифицират, вместо да ги разрешават - стават част от психичния механизъм на нежелаенето и извръщане на глава от тях), потискаш повечето аспекти в живота си. Потискаш творчеството си, потискаш майчинската си обич, сексуалността си и обичта си въобще, професионалната си реализация.
Засега мисленето ти е далеч от податките, които ти давам по-горе. Имаш избор обаче. Ако избереш да натикваш страха си с помощта на химията и отношението си на избутването му, ставаш една от многото мрънкащи самосъжаляващи се "жертви". Другият избор е да поработиш по промяна на перспективата, мисленето за ставащото, за себе си, живота, страховете. С хапчетата е лесно, поне в началото. Сега дори се шири безумието и бременните да пият антидепресанти... С времето става все по-трудно обаче, а в даден миг се оказва, че на техния фон, животът е живян на 5% от възможностите ти. Другият избор, този за съзнателна работа по себе си, в началото е по-труден. В стратегически план обаче е многократно отблагодаряващият се избор. Защото резонира с това, на което Животът иска да те научи! Ти си знаеш.
Направо, не знам какво да ти кажа.
Проблема е,че доста дълго си на лекарства и доколкото разбирам и сега ги пиеш.По тази причина ще си проблем ако терапевта е психолог.По-добре ще да е психиатър, но аз такъв не познавам.
Пиша ти на лични.
