free_person

Здравейте и благодаря за вниманието! Може би трябва да вметна, че всъщност "срещата" ми с терапевта беше под формата на онлайн консултация. Но въпреки това всичко, което той ми загатна, говореше за отношение и ангажираност и е жалко, наистина, че не се случиха нещата тогава (не е като да не му изчетох после целия блог и това, което беше писал ). Но беше преди години и тогава не знаех още къде се намирам, липсваше ми доста от онази осъзнатост, която в последните години започва да ме връхлита. Не знам къде е разумът при мен, но съвсем го загубвам, след като още не успявам да променя в себе си това, което трябва. Още драскам по повърхността - казах "Да!" на обсесиите и натрапливото мислене, приех ги и успях да ги разгранича така, че да не ми пречат. "Съгласявам" се с това, което ми казват, предизвиквам ги всеки път, когато дойдат и завъртат едни и същи мисли в главата ми. Казах "Да!" и на тревожността, която ме връхлита и при всеки порив се стремя да я попивам и пропускам през себе си (поне за това съм благодарен, че не е много силна и успявам да я контролирам) и прочие неща, но те не са никак достатъчни... С удоволствие се обръщам и към Вас за помощ, но виждам, че явно ще е трудничко. Знаете ли към кой друг мога да се обърна?

Здравейте! Иска ми се да попитам и тук, форумът е много полезен и може би някой ще успее да ме насочи по-правилно. Търся да се обърна конкретно към терапевт, но се чувствам като шамандура в море от имена и титли из мрежата, която ми е основен източник на търсене. Открай време съм си сам в борбата (така трябва и да бъде в случая) и нямам около себе си хора, преминали през това, които да помогнат със съвет и насоки. Един терапевт, у когото преди време усетих внимание, честност, всеотдайност, добра преценка и разбиране за нещата (за мен лично такива качества са важни с оглед на моята мотивация - подобни хора ми въздействат и ме тласкат напред) ми каза, че не е работил с конкретиките на моето състояние и ме посъветва да търся друг. С времето се спирах на още имена, но не ми се стори, че ще бъдат полезни конкретно на мен. Може би това беше първата ми по-голяма грешка, но не се спрях на никой от тях. Накратко за себе си, по-лесно ще ми е да кажа какво ли изобщо вече ми е наред. Виждам, че много като мен във форума се сблъскват със същото, но сигурно успяват да се превъзмогнат, а аз забих съвсем, ужасно закъснях и често съм на две мисловни половини, едната от които обвинява за свършено и несвършено, а другата опитва да гледа по-меко на нещата отпреди. Заключих се доста отдавна. Оплетох се в житейските си ситуации преди време и мърдане оттогава особено няма, но тогава си казах, че ще се справям някак, каквото и колкото да коства. Ето ме сега, преминах и преминавам през тревожности, паники, обсесии, доста ниска самооценка, неувереност, стрес, притеснения, ригидност, чудовищен негативизъм, чувство на неудовлетвореност и... абе, една категорична криза на личността, абсолютна и солидна като знанието ми, че съм некадърен да я махна сам. При мен се прояви не толкова късно, но не и рано и въпреки индикациите за това, които не ми се отразяваха като проблем тогава, бях достатъчно тъп, че да не усетя навреме накъде вървят нещата. Това, може би, е втората ми по-голяма грешка. В последните месеци потъвам ускорено, блокирам, отказвам, откачам, нещо не съм в час. Наскоро захванах едно начинание, което не ми е по силите и ме изпива съвсем. Отключих още стрес, внезапно за по-малко от седмица смъкнах към 2 кг,, спря да ми се яде съвсем (последните дни възвърнах апетит). Взех да изключвам за света съвсем, защото се затварям още повече в проблемите и ментално съм ангажиран само с тях. С това лягам, с това ставам. Както спя и докато се разсънвам, усещам страхливото си мозъче да се откъсва бързо от съня и да се включва отново на тревожните си обороти от предната вечер, ден, месец, понякога и година, ако щете, и всичко при мен е само още, още, още и още от същото. Опитвам да се разсейвам и в цялост това помага, но за кратко. Нещата, които обичам, си ги върша, но вече доста по-рядко и не усещам удовлетвореност, а по-скоро още тревоги и въпроси от типа защо не чувствам същото като преди. Донякъде ми помагат работата, книги и музика, по-дълги разходки, тичането в парка. Ходих до скоро на народни танци, но нещо се откъснах от процеса. Неудовлетвореността и обсесивното мислене не допускат щастие и спокойствие и така настроенията ми често се сменят. Обсесиите ги приех отдавна и вече не ми въздействат така, даже каквито конкретни и ужасни имах, от 2 години почти не са се появявали. Не ми пречат вече така, когато ги има, каквито и да са. В момента ме тревожат повече катастрофите, пред които съм изправен - професионалният ми живот е нищо (почти), личният - удвоено такова, чувството на безизходица расте и куражът често се стопява, после изниква временно и пак пропада и кръговратът се задейства. Рядко споделям за истинските си настроения и емоции, понеже идвам от скапано семейство, в което малко хора обичам. И мисълта за това тежи, братче, защото резултатът прозира във всичко, ама няма как. Това е положението. Куцо се оформих в мислите, затова не ми върви с живота ми на тая планета и сега доста би ми се искало да си потърся някаква моя светлина, да последвам хубав терапевтичен пример, макар че съм си хванал живота в ръцете, какъвто и да е той в момента. Все пак, каквото дойде, така се уча да го приема и да се напасвам с него, макар че не е готино така - не е добре човек да се примирява, а да развива отговорност и да търси решения. Потъването в собствен емоционален ад и животът в него са ужасни и пожелавам на всеки като мен да не стига до там!