Здравейте!
За пръв път пиша тук. Ако съм объркал нещо, моля да ме извините!
Момче съм на 24 години. Като цяло съм много неорганизирана личност. Под неорганизирана, може да се разбира, че не умея много добре да разпределям нито времето, нито пространството около себе си и човек често би ме открил в разхвърлена стая или би ме хванал да закъснявам за ангажименти, да се отплесвам в едно занимание, когато би трябвало да съм приключил с него и да съм се захванал с друго и други подобни... Всъщност и в планирането (на бъдещите ми действия в краткосрочен и дългосрочен план) не ме бива особено, така, че мисля, че напълно ме описва думата "неорганизиран". Също така съм и импулсивен. Трудно се сдържам, когато се сетя за нещо интересно, което искам да проверя в интернет, било то нещо, което може да ми е полезно, но не му е сега момента да се занимавам с него или нещо, което осъзнавам, че е напълно глупаво, безсмислено и загуба на време да го търся, но за момента ми се струва много любопитно/забавно.
Горните качества съм ги открил в себе си, сравнявайки се с членовете от семейството ми, както и с връстниците и приятелите ми в училище и в университета. Но не са те причината, поради която реших да потърся помощ.
Проблемът идва, когато се опитвам да заобиколя влиянието на горните ми качества. Както казах, не ми идва от вътре да си разпределям времето. Затова, сутринта, след като се събудя (или предната вечер преди лягане) си съставям план на деня със списък на нещата, които искам да свърша, заедно с необходимото ориентировъчно време за всяка от тях. Дори си навивам известия на телефона, за да ми напомни, когато съм се отплеснал, че трябва да се размърдам и да продължа със следващата задача. От страни може да изглежда странно, но на мен ми помага и това е важното.
Както споменах съм импулсивен и често идеи за интересни неща, може да ми дойдат по средата на съвсем различно занимание. Преди обяд или ранния следобед, често успявам да се въздържа или си записвам в тефтер, това, което ми е хрумнало, ако може да ми е полезно. С минаването на деня, обаче, това да следя списъка и да се старая да не се захласвам излишно, както и да превъзмогвам желанието да последвам всяко ново хрумване ме изморява и ми става все по-трудно, докато накрая не се поддам на поредното изкушение и не остана няколко часа на компютъра вечерта зарязвайки каквато и задача съм искал да свърша, преди да заспя.
Често, на следващия ден мога да започна от начало и да се опитам по-дълго да се придържам към плана със задачките. Някой път, обаче, (по-често от колкото би ми се искало) и особено, когато съм напрегнат поради събития в други сфери на живота ми, ми е особено трудно да се придържам към списъка и когато в крайна сметка се изморя и се поддам, това може да продължи с дни. Нещо като мини депресия. Когато наскоро твърде често ми се е било случвало да се поддавам и целия ден да не съм могъл да свърша нищо продуктивно, а съм бил на компютъра и съм си губил времето, се разочаровам. Започвам да се чувствам безсилен и да си мисля, че каквото и да направя, колкото и пъти да опитвам, все резултата е един и същ и не мога да се контролирам. Не ми се занимава с нищо и с никого. Чувствам се изморен, а понякога и ме боли главата. Не ми се занимава с нищо, което би искало да задържам импулсите си. Не ми се занимава с това да си правя за ядене, нито да си пазарувам, нито да чистя, нито да говоря с когото и да било. Не ми се занимава да слагам маска заради събеседника си и да се правя, че всичко е супер с мен и да изслушвам проблемите му и да се правя на разбиращ и добър слушател, когато знам, че той не може да ме разбере, вероятно няма желание да ме разбере и съм почти сигурен, че дори да искаше, не можеше да ме разбере, защото той или тя, когато е в трудно положение, просто стиска зъбите и се преборва. А аз колкото и да стискам зъбите, в крайна сметка тази мини депресия сякаш ме чака зад ъгъла да се изморя и ме обзема в момент на слабост.
И най-лошото е, че мога да изпадна в това състояние по всяко време. Било то, когато знам, че трябва да отида на лекция или на упражнение в университета. Било то, когато хора разчитат на мен да организирам някакво мероприятие и крайните срокове наближават. Било то, когато трябва да отида на работа и да работя върху задача, която ми е изключително интересна и предизвикателна, но дори не ми се става от леглото, защото знам, че колкото и да се опитвам, пак ще попадна в същото положение. Защото ме е срам от себе си, че не мога да се контролирам и знам, че това ме дърпа страшно много назад, спрямо това, което усещам и знам, че мога да постигна и на което съм способен.
Ако все още четете, благодаря! Благодаря за търпението, за интересът и за желанието да ми помогнете! Знам, че стана дълго, но не знам как бих могъл да го предам разбираемо, това, което ме гложди.
Това което търся е съвет, мнение... какво ми (ако смятате, че ми има нещо) и как бих могъл да постъпя. Бих се радвам и на препоръка за компетентен терапевт/психолог за София, не знам кой точно би се занимавал с подобни проблеми. След 6 години борба със себе си, признавам, че явно сам няма да се справя.